Є҆ѵⷢ҇лїе ѿ Ма́рка
| 1:01 |
Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, |
|
|
1:02 |
както е писано у пророците: "ето. Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе." |
|
|
1:03 |
"Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му." |
|
|
1:04 |
Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. |
|
|
1:05 |
И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си. |
|
|
1:06 |
А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед. |
|
|
1:07 |
И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; |
|
|
1:08 |
аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий. |
|
|
1:09 |
И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. |
|
|
1:10 |
И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. |
|
|
1:11 |
И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение. |
|
|
1:12 |
Веднага след това Духът Го извежда в пустинята. |
|
|
1:13 |
И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушавай от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха. |
|
|
1:14 |
А след като бе предаден Йоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие, |
|
|
1:15 |
казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието. |
|
|
1:16 |
А като вървеше покрай Галилейско море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари. |
|
|
1:17 |
И рече им Иисус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци. |
|
|
1:18 |
И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него. |
|
|
1:19 |
И като отмина малко. Той видя Накова Зеведеев и брата му Йоана, също в кораб, да кърпят мрежите си; |
|
|
1:20 |
и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него. |
|
|
1:21 |
След това дохождат в Капернаум; и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше. |
|
|
1:22 |
И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците. |
|
|
1:23 |
Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза: |
|
|
1:24 |
о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий. |
|
|
1:25 |
Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него! |
|
|
1:26 |
Тогава нечистият дух, като го отърси и изкрещя с висок глас, излезе из него. |
|
|
1:27 |
И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват? |
|
|
1:28 |
И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска. |
|
|
1:29 |
И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Накова и Йоана в къщата на Симона и Андрея. |
|
|
1:30 |
А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея. |
|
|
1:31 |
Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше. |
|
|
1:32 |
А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс. |
|
|
1:33 |
И целият град се бе събрал пред вратата. |
|
|
1:34 |
И Той изцери мнозина, които стра даха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос. |
|
|
1:35 |
А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, в там се молеше. |
|
|
1:36 |
Симон и ония, които бяха с Него, притьрчаха подире Му; |
|
|
1:37 |
и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят. |
|
|
1:38 |
Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл. |
|
|
1:39 |
И проповядваше в синагогите им по Цяла Галилея и изгонваше бесовете. |
|
|
1:40 |
Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти. |
|
|
1:41 |
А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се! |
|
|
1:42 |
След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист. |
|
|
1:43 |
И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати, |
|
|
1:44 |
и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Мойсей, тям за свидетелство. |
|
|
1:45 |
А той, като излезе, захвана да разказва много и да разглася за станалото, тъй че Иисус не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в самотни места. И дохождаха при Него отвсякъде. |
| 1:01 |
[Заⷱ҇ 1] Зача́ло є҆ѵⷢ҇лїа і҆и҃са хрⷭ҇та̀, сн҃а бж҃їѧ, |
|
|
1:02 |
ꙗ҆́коже є҆́сть пи́сано во прⷪ҇ро́цѣхъ: сѐ, а҆́зъ посыла́ю а҆́гг҃ла моего̀ пред̾ лице́мъ твои́мъ, и҆́же ᲂу҆гото́витъ пꙋ́ть тво́й пред̾ тобо́ю. |
|
|
1:03 |
Гла́съ вопїю́щагѡ въ пꙋсты́ни: ᲂу҆гото́вайте пꙋ́ть гдⷭ҇ень, пра̑вы твори́те стєзѝ є҆гѡ̀. |
|
|
1:04 |
Бы́сть і҆ѡа́ннъ крестѧ́й въ пꙋсты́ни и҆ проповѣ́даѧ кр҃ще́нїе покаѧ́нїѧ во ѿпꙋще́нїе грѣхѡ́въ. |
|
|
1:05 |
И҆ и҆схожда́ше къ немꙋ̀ всѧ̀ і҆ꙋде́йскаѧ страна̀ и҆ і҆ерⷭ҇ли́млѧне: и҆ креща́хꙋсѧ всѝ во і҆ѻрда́нѣ рѣцѣ̀ ѿ негѡ̀, и҆сповѣ́дающе грѣхѝ своѧ̑. |
|
|
1:06 |
Бѣ́ же і҆ѡа́ннъ ѡ҆болче́нъ власы̑ вельблꙋ̑жди, и҆ по́ѧсъ ᲂу҆сме́нъ ѡ҆ чре́слѣхъ є҆гѡ̀, и҆ ꙗ҆ды́й а҆крі̑ды и҆ ме́дъ ди́вїй. |
|
|
1:07 |
И҆ проповѣ́даше, глаго́лѧ: грѧде́тъ крѣ́плїй менє̀ в̾слѣ́дъ менє̀, є҆мꙋ́же нѣ́смь досто́инъ прекло́ньсѧ разрѣши́ти реме́нь сапѡ́гъ є҆гѡ̀: |
|
|
1:08 |
а҆́зъ ᲂу҆́бѡ крести́хъ вы̀ водо́ю: то́й же крⷭ҇ти́тъ вы̀ дх҃омъ ст҃ы́мъ. |
|
|
1:09 |
[Заⷱ҇ 2] И҆ бы́сть во ѻ҆́нѣхъ дне́хъ, прїи́де і҆и҃съ ѿ назаре́та галїле́йскагѡ и҆ крⷭ҇ти́сѧ ѿ і҆ѡа́нна во і҆ѻрда́нѣ. |
|
|
1:10 |
И҆ а҆́бїе восходѧ̀ ѿ воды̀, ви́дѣ разводѧ̑щасѧ небеса̀ и҆ дх҃а ꙗ҆́кѡ го́лꙋбѧ, сходѧ́ща на́нь. |
|
|
1:11 |
И҆ гла́съ бы́сть съ небесѐ: ты̀ є҆сѝ сн҃ъ мо́й возлю́бленный, ѡ҆ не́мже бл҃говоли́хъ. |
|
|
1:12 |
И҆ а҆́бїе дх҃ъ и҆зведѐ є҆го̀ въ пꙋсты́ню. |
|
|
1:13 |
И҆ бѣ̀ тꙋ̀ въ пꙋсты́ни дні́й четы́редесѧть, и҆скꙋша́емь сатано́ю, и҆ бѣ̀ со ѕвѣрьмѝ: и҆ а҆́гг҃ли слꙋжа́хꙋ є҆мꙋ̀. |
|
|
1:14 |
По преда́нїи же і҆ѡа́нновѣ, прїи́де і҆и҃съ въ галїле́ю, проповѣ́даѧ є҆ѵⷢ҇лїе црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ |
|
|
1:15 |
и҆ гл҃ѧ, ꙗ҆́кѡ и҆спо́лнисѧ вре́мѧ и҆ прибли́жисѧ црⷭтвїе бж҃їе: пока́йтесѧ и҆ вѣ́рꙋйте во є҆ѵⷢ҇лїе. |
|
|
1:16 |
[Заⷱ҇ 3] Ходѧ́ же при мо́ри галїле́йстѣмъ, ви́дѣ сі́мѡна и҆ а҆ндре́а бра́та (тогѡ̀) сі́мѡна, вмета̑юща мрє́жи въ мо́ре: бѣ́ста бо ры̑барѧ. |
|
|
1:17 |
И҆ речѐ и҆́ма і҆и҃съ: прїиди́та в̾слѣ́дъ менє̀, и҆ сотворю̀ ва́съ бы́ти ловца̑ человѣ́кѡмъ. |
|
|
1:18 |
И҆ а҆́бїе ѡ҆ста̑вльша мрє́жи своѧ̑, по не́мъ и҆до́ста. |
|
|
1:19 |
И҆ преше́дъ ма́лѡ ѿтꙋ́дꙋ, ᲂу҆зрѣ̀ і҆а́кѡва зеведе́ова и҆ і҆ѡа́нна бра́та є҆гѡ̀, и҆ та̑ въ кораблѝ стрѡ́ѧща мрє́жа: |
|
|
1:20 |
и҆ а҆́бїе воззва̀ ѧ҆̀. И҆ ѡ҆ста̑вльша ѻ҆тца̀ своего̀ зеведе́а въ кораблѝ съ нає́мники, по не́мъ и҆до́ста. |
|
|
1:21 |
И҆ внидо́ша въ капернаꙋ́мъ: и҆ а҆́бїе въ сꙋббѡ̑ты вше́дъ въ со́нмище, ᲂу҆ча́ше. |
|
|
1:22 |
И҆ дивлѧ́хꙋсѧ ѡ҆ ᲂу҆ч҃нїи є҆гѡ̀: бѣ́ бо ᲂу҆чѧ̀ и҆̀хъ ꙗ҆́кѡ вла́сть и҆мы́й, и҆ не ꙗ҆́кѡ кни́жницы. |
|
|
1:23 |
[Заⷱ҇ 4] И҆ бѣ̀ въ со́нмищи и҆́хъ человѣ́къ въ дꙋ́сѣ нечи́стѣ, и҆ воззва̀, |
|
|
1:24 |
глаго́лѧ: ѡ҆ста́ви, что̀ на́мъ и҆ тебѣ̀, і҆и҃се назарѧни́не; прише́лъ є҆сѝ погꙋби́ти на́съ: вѣ́мъ тѧ̀, кто̀ є҆сѝ, ст҃ы́й бж҃їй. |
|
|
1:25 |
И҆ запретѝ є҆мꙋ̀ і҆и҃съ, гл҃ѧ: ᲂу҆молчѝ и҆ и҆зы́ди и҆з̾ негѡ̀. |
|
|
1:26 |
И҆ стрѧсѐ є҆го̀ дꙋ́хъ нечи́стый, и҆ возопѝ гла́сомъ вели́кимъ, и҆ и҆зы́де и҆з̾ негѡ̀. |
|
|
1:27 |
И҆ ᲂу҆жасо́шасѧ всѝ, ꙗ҆́коже стѧза́тисѧ и҆̀мъ къ себѣ̀, глаго́лющымъ: что̀ є҆́сть сїѐ; (и҆) что̀ ᲂу҆ч҃нїе но́вое сїѐ, ꙗ҆́кѡ по ѡ҆́бласти и҆ дꙋховѡ́мъ нечи̑стымъ вели́тъ, и҆ послꙋ́шаютъ є҆гѡ̀; |
|
|
1:28 |
И҆зы́де же слꙋ́хъ є҆гѡ̀ а҆́бїе во всю̀ странꙋ̀ галїле́йскꙋ. |
|
|
1:29 |
[Заⷱ҇ 5] И҆ а҆́бїе и҆з̾ со́нмища и҆зше́дше, прїидо́ша въ до́мъ сі́мѡновъ и҆ а҆ндре́овъ со і҆а́кѡвомъ и҆ і҆ѡа́нномъ. |
|
|
1:30 |
Те́ща же сі́мѡнова лежа́ше ѻ҆гне́мъ жего́ма: и҆ а҆́бїе глаго́лаша є҆мꙋ̀ ѡ҆ не́й. |
|
|
1:31 |
И҆ пристꙋ́пль воздви́же ю҆̀, є҆́мь за рꙋ́кꙋ є҆ѧ̀: и҆ ѡ҆ста́ви ю҆̀ ѻ҆́гнь а҆́бїе, и҆ слꙋжа́ше и҆̀мъ. |
|
|
1:32 |
По́здѣ же бы́вшꙋ, є҆гда̀ захожда́ше со́лнце, приноша́хꙋ къ немꙋ̀ всѧ̑ недꙋ̑жныѧ и҆ бѣсны̑ѧ. |
|
|
1:33 |
И҆ бѣ̀ ве́сь гра́дъ собра́лсѧ къ две́ремъ. |
|
|
1:34 |
И҆ и҆сцѣлѝ мнѡ́ги ѕлѣ̀ стра́ждꙋщыѧ разли́чными недꙋ̑ги: и҆ бѣ́сы мнѡ́ги и҆згна̀, и҆ не ѡ҆ставлѧ́ше глаго́лати бѣ́сы, ꙗ҆́кѡ вѣ́дѧхꙋ є҆го̀ хрⷭ҇та̀ сꙋ́ща. |
|
|
1:35 |
[Заⷱ҇ 6] И҆ ᲂу҆́трѡ, но́щи сꙋ́щей ѕѣлѡ̀, воста́въ и҆зы́де, и҆ и҆́де въ пꙋ́сто мѣ́сто, и҆ тꙋ̀ мл҃твꙋ дѣ́ѧше. |
|
|
1:36 |
И҆ гна́ша є҆го̀ сі́мѡнъ и҆ и҆̀же съ ни́мъ: |
|
|
1:37 |
и҆ ѡ҆брѣ́тше є҆го̀, глаго́лаша є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ всѝ тебѐ и҆́щꙋтъ. |
|
|
1:38 |
И҆ гл҃а и҆̀мъ: и҆́демъ въ бли̑жнїѧ вє́си и҆ гра́ды, да и҆ та́мѡ проповѣ́мъ: на сїе́ бо и҆зыдо́хъ. |
|
|
1:39 |
И҆ бѣ̀ проповѣ́даѧ на со́нмищихъ и҆́хъ, во все́й галїле́и, и҆ бѣ́сы и҆згонѧ̀. |
|
|
1:40 |
И҆ прїи́де къ немꙋ̀ прокаже́нъ, молѧ̀ є҆го̀ и҆ на колѣ̑нꙋ припа́даѧ пред̾ ни́мъ, и҆ глаго́лѧ є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ, а҆́ще хо́щеши, мо́жеши мѧ̀ ѡ҆чⷭ҇тити. |
|
|
1:41 |
І҆и҃съ же млⷭ҇рдовавъ, просте́ръ рꙋ́кꙋ, коснꙋ́сѧ є҆гѡ̀, и҆ гл҃а є҆мꙋ̀: хощꙋ̀, ѡ҆чи́стисѧ. |
|
|
1:42 |
И҆ ре́кшꙋ є҆мꙋ̀, а҆́бїе ѿи́де ѿ негѡ̀ прокаже́нїе, и҆ чи́стъ бы́сть. |
|
|
1:43 |
И҆ запре́щь є҆мꙋ̀, а҆́бїе и҆згна̀ є҆го̀: |
|
|
1:44 |
и҆ гл҃а є҆мꙋ̀: блюдѝ, никомꙋ́же ничесѡ́же рцы̀: но ше́дъ покажи́сѧ і҆ере́еви и҆ принесѝ за ѡ҆чище́нїе твоѐ, ꙗ҆̀же повелѣ̀ мѡѷсе́й, во свидѣ́тельство и҆̀мъ. |
|
|
1:45 |
Ѻ҆́нъ же и҆зше́дъ нача́тъ проповѣ́дати мно́гѡ и҆ проноси́ти сло́во, ꙗ҆́коже ктомꙋ̀ не мощѝ є҆мꙋ̀ ꙗ҆́вѣ во гра́дъ вни́ти: но внѣ̀ въ пꙋсты́хъ мѣ́стѣхъ бѣ̀. И҆ прихожда́хꙋ къ немꙋ̀ ѿвсю́дꙋ. |
|
2:01 |
След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. |
|
|
2:02 |
Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. |
|
|
2:03 |
И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица. |
|
|
2:04 |
и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. |
|
|
2:05 |
Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. |
|
|
2:06 |
Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: |
|
|
2:07 |
какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? |
|
|
2:08 |
Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? |
|
|
2:09 |
Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? |
|
|
2:10 |
Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): |
|
|
2:11 |
тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. |
|
|
2:12 |
Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали. |
|
|
2:13 |
И излезе Иисус пак край морето; и всичкият народ дохождаше при Него, и Той ги поучаваше. |
|
|
2:14 |
Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него. |
|
|
2:15 |
И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му. |
|
|
2:16 |
Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници? |
|
|
2:17 |
Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. |
|
|
2:18 |
Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят? |
|
|
2:19 |
Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят; |
|
|
2:20 |
но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят. |
|
|
2:21 |
Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопри шитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно. |
|
|
2:22 |
Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове. |
|
|
2:23 |
И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове. |
|
|
2:24 |
А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено? |
|
|
2:25 |
Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него? |
|
|
2:26 |
Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него? |
|
|
2:27 |
И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата: |
|
|
2:28 |
тъй че Син Човеческий е господар и на съботата. |
|
2:01 |
[Заⷱ҇ 7] И҆ вни́де па́ки въ капернаꙋ́мъ по дне́хъ: и҆ слы́шано бы́сть, ꙗ҆́кѡ въ домꙋ̀ є҆́сть. |
|
|
2:02 |
И҆ а҆́бїе собра́шасѧ мно́зи, ꙗ҆́коже ктомꙋ̀ не вмѣща́тисѧ ни при две́рехъ: и҆ гл҃аше и҆̀мъ сло́во. |
|
|
2:03 |
И҆ прїидо́ша къ немꙋ̀ носѧ́ще разсла́бленна (жи́лами), носи́ма четы́рьми: |
|
|
2:04 |
и҆ не могꙋ́щымъ прибли́житисѧ къ немꙋ̀ наро́да ра́ди, ѿкры́ша покро́въ, и҆дѣ́же бѣ̀, и҆ прокопа́вше свѣ́сиша ѻ҆́дръ, на не́мже разсла́бленный лежа́ше. |
|
|
2:05 |
Ви́дѣвъ же і҆и҃съ вѣ́рꙋ и҆́хъ, гл҃а разсла́бленномꙋ: ча́до, ѿпꙋща́ютсѧ тебѣ̀ грѣсѝ твоѝ. |
|
|
2:06 |
Бѧ́хꙋ же нѣ́цыи ѿ кни̑жникъ тꙋ̀ сѣдѧ́ще и҆ помышлѧ́юще въ сердца́хъ свои́хъ: |
|
|
2:07 |
что̀ се́й та́кѡ гл҃етъ хꙋлы̑; кто̀ мо́жетъ ѡ҆ставлѧ́ти грѣхѝ, то́кмѡ є҆ди́нъ бг҃ъ; |
|
|
2:08 |
И҆ а҆́бїе разꙋмѣ́въ і҆и҃съ дх҃омъ свои́мъ, ꙗ҆́кѡ та́кѡ ті́и помышлѧ́ютъ въ себѣ̀, речѐ и҆̀мъ: что̀ сїѧ̑ помышлѧ́ете въ сердца́хъ ва́шихъ; |
|
|
2:09 |
что̀ є҆́сть ᲂу҆до́бѣе; рещѝ разсла́бленномꙋ: ѿпꙋща́ютсѧ тебѣ̀ грѣсѝ; и҆лѝ рещѝ: воста́ни, и҆ возмѝ ѻ҆́дръ тво́й, и҆ ходѝ; |
|
|
2:10 |
но да ᲂу҆вѣ́сте, ꙗ҆́кѡ вла́сть и҆́мать сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй на землѝ ѿпꙋща́ти грѣхѝ: гл҃а разсла́бленномꙋ: |
|
|
2:11 |
тебѣ̀ гл҃ю: воста́ни, и҆ возмѝ ѻ҆́дръ тво́й, и҆ и҆дѝ въ до́мъ тво́й. |
|
|
2:12 |
И҆ воста̀ а҆́бїе, и҆ взе́мъ ѻ҆́дръ, и҆зы́де пред̾ всѣ́ми: ꙗ҆́кѡ диви́тисѧ всѣ̑мъ и҆ сла́вити бг҃а, глаго́лющымъ, ꙗ҆́кѡ николи́же та́кѡ ви́дѣхомъ. |
|
|
2:13 |
[Заⷱ҇ 8] И҆ и҆зы́де па́ки къ мо́рю: и҆ ве́сь наро́дъ и҆дѧ́ше къ немꙋ̀, и҆ ᲂу҆ча́ше и҆̀хъ. |
|
|
2:14 |
И҆ мимогрѧды́й ви́дѣ леѵі́ю а҆лфе́ова, сѣдѧ́ща на мы́тницѣ, и҆ гл҃а є҆мꙋ̀: по мнѣ̀ грѧдѝ. И҆ воста́въ в̾слѣ́дъ є҆гѡ̀ и҆́де. |
|
|
2:15 |
И҆ бы́сть возлежа́щꙋ є҆мꙋ̀ въ домꙋ̀ є҆гѡ̀, и҆ мно́зи мытари̑ и҆ грѣ̑шницы возлежа́хꙋ со і҆и҃сомъ и҆ со ᲂу҆чн҃ки̑ є҆гѡ̀: бѧ́хꙋ бо мно́зи, и҆ по не́мъ и҆до́ша. |
|
|
2:16 |
И҆ кни́жницы и҆ фарїсе́є, ви́дѣвше є҆го̀ ꙗ҆дꙋ́ща съ мытари̑ и҆ грѣ̑шники, глаго́лахꙋ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ є҆гѡ̀: что̀ ꙗ҆́кѡ съ мытари̑ и҆ грѣ̑шники ꙗ҆́стъ и҆ пїе́тъ; |
|
|
2:17 |
И҆ слы́шавъ і҆и҃съ гл҃а и҆̀мъ: не тре́бꙋютъ здра̑вїи врача̀, но болѧ́щїи: не прїидо́хъ призва́ти првⷣники, но грѣ́шники на покаѧ́нїе. |
|
|
2:18 |
[Заⷱ҇ 9] И҆ бѧ́хꙋ ᲂу҆ченицы̀ і҆ѡа́ннѡвы и҆ фарїсе́йстїи постѧ́щесѧ. И҆ прїидо́ша и҆ глаго́лаша є҆мꙋ̀: почто̀ ᲂу҆ченицы̀ і҆ѡа́ннѡвы и҆ фарїсе́йстїи постѧ́тсѧ, а҆ твоѝ ᲂу҆чн҃цы̀ не постѧ́тсѧ; |
|
|
2:19 |
И҆ речѐ и҆̀мъ і҆и҃съ: є҆да̀ мо́гꙋтъ сы́нове бра́чнїи, до́ндеже жени́хъ съ ни́ми є҆́сть, пости́тисѧ; є҆ли́ко вре́мѧ съ собо́ю и҆́мꙋтъ жениха̀, не мо́гꙋтъ пости́тисѧ: |
|
|
2:20 |
прїи́дꙋтъ же дні́е, є҆гда̀ ѿи́метсѧ ѿ ни́хъ жени́хъ, и҆ тогда̀ постѧ́тсѧ въ ты̑ѧ дни̑: |
|
|
2:21 |
и҆ никто́же приложе́нїѧ пла́та небѣ́лена пришива́етъ къ ри́зѣ ве́тсѣ: а҆́ще ли же нѝ, во́зметъ коне́цъ є҆гѡ̀ но́вое ѿ ве́тхагѡ {ѿто́ргнетъ приставле́нїе є҆гѡ̀ но́вое (нѣ́что) ѿ ве́тхагѡ}, и҆ го́рша дира̀ бꙋ́детъ: |
|
|
2:22 |
и҆ никто́же влива́етъ вїна̀ но́ва въ мѣ́хи вє́тхи: а҆́ще ли же нѝ, просади́тъ вїно̀ но́вое мѣ́хи, и҆ вїно̀ пролїе́тсѧ, и҆ мѣ́си поги́бнꙋтъ: но вїно̀ но́вое въ мѣ́хи нѡ́вы влїѧ́ти {подоба́етъ}. |
|
|
2:23 |
[Заⷱ҇ 10] И҆ бы́сть мимоходи́ти є҆мꙋ̀ въ сꙋббѡ̑ты сквозѣ̀ сѣ̑ѧнїѧ, и҆ нача́ша ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ пꙋ́ть твори́ти, востерза́юще кла́сы. |
|
|
2:24 |
И҆ фарїсе́є глаго́лахꙋ є҆мꙋ̀: ви́ждь, что̀ творѧ́тъ въ сꙋббѡ̑ты, є҆гѡ́же не досто́итъ; |
|
|
2:25 |
И҆ то́й гл҃аше и҆̀мъ: нѣ́сте ли николи́же члѝ, что̀ сотворѝ дв҃дъ, є҆гда̀ тре́бованїе и҆мѣ̀ и҆ взалка̀ са́мъ и҆ и҆̀же съ ни́мъ; |
|
|
2:26 |
ка́кѡ вни́де въ до́мъ бж҃їй при а҆вїаѳа́рѣ а҆рхїере́и, и҆ хлѣ́бы предложе́нїѧ снѣдѐ, и҆́хже не досто́ѧше ꙗ҆́сти то́кмѡ і҆ере́ємъ, и҆ дадѐ и҆ сꙋ́щымъ съ ни́мъ; |
|
|
2:27 |
И҆ гл҃аше и҆̀мъ: сꙋббѡ́та человѣ́ка ра́ди бы́сть, а҆ не человѣ́къ сꙋббѡ́ты ра́ди: |
|
|
2:28 |
тѣ́мже госпо́дь є҆́сть сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй и҆ сꙋббѡ́тѣ. |
|
3:01 |
И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка. |
|
|
3:02 |
И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят. |
|
|
3:03 |
А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред. |
|
|
3:04 |
Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха. |
|
|
3:05 |
И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата. |
|
|
3:06 |
Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят. |
|
|
3:07 |
А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея, |
|
|
3:08 |
Йерусалим, Идумея и изотвъд Йордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество. |
|
|
3:09 |
И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат; |
|
|
3:10 |
понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него. |
|
|
3:11 |
И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий! |
|
|
3:12 |
Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него. |
|
|
3:13 |
После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. |
|
|
3:14 |
И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, |
|
|
3:15 |
и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; |
|
|
3:16 |
и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; |
|
|
3:17 |
Иакова Зеведеева и Йоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергес, сиреч, синове на гръма; |
|
|
3:18 |
Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит |
|
|
3:19 |
и Иуда Искариотски, който Го и предаде. |
|
|
3:20 |
И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат. |
|
|
3:21 |
И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си. |
|
|
3:22 |
А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. |
|
|
3:23 |
И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана? |
|
|
3:24 |
Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя; |
|
|
3:25 |
и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя; |
|
|
3:26 |
и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя; дошъл е краят му. |
|
|
3:27 |
Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му. |
|
|
3:28 |
Истина ви казвам; на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; |
|
|
3:29 |
но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане. |
|
|
3:30 |
Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух. |
|
|
3:31 |
И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат. |
|
|
3:32 |
Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те. |
|
|
3:33 |
Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми? |
|
|
3:34 |
И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя; |
|
|
3:35 |
защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка. |
|
3:01 |
И҆ вни́де па́ки въ со́нмище: и҆ бѣ̀ та́мѡ человѣ́къ, сꙋ́хꙋ и҆мы́й рꙋ́кꙋ. |
|
|
3:02 |
И҆ назира́хꙋ є҆го̀, а҆́ще въ сꙋббѡ̑ты и҆сцѣли́тъ є҆го̀, да на́нь возглаго́лютъ. |
|
|
3:03 |
И҆ гл҃а человѣ́кꙋ сꙋ́хꙋ и҆мꙋ́щемꙋ рꙋ́кꙋ: ста́ни посредѣ̀. |
|
|
3:04 |
И҆ гл҃а и҆̀мъ: досто́итъ ли въ сꙋббѡ̑ты добро̀ твори́ти, и҆лѝ ѕло̀ твори́ти; дꙋ́шꙋ спастѝ, и҆лѝ погꙋби́ти; Ѻ҆ни́ же молча́хꙋ. |
|
|
3:05 |
И҆ воззрѣ́въ на ни́хъ со гнѣ́вомъ, скорбѧ̀ ѡ҆ ѡ҆камене́нїи серде́цъ и҆́хъ, гл҃а человѣ́кꙋ: прострѝ рꙋ́кꙋ твою̀. И҆ прострѐ: и҆ ᲂу҆тверди́сѧ рꙋка̀ є҆гѡ̀ цѣла̀ ꙗ҆́кѡ дрꙋга́ѧ. |
|
|
3:06 |
[Заⷱ҇ 11] И҆ и҆зше́дше фарїсе́є, а҆́бїе со и҆рѡдїа̑ны совѣ́тъ творѧ́хꙋ на́нь, ка́кѡ є҆го̀ погꙋбѧ́тъ. |
|
|
3:07 |
І҆и҃съ же ѿи́де со ᲂу҆чн҃ки̑ свои́ми къ мо́рю: и҆ мно́гъ наро́дъ ѿ галїле́и по не́мъ и҆́де, и҆ ѿ і҆ꙋде́и, |
|
|
3:08 |
и҆ ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма, и҆ ѿ і҆дꙋме́и, и҆ со ѻ҆́нагѡ по́лꙋ і҆ѻрда́на. И҆ ѿ тѵ́ра и҆ сїдѡ́на мно́жество мно́гое, слы́шавше, є҆ли̑ка творѧ́ше, (и҆) прїидо́ша къ немꙋ̀. |
|
|
3:09 |
И҆ речѐ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, да кора́бль бꙋ́детъ ᲂу҆ негѡ̀ наро́да ра́ди, да не стꙋжа́ютъ є҆мꙋ̀. |
|
|
3:10 |
Мнѡ́ги бо и҆сцѣлѝ, ꙗ҆́коже напа́дати на него̀, да є҆мꙋ̀ прико́снꙋтсѧ, є҆ли́цы и҆мѣ́ѧхꙋ ра̑ны. |
|
|
3:11 |
И҆ дꙋ́си нечи́стїи, є҆гда̀ ви́дѧхꙋ є҆го̀, припа́дахꙋ къ немꙋ̀ и҆ зва́хꙋ, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ ты̀ є҆сѝ сн҃ъ бж҃їй. |
|
|
3:12 |
И҆ мно́гѡ преща́ше и҆̀мъ, да не ꙗ҆вле́на є҆го̀ сотворѧ́тъ. |
|
|
3:13 |
[Заⷱ҇ 12] И҆ взы́де на горꙋ̀ и҆ призва̀, и҆̀хже хотѧ́ше са́мъ: и҆ прїидо́ша къ немꙋ̀. |
|
|
3:14 |
И҆ сотворѝ двана́десѧте, да бꙋ́дꙋтъ съ ни́мъ, и҆ да посыла́етъ и҆̀хъ проповѣ́дати, |
|
|
3:15 |
и҆ и҆мѣ́ти вла́сть цѣли́ти недꙋ́ги и҆ и҆згони́ти бѣ́сы: |
|
|
3:16 |
и҆ наречѐ сі́мѡнꙋ и҆́мѧ пе́тръ: |
|
|
3:17 |
и҆ і҆а́кѡва зеведе́ова и҆ і҆ѡа́нна бра́та і҆а́кѡвлѧ: и҆ наречѐ и҆́ма и҆мена̀ воанерге́съ, є҆́же є҆́сть сы̑на гро́мѡва: |
|
|
3:18 |
и҆ а҆ндре́а, и҆ фїлі́ппа, и҆ варѳоломе́а, и҆ матѳе́а, и҆ ѳѡмꙋ̀, и҆ і҆а́кѡва а҆лфе́ова, и҆ ѳадде́а, и҆ сі́мѡна канані́та, |
|
|
3:19 |
и҆ і҆ꙋ́дꙋ і҆скарїѡ́тскаго, и҆́же и҆ предадѐ є҆го̀. |
|
|
3:20 |
[Заⷱ҇ 13] И҆ прїидо́ша въ до́мъ: и҆ собра́сѧ па́ки наро́дъ, ꙗ҆́кѡ не мощѝ и҆̀мъ ни хлѣ́ба ꙗ҆́сти. |
|
|
3:21 |
И҆ слы́шавше и҆̀же бѧ́хꙋ ᲂу҆ негѡ̀, и҆зыдо́ша, да и҆́мꙋтъ є҆го̀: глаго́лахꙋ бо, ꙗ҆́кѡ неи́стовъ є҆́сть. |
|
|
3:22 |
И҆ кни́жницы, и҆̀же ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма низше́дшїи, глаго́лахꙋ, ꙗ҆́кѡ веельзевꙋ́ла и҆́мать и҆ ꙗ҆́кѡ ѡ҆ кнѧ́зи бѣсо́встѣмъ и҆зго́нитъ бѣ́сы. |
|
|
3:23 |
И҆ призва́въ и҆̀хъ, въ при́тчахъ гл҃аше и҆̀мъ: ка́кѡ мо́жетъ сатана̀ сатанꙋ̀ и҆згони́ти; |
|
|
3:24 |
И҆ а҆́ще ца́рство на сѧ̀ раздѣли́тсѧ, не мо́жетъ ста́ти ца́рство то̀: |
|
|
3:25 |
и҆ а҆́ще до́мъ на сѧ̀ раздѣли́тсѧ, не мо́жетъ ста́ти до́мъ то́й: |
|
|
3:26 |
и҆ а҆́ще сатана̀ воста̀ на сѧ̀ са́мъ и҆ раздѣли́сѧ, не мо́жетъ ста́ти, но коне́цъ и҆́мать. |
|
|
3:27 |
Никто́же мо́жетъ сосꙋ́ды крѣ́пкагѡ, вше́дъ въ до́мъ є҆гѡ̀, расхи́тити, а҆́ще не пе́рвѣе крѣ́пкаго свѧ́жетъ: и҆ тогда̀ до́мъ є҆гѡ̀ расхи́титъ. |
|
|
3:28 |
[Заⷱ҇ 14] А҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ всѧ̑ ѿпꙋ́стѧтсѧ согрѣшє́нїѧ сынѡ́мъ человѣ́чєскимъ, и҆ хꙋлє́нїѧ, є҆ли̑ка а҆́ще восхꙋ́лѧтъ: |
|
|
3:29 |
а҆ и҆́же восхꙋ́литъ на дх҃а ст҃а́го, не и҆́мать ѿпꙋще́нїѧ во вѣ́ки, но пови́ненъ є҆́сть вѣ́чномꙋ сꙋдꙋ̀. |
|
|
3:30 |
Занѐ глаго́лахꙋ: дꙋ́ха нечи́стаго и҆́мать. |
|
|
3:31 |
Прїидо́ша ᲂу҆́бѡ мт҃и и҆ бра́тїѧ є҆гѡ̀, и҆ внѣ̀ стоѧ́ще посла́ша къ немꙋ̀, зовꙋ́ще є҆го̀. |
|
|
3:32 |
И҆ сѣдѧ́ше наро́дъ ѡ҆́крестъ є҆гѡ̀. Рѣ́ша же є҆мꙋ̀: сѐ, мт҃и твоѧ̀ и҆ бра́тїѧ твоѧ̑ (и҆ сєстры̀ твоѧ̑) внѣ̀ и҆́щꙋтъ тебѐ. |
|
|
3:33 |
И҆ ѿвѣща̀ и҆̀мъ, гл҃ѧ: кто̀ є҆́сть мт҃и моѧ̀, и҆лѝ бра́тїѧ моѧ̑; |
|
|
3:34 |
И҆ соглѧ́давъ ѡ҆́крестъ себє̀ сѣдѧ́щыѧ, гл҃а: сѐ, мт҃и моѧ̀ и҆ бра́тїѧ моѧ̑: |
|
|
3:35 |
и҆́же бо а҆́ще сотвори́тъ во́лю бж҃їю, се́й бра́тъ мо́й и҆ сестра̀ моѧ̀ и҆ мт҃и (мѝ) є҆́сть. |
|
4:01 |
И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ. Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. |
|
|
4:02 |
И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше: |
|
|
4:03 |
слушайте: ето, излезе сеяч да сее; |
|
|
4:04 |
и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха. |
|
|
4:05 |
Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока; |
|
|
4:06 |
а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. |
|
|
4:07 |
Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод. |
|
|
4:08 |
И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто. |
|
|
4:09 |
И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша! |
|
|
4:10 |
А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. |
|
|
4:11 |
И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; |
|
|
4:12 |
за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете. |
|
|
4:13 |
И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи? |
|
|
4:14 |
Сеячът сее словото. |
|
|
4:15 |
Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им. |
|
|
4:16 |
Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, |
|
|
4:17 |
ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват. |
|
|
4:18 |
Посеяното в тръни означава слушащите словото, |
|
|
4:19 |
но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. I |
|
|
4:20 |
А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто. |
|
|
4:21 |
И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник? |
|
|
4:22 |
Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве. |
|
|
4:23 |
Ако някой има уши да слуша, нека слуша! |
|
|
4:24 |
И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате. |
|
|
4:25 |
Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има. |
|
|
4:26 |
И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, |
|
|
4:27 |
и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. |
|
|
4:28 |
Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; |
|
|
4:29 |
а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва. |
|
|
4:30 |
И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? |
|
|
4:31 |
То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; |
|
|
4:32 |
а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни. |
|
|
4:33 |
И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат. |
|
|
4:34 |
И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко. |
|
|
4:35 |
Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна. |
|
|
4:36 |
И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него. |
|
|
4:37 |
И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода. |
|
|
4:38 |
А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? |
|
|
4:39 |
И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина. |
|
|
4:40 |
И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра! |
|
|
4:41 |
И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват? |
|
4:01 |
[Заⷱ҇ 15] И҆ па́ки нача́тъ ᲂу҆чи́ти при мо́ри: и҆ собра́сѧ къ немꙋ̀ наро́дъ мно́гъ, ꙗ҆́коже самомꙋ̀ влѣ́зшꙋ въ кора́бль, сѣдѣ́ти въ мо́ри: и҆ ве́сь наро́дъ при мо́ри на землѝ бѧ́ше. |
|
|
4:02 |
И҆ ᲂу҆ча́ше и҆̀хъ при́тчами мно́гѡ и҆ гл҃аше и҆̀мъ во ᲂу҆ч҃нїи свое́мъ: |
|
|
4:03 |
слы́шите: сѐ, и҆зы́де сѣ́ѧй сѣ́ѧти: |
|
|
4:04 |
и҆ бы́сть є҆гда̀ сѣ́ѧше, ѻ҆́во падѐ при пꙋтѝ, и҆ прїидо́ша пти̑цы, и҆ позоба́ша є҆̀: |
|
|
4:05 |
дрꙋго́е же падѐ при ка́мени, и҆дѣ́же не и҆мѧ́ше землѝ мно́ги, и҆ а҆́бїе прозѧбѐ, занѐ не и҆мѧ́ше глꙋбины̀ земны́ѧ: |
|
|
4:06 |
со́лнцꙋ же возсїѧ́вшꙋ присвѧ́де, и҆ занѐ не и҆мѧ́ше ко́рене, и҆́зсше: |
|
|
4:07 |
и҆ дрꙋго́е падѐ въ те́рнїи, и҆ взы́де те́рнїе, и҆ подавѝ є҆̀: и҆ плода̀ не дадѐ: |
|
|
4:08 |
и҆ дрꙋго́е падѐ на землѝ до́брѣй, и҆ даѧ́ше пло́дъ восходѧ́щь и҆ растꙋ́щь, и҆ припло́доваше на три́десѧть, и҆ на шестьдесѧ́тъ, и҆ на сто̀. |
|
|
4:09 |
И҆ гл҃аше: и҆мѣ́ѧй ᲂу҆́шы слы́шати да слы́шитъ. |
|
|
4:10 |
[Заⷱ҇ 16] Є҆гда́ же бы́сть є҆ди́нъ, вопроси́ша є҆го̀, и҆̀же бѧ́хꙋ съ ни́мъ, со ѻ҆бѣмана́десѧте ѡ҆ при́тчи. |
|
|
4:11 |
И҆ гл҃аше и҆̀мъ: ва́мъ є҆́сть дано̀ вѣ́дати та̑йны црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ: ѡ҆́нѣмъ же внѣ̑шнимъ въ при́тчахъ всѧ̑ быва́ютъ, |
|
|
4:12 |
да ви́дѧще ви́дѧтъ, и҆ не ᲂу҆́зрѧтъ: и҆ слы́шаще слы́шатъ, и҆ не разꙋмѣ́ютъ: да не когда̀ ѡ҆братѧ́тсѧ, и҆ ѡ҆ста́вѧтсѧ и҆̀мъ грѣсѝ. |
|
|
4:13 |
И҆ гл҃а и҆̀мъ: не вѣ́сте ли при́тчи сеѧ̀; и҆ ка́кѡ всѧ̑ при̑тчи ᲂу҆разꙋмѣ́ете; |
|
|
4:14 |
Сѣ́ѧй, сло́во сѣ́етъ. |
|
|
4:15 |
Сі́и же сꙋ́ть, и҆̀же при пꙋтѝ, и҆дѣ́же сѣ́етсѧ сло́во, и҆ є҆гда̀ ᲂу҆слы́шатъ, а҆́бїе прихо́дитъ сатана̀ и҆ ѿе́млетъ сло́во сѣ́ѧнное въ сердца́хъ и҆́хъ. |
|
|
4:16 |
И҆ сі́и сꙋ́ть та́кожде и҆̀же на ка́менныхъ сѣ́емїи, и҆̀же є҆гда̀ ᲂу҆слы́шатъ сло́во, а҆́бїе съ ра́достїю прїе́млютъ є҆̀: |
|
|
4:17 |
и҆ не и҆́мꙋтъ коре́нїѧ въ себѣ̀, но привре́менни сꙋ́ть: та́же бы́вшей печа́ли и҆лѝ гоне́нїю словесѐ ра́ди, а҆́бїе соблажнѧ́ютсѧ. |
|
|
4:18 |
А҆ сі́и сꙋ́ть, и҆̀же въ те́рнїи сѣ́емїи, слы́шащїи сло́во: |
|
|
4:19 |
и҆ печа̑ли вѣ́ка сегѡ̀, и҆ ле́сть бога́тства, и҆ ѡ҆ про́чихъ по́хѡти входѧ́щыѧ подавлѧ́ютъ сло́во, и҆ безпло́дно быва́етъ. |
|
|
4:20 |
И҆ сі́и сꙋ́ть, и҆̀же на землѝ до́брѣй сѣ́ѧннїи, и҆̀же слы́шатъ сло́во и҆ прїе́млютъ, и҆ пло́дствꙋютъ на три́десѧть, и҆ на шестьдесѧ́тъ, и҆ на сто̀. |
|
|
4:21 |
И҆ гл҃аше и҆̀мъ: є҆да̀ свѣти́льникъ прихо́дитъ {вжига́ютъ}, да под̾ спꙋ́домъ положа́тъ є҆го̀ и҆лѝ под̾ ѻ҆дро́мъ; не да ли на свѣ́щницѣ положе́нъ бꙋ́детъ; |
|
|
4:22 |
нѣ́сть бо та́йно, є҆́же не ꙗ҆ви́тсѧ, нижѐ бы́сть потае́но, но да прїи́детъ въ ꙗ҆вле́нїе: |
|
|
4:23 |
а҆́ще кто̀ и҆́мать ᲂу҆́шы слы́шати, да слы́шитъ. |
|
|
4:24 |
[Заⷱ҇ 17] И҆ гл҃аше и҆̀мъ: блюди́те что̀ слы́шите: въ ню́же мѣ́рꙋ мѣ́рите, возмѣ́ритсѧ ва́мъ, и҆ приложи́тсѧ ва́мъ слы́шащымъ: |
|
|
4:25 |
и҆́же бо а҆́ще и҆́мать, да́стсѧ є҆мꙋ̀: а҆ и҆́же не и҆́мать, и҆ є҆́же и҆́мать, ѿи́метсѧ ѿ негѡ̀. |
|
|
4:26 |
И҆ гл҃аше: та́кѡ є҆́сть (и҆) црⷭ҇твїе бж҃їе, ꙗ҆́коже человѣ́къ вмета́етъ сѣ́мѧ въ зе́млю, |
|
|
4:27 |
и҆ спи́тъ, и҆ востае́тъ но́щїю и҆ дні́ю: и҆ сѣ́мѧ прозѧба́етъ и҆ расте́тъ, ꙗ҆́коже не вѣ́сть ѻ҆́нъ: |
|
|
4:28 |
ѿ себє́ бо землѧ̀ плоди́тъ пре́жде травꙋ̀, пото́мъ кла́съ, та́же и҆сполнѧ́етъ пшени́цꙋ въ кла́сѣ: |
|
|
4:29 |
є҆гда́ же созрѣ́етъ пло́дъ, а҆́бїе по́слетъ се́рпъ, ꙗ҆́кѡ наста̀ жа́тва. |
|
|
4:30 |
И҆ гл҃аше: чесомꙋ̀ ᲂу҆подо́бимъ црⷭ҇твїе бж҃їе; и҆лѝ ко́ей при́тчи приложи́мъ є҆̀; |
|
|
4:31 |
ꙗ҆́кѡ зе́рно горꙋ́шично, є҆́же є҆гда̀ всѣ́ѧно бꙋ́детъ въ землѝ, мнѣ́е всѣ́хъ сѣ́менъ є҆́сть земны́хъ: |
|
|
4:32 |
и҆ є҆гда̀ всѣ́ѧно бꙋ́детъ, возраста́етъ, и҆ быва́етъ бо́лѣе всѣ́хъ ѕе́лїй, и҆ твори́тъ вѣ̑тви вє́лїѧ, ꙗ҆́кѡ мощѝ под̾ сѣ́нїю є҆гѡ̀ пти́цамъ небє́снымъ вита́ти. |
|
|
4:33 |
И҆ таковы́ми при́тчами мно́гими гл҃аше и҆̀мъ сло́во, ꙗ҆́коже можа́хꙋ слы́шати. |
|
|
4:34 |
Без̾ при́тчи же не гл҃аше и҆̀мъ словесѐ: ѡ҆со́бь же ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ сказа́ше всѧ̑. |
|
|
4:35 |
[Заⷱ҇ 18] И҆ гл҃а и҆̀мъ въ то́й де́нь, ве́черꙋ бы́вшꙋ: пре́йдемъ на ѡ҆́нъ по́лъ. |
|
|
4:36 |
И҆ ѿпꙋ́щше наро́ды, поѧ́ша є҆го̀ ꙗ҆́коже бѣ̀ въ кораблѝ: и҆ и҆ні́и же корабли̑ бѧ́хꙋ съ ни́мъ. |
|
|
4:37 |
И҆ бы́сть бꙋ́рѧ вѣ́трена вели́ка: вѡ́лны же влива́хꙋсѧ въ кора́бль, ꙗ҆́кѡ ᲂу҆жѐ погрꙋжа́тисѧ є҆мꙋ̀. |
|
|
4:38 |
И҆ бѣ̀ са́мъ на кормѣ̀ на возгла́вницѣ спѧ̀. И҆ возбꙋди́ша є҆го̀ и҆ глаго́лаша є҆мꙋ̀: ᲂу҆чт҃лю, не ради́ши ли, ꙗ҆́кѡ погиба́емъ; |
|
|
4:39 |
И҆ воста́въ запретѝ вѣ́трꙋ и҆ речѐ мо́рю: молчѝ, преста́ни. И҆ ᲂу҆ле́же вѣ́тръ, и҆ бы́сть тишина̀ ве́лїѧ. |
|
|
4:40 |
И҆ речѐ и҆̀мъ: что̀ та́кѡ страшли́ви є҆стѐ; ка́кѡ не и҆́мате вѣ́ры; |
|
|
4:41 |
И҆ ᲂу҆боѧ́шасѧ стра́хомъ ве́лїимъ и҆ глаго́лахꙋ дрꙋ́гъ ко дрꙋ́гꙋ: кто̀ ᲂу҆̀бо се́й є҆́сть, ꙗ҆́кѡ и҆ вѣ́тръ и҆ мо́ре послꙋ́шаютъ є҆гѡ̀; |
|
5:01 |
И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. |
|
|
5:02 |
И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; |
|
|
5:03 |
той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; |
|
|
5:04 |
защото много пъти бе сковавай с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; |
|
|
5:05 |
и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; |
|
|
5:06 |
а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони; |
|
|
5:07 |
и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! |
|
|
5:08 |
Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. |
|
|
5:09 |
И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. |
|
|
5:10 |
И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. |
|
|
5:11 |
А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. |
|
|
5:12 |
И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. |
|
|
5:13 |
Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. |
|
|
5:14 |
А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. |
|
|
5:15 |
Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. |
|
|
5:16 |
Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините. |
|
|
5:17 |
И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им. |
|
|
5:18 |
И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него. |
|
|
5:19 |
Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува. |
|
|
5:20 |
И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха. |
|
|
5:21 |
Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето. |
|
|
5:22 |
И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му |
|
|
5:23 |
и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху и ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. |
|
|
5:24 |
Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. |
|
|
5:25 |
Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, |
|
|
5:26 |
и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле, |
|
|
5:27 |
като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; |
|
|
5:28 |
защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. |
|
|
5:29 |
И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. |
|
|
5:30 |
А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? |
|
|
5:31 |
Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене? |
|
|
5:32 |
Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това. |
|
|
5:33 |
Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. |
|
|
5:34 |
А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си. |
|
|
5:35 |
Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? |
|
|
5:36 |
Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. |
|
|
5:37 |
И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Йоана, брат Иаковов. |
|
|
5:38 |
Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. |
|
|
5:39 |
И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи. |
|
|
5:40 |
А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. |
|
|
5:41 |
И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани! |
|
|
5:42 |
Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много. |
|
|
5:43 |
И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде. |
|
5:01 |
[Заⷱ҇ 19] И҆ прїидо́ша на ѡ҆́нъ по́лъ мо́рѧ, во странꙋ̀ гадари́нскꙋю. |
|
|
5:02 |
И҆ и҆злѣ́зшꙋ є҆мꙋ̀ и҆з̾ кораблѧ̀, а҆́бїе срѣ́те є҆го̀ ѿ гробѡ́въ человѣ́къ въ дꙋ́сѣ нечи́стѣ, |
|
|
5:03 |
и҆́же жили́ще и҆мѧ́ше во гробѣ́хъ, и҆ ни вери́гами никто́же можа́ше є҆го̀ свѧза́ти: |
|
|
5:04 |
занѐ є҆мꙋ̀ мно́гажды пꙋ̑ты и҆ ᲂу҆́жы (желѣ̑зны) свѧ́занꙋ сꙋ́щꙋ, и҆ растерза́тисѧ ѿ негѡ̀ ᲂу҆́жємъ (желѣ̑знымъ) и҆ пꙋ́тѡмъ сокрꙋша́тисѧ: и҆ никто́же можа́ше є҆го̀ ᲂу҆мꙋ́чити {ᲂу҆кроти́ти}: |
|
|
5:05 |
и҆ вы́нꙋ но́щь и҆ де́нь во гробѣ́хъ и҆ въ гора́хъ бѣ̀, вопїѧ̀ и҆ толкі́йсѧ ка́менїемъ. |
|
|
5:06 |
Оу҆зрѣ́въ же і҆и҃са и҆здале́ча, течѐ и҆ поклони́сѧ є҆мꙋ̀, |
|
|
5:07 |
и҆ возопи́въ гла́сомъ ве́лїимъ, речѐ: что̀ мнѣ̀ и҆ тебѣ̀, і҆и҃се, сн҃е бг҃а вы́шнѧгѡ; заклина́ю тѧ̀ бг҃омъ, не мꙋ́чи менє̀. |
|
|
5:08 |
Гл҃аше бо є҆мꙋ̀: и҆зы́ди, дꙋ́ше нечи́стый, ѿ человѣ́ка. |
|
|
5:09 |
И҆ вопроша́ше є҆го̀: что́ ти є҆́сть и҆́мѧ; И҆ ѿвѣща̀ глаго́лѧ: легеѡ́нъ и҆́мѧ мнѣ̀, ꙗ҆́кѡ мно́зи є҆смы̀. |
|
|
5:10 |
И҆ моли́ша є҆го̀ мно́гѡ, да не по́слетъ и҆̀хъ внѣ̀ страны̀. |
|
|
5:11 |
Бѣ́ же тꙋ̀ при горѣ̀ ста́до свино́е ве́лїе пасо́мо. |
|
|
5:12 |
И҆ моли́ша є҆го̀ всѝ бѣ́си, глаго́люще: посли́ ны во свинїѧ̑, да въ нѧ̀ вни́демъ. |
|
|
5:13 |
И҆ повелѣ̀ и҆̀мъ а҆́бїе і҆и҃съ. И҆ и҆зше́дше дꙋ́си нечи́стїи, внидо́ша во свинїѧ̑: и҆ ᲂу҆стреми́сѧ ста́до по бре́гꙋ въ мо́ре, бѧ́хꙋ же ꙗ҆́кѡ двѣ̀ ты́сѧщы, и҆ ᲂу҆топа́хꙋ въ мо́ри. |
|
|
5:14 |
Пасꙋ́щїи же свинїѧ̑ бѣжа́ша и҆ возвѣсти́ша во гра́дѣ и҆ въ се́лѣхъ. И҆ и҆зыдо́ша ви́дѣти, что̀ є҆́сть бы́вшее. |
|
|
5:15 |
И҆ прїидо́ша ко і҆и҃сови, и҆ ви́дѣша бѣснова́вшагосѧ сѣдѧ́ща и҆ ѡ҆болче́на и҆ смы́слѧща, и҆мѣ́вшаго легеѡ́нъ: и҆ ᲂу҆боѧ́шасѧ. |
|
|
5:16 |
Повѣ́даша же и҆̀мъ ви́дѣвшїи, ка́кѡ бы́сть бѣсно́мꙋ, и҆ ѡ҆ свинїѧ́хъ. |
|
|
5:17 |
И҆ нача́ша моли́ти є҆го̀ ѿитѝ ѿ предѣ̑лъ и҆́хъ. |
|
|
5:18 |
И҆ влѣ́зшꙋ є҆мꙋ̀ въ кора́бль, молѧ́ше є҆го̀ бѣснова́выйсѧ, дабы̀ бы́лъ съ ни́мъ. |
|
|
5:19 |
І҆и҃съ же не дадѐ є҆мꙋ̀, но речѐ є҆мꙋ̀: и҆дѝ въ до́мъ тво́й ко твои̑мъ и҆ возвѣстѝ и҆̀мъ, є҆ли̑ка тѝ гдⷭ҇ь сотворѝ и҆ поми́лова тѧ̀. |
|
|
5:20 |
И҆ и҆́де и҆ нача̀ проповѣ́дати въ десѧтѝ градѣ́хъ, є҆ли̑ка сотворѝ є҆мꙋ̀ і҆и҃съ. И҆ всѝ дивлѧ́хꙋсѧ. |
|
|
5:21 |
[Заⷱ҇ 20] И҆ преше́дшꙋ і҆и҃сꙋ въ кораблѝ па́ки на ѡ҆́нъ по́лъ, собра́сѧ наро́дъ мно́гъ ѡ҆ не́мъ {къ немꙋ̀}. И҆ бѣ̀ при мо́ри. |
|
|
5:22 |
И҆ сѐ, прїи́де є҆ди́нъ ѿ а҆рхїсѷнагѡ̑гъ, и҆́менемъ і҆аі́ръ, и҆ ви́дѣвъ є҆го̀, падѐ при ногꙋ̀ є҆гѡ̀ |
|
|
5:23 |
и҆ молѧ́ше є҆го̀ мно́гѡ, глаго́лѧ, ꙗ҆́кѡ дщѝ моѧ̀ на кончи́нѣ є҆́сть: да прише́дъ возложи́ши на ню̀ рꙋ́цѣ, ꙗ҆́кѡ да спасе́тсѧ и҆ жива̀ бꙋ́детъ. |
|
|
5:24 |
И҆ и҆́де съ ни́мъ: [Заⷱ҇ 21] и҆ по не́мъ и҆дѧ́хꙋ наро́ди мно́зи и҆ ᲂу҆гнета́хꙋ є҆го̀. |
|
|
5:25 |
И҆ жена̀ нѣ́каѧ сꙋ́щи въ точе́нїи кро́ве лѣ́тъ двана́десѧте, |
|
|
5:26 |
и҆ мно́гѡ пострада́вши ѿ мнѡ́гъ врачє́въ, и҆ и҆зда́вши своѧ̑ всѧ̑, и҆ ни є҆ди́ныѧ по́льзы ѡ҆брѣ́тши, но па́че въ го́ршее прише́дши: |
|
|
5:27 |
слы́шавши ѡ҆ і҆и҃сѣ, прише́дши въ наро́дѣ созадѝ, прикоснꙋ́сѧ ри́зѣ є҆гѡ̀: |
|
|
5:28 |
глаго́лаше бо, ꙗ҆́кѡ, а҆́ще прикоснꙋ́сѧ ри́замъ є҆гѡ̀, спасе́на бꙋ́дꙋ. |
|
|
5:29 |
И҆ а҆́бїе и҆зсѧ́кнꙋ и҆сто́чникъ кро́ве є҆ѧ̀: и҆ разꙋмѣ̀ {ѡ҆щꙋтѝ} тѣ́ломъ, ꙗ҆́кѡ и҆сцѣлѣ̀ ѿ ра́ны. |
|
|
5:30 |
И҆ а҆́бїе і҆и҃съ разꙋмѣ̀ въ себѣ̀ си́лꙋ и҆зше́дшꙋю ѿ негѡ̀, (и҆) ѡ҆бра́щьсѧ въ наро́дѣ, гл҃аше: кто̀ прикоснꙋ́сѧ ри́замъ мои̑мъ; |
|
|
5:31 |
И҆ глаго́лахꙋ є҆мꙋ̀ ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀: ви́диши наро́дъ ᲂу҆гнета́ющь тѧ̀, и҆ гл҃еши: кто̀ прикоснꙋ́сѧ мнѣ̀; |
|
|
5:32 |
И҆ ѡ҆бглѧ́даше ви́дѣти сотво́ршꙋю сїѐ. |
|
|
5:33 |
Жена́ же ᲂу҆боѧ́вшисѧ и҆ трепе́щꙋщи, вѣ́дѧщи, є҆́же бы́сть є҆́й, прїи́де и҆ припадѐ къ немꙋ̀ и҆ речѐ є҆мꙋ̀ всю̀ и҆́стинꙋ. |
|
|
5:34 |
Ѻ҆́нъ же речѐ є҆́й: дщѝ, вѣ́ра твоѧ̀ спасе́ тѧ: и҆дѝ въ ми́рѣ и҆ бꙋ́ди цѣла̀ ѿ ра́ны твоеѧ̀. |
|
|
5:35 |
Є҆щѐ є҆мꙋ̀ гл҃ющꙋ, (и҆) прїидо́ша ѿ а҆рхїсѷнагѡ́га, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ дщѝ твоѧ̀ ᲂу҆́мре: что̀ є҆щѐ дви́жеши ᲂу҆чт҃лѧ; |
|
|
5:36 |
І҆и҃съ же а҆́бїе слы́шавъ сло́во глаго́лемое, гл҃а а҆рхїсѷнагѡ́гови: не бо́йсѧ, то́кмѡ вѣ́рꙋй. |
|
|
5:37 |
И҆ не ѡ҆ста́ви по себѣ̀ ни є҆ди́наго и҆тѝ, то́кмѡ петра̀ и҆ і҆а́кѡва и҆ і҆ѡа́нна бра́та і҆а́кѡвлѧ. |
|
|
5:38 |
И҆ прїи́де въ до́мъ а҆рхїсѷнагѡ́говъ и҆ ви́дѣ молвꙋ̀, пла́чꙋщыѧсѧ и҆ крича́щыѧ мно́гѡ. |
|
|
5:39 |
И҆ вше́дъ гл҃а и҆̀мъ: что̀ мо́лвите и҆ пла́четесѧ; ѻ҆трокови́ца нѣ́сть ᲂу҆мерла̀, но спи́тъ. |
|
|
5:40 |
И҆ рꙋга́хꙋсѧ є҆мꙋ̀. Ѻ҆́нъ же и҆згна́въ всѧ̑, поѧ́тъ ѻ҆тца̀ ѻ҆трокови́цы и҆ ма́терь, и҆ и҆̀же (бѣ́хꙋ) съ ни́мъ, и҆ вни́де, и҆дѣ́же бѣ̀ ѻ҆трокови́ца лежа́щи. |
|
|
5:41 |
И҆ є҆́мь за рꙋ́кꙋ ѻ҆трокови́цꙋ, гл҃а є҆́й: талїѳа̀ кꙋ́мї: є҆́же є҆́сть сказа́емо: дѣви́це, тебѣ̀ гл҃ю, воста́ни. |
|
|
5:42 |
И҆ а҆́бїе воста̀ дѣви́ца и҆ хожда́ше: бѣ́ бо лѣ́тъ двоюна́десѧте. И҆ ᲂу҆жасо́шасѧ ᲂу҆́жасомъ ве́лїимъ. |
|
|
5:43 |
И҆ запретѝ и҆̀мъ мно́гѡ, да никто́же ᲂу҆вѣ́сть сегѡ̀, и҆ речѐ: дади́те є҆́й ꙗ҆́сти. |
|
6:01 |
Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха. |
|
|
6:02 |
Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? |
|
|
6:03 |
Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите^ Му? И падаха в съблазън поради Него. |
|
|
6:04 |
А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си. |
|
|
6:05 |
И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им. |
|
|
6:06 |
И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше. |
|
|
6:07 |
Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове. |
|
|
6:08 |
И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, |
|
|
6:09 |
но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. |
|
|
6:10 |
И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си .отидете оттам. |
|
|
6:11 |
И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град. |
|
|
6:12 |
Те тръгнаха и проповядваха покаяние; |
|
|
6:13 |
изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха. |
|
|
6:14 |
Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него. |
|
|
6:15 |
Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците. |
|
|
6:16 |
А Ирод, като чу, каза: това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите. |
|
|
6:17 |
Защото сам Ирод бе проводил да хванат Йоана и го свърза в тъмницата, заради Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея. |
|
|
6:18 |
Защото Йоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена. |
|
|
6:19 |
А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. |
|
|
6:20 |
Защото Ирод се страхуваше от Йоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше. |
|
|
6:21 |
И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на старейте галилейски, |
|
|
6:22 |
дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам. |
|
|
6:23 |
И закле й се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, - дори и половината си царство. |
|
|
6:24 |
А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Йоана Кръстителя. |
|
|
6:25 |
И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоана Кръстителя. |
|
|
6:26 |
Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да й откаже. |
|
|
6:27 |
И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му. |
|
|
6:28 |
А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си. |
|
|
6:29 |
Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха. |
|
|
6:30 |
И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. |
|
|
6:31 |
Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. |
|
|
6:32 |
И отидоха с кораб в уединено място насаме. |
|
|
6:33 |
Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. |
|
|
6:34 |
Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. |
|
|
6:35 |
И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Нега н казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; |
|
|
6:36 |
разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. |
|
|
6:37 |
Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? |
|
|
6:38 |
А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. |
|
|
6:39 |
Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. |
|
|
6:40 |
И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. |
|
|
6:41 |
Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. |
|
|
6:42 |
И ядоха всички, и се наситиха. |
|
|
6:43 |
И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша. |
|
|
6:44 |
А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. |
|
|
6:45 |
И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. |
|
|
6:46 |
И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. |
|
|
6:47 |
Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. |
|
|
6:48 |
И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. |
|
|
6:49 |
Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; |
|
|
6:50 |
защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! |
|
|
6:51 |
И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се описаха и чудеха в себе си. |
|
|
6:52 |
Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. |
|
|
6:53 |
И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега. |
|
|
6:54 |
Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, |
|
|
6:55 |
бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. |
|
|
6:56 |
И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се. |
|
6:01 |
[Заⷱ҇ 22] И҆ и҆зы́де ѿтꙋ́дꙋ и҆ прїи́де во ѻ҆те́чествїе своѐ: и҆ по не́мъ и҆до́ша ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀. |
|
|
6:02 |
И҆ бы́вшей сꙋббѡ́тѣ, нача́тъ на со́нмищи ᲂу҆чи́ти. И҆ мно́зи слы́шащїи дивлѧ́хꙋсѧ, глаго́люще: ѿкꙋ́дꙋ семꙋ̀ сїѧ̑; и҆ что̀ премⷣрость да́ннаѧ є҆мꙋ̀, и҆ си̑лы таковы̑ рꙋка́ма є҆гѡ̀ быва́ютъ; |
|
|
6:03 |
не се́й ли є҆́сть тектѡ́нъ, сн҃ъ мр҃і́инъ, бра́тъ же і҆а́кѡвꙋ и҆ і҆ѡсі́и и҆ і҆ꙋ́дѣ и҆ сі́мѡнꙋ; и҆ не сєстры́ ли є҆гѡ̀ здѣ̀ (сꙋ́ть) въ на́съ; И҆ блажнѧ́хꙋсѧ ѡ҆ не́мъ. |
|
|
6:04 |
Гл҃аше же и҆̀мъ і҆и҃съ, ꙗ҆́кѡ нѣ́сть прⷪ҇ро́къ без̾ че́сти, то́кмѡ во ѻ҆те́чествїи свое́мъ, и҆ въ сро́дствѣ и҆ въ домꙋ̀ свое́мъ. |
|
|
6:05 |
И҆ не можа́ше тꙋ̀ ни є҆ди́ныѧ си́лы сотвори́ти, то́кмѡ ма́лѡ недꙋ́жныхъ, возло́жь рꙋ́цѣ, и҆сцѣлѝ. |
|
|
6:06 |
И҆ дивлѧ́шесѧ за невѣ́рствїе и҆́хъ: и҆ ѡ҆бхожда́ше вє́си ѡ҆́крестъ ᲂу҆чѧ̀. |
|
|
6:07 |
[Заⷱ҇ 23] И҆ призва̀ ѻ҆бана́десѧте, и҆ нача́тъ и҆̀хъ посыла́ти два̀ два̀, и҆ даѧ́ше и҆̀мъ вла́сть над̾ дꙋ̑хи нечи́стыми. |
|
|
6:08 |
И҆ заповѣ́да и҆̀мъ, да ничесѡ́же во́змꙋтъ на пꙋ́ть, то́кмѡ же́злъ є҆ди́нъ: ни пи́ры, ни хлѣ́ба, ни при по́ѧсѣ мѣ́ди: |
|
|
6:09 |
но ѡ҆бꙋве́ни въ санда̑лїѧ: и҆ не ѡ҆блачи́тисѧ въ двѣ̀ ри̑зѣ. |
|
|
6:10 |
И҆ гл҃аше и҆̀мъ: и҆дѣ́же а҆́ще вни́дете въ до́мъ, тꙋ̀ пребыва́йте, до́ндеже и҆зы́дете ѿтꙋ́дꙋ: |
|
|
6:11 |
и҆ є҆ли́цы а҆́ще не прїи́мꙋтъ вы̀, нижѐ послꙋ́шаютъ ва́съ, и҆сходѧ́ще ѿтꙋ́дꙋ, ѿтрѧси́те пра́хъ, и҆́же под̾ нога́ми ва́шими, во свидѣ́тельство и҆̀мъ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ѿра́днѣе бꙋ́детъ содо́мѡмъ и҆ гомо́ррѡмъ въ де́нь сꙋ́дный, не́же гра́дꙋ томꙋ̀. |
|
|
6:12 |
И҆ и҆зше́дше проповѣ́дахꙋ, да пока́ютсѧ: |
|
|
6:13 |
и҆ бѣ́сы мнѡ́ги и҆згонѧ́хꙋ: и҆ ма́захꙋ ма́сломъ мнѡ́ги недꙋ̑жныѧ, и҆ и҆сцѣлѣва́хꙋ. |
|
|
6:14 |
[Заⷱ҇ 24] И҆ ᲂу҆слы́ша ца́рь и҆́рѡдъ: ꙗ҆́вѣ бо бы́сть и҆́мѧ є҆гѡ̀: и҆ глаго́лаше, ꙗ҆́кѡ і҆ѡа́ннъ крⷭ҇ти́тель ѿ ме́ртвыхъ воста̀, и҆ сегѡ̀ ра́ди си̑лы дѣ́ютсѧ ѡ҆ не́мъ. |
|
|
6:15 |
И҆ні́и глаго́лахꙋ, ꙗ҆́кѡ и҆лїа̀ є҆́сть: и҆ні́и же глаго́лахꙋ, ꙗ҆́кѡ прⷪ҇ро́къ є҆́сть, и҆лѝ ꙗ҆́кѡ є҆ди́нъ ѿ прⷪ҇рѡ́къ. |
|
|
6:16 |
Слы́шавъ же и҆́рѡдъ речѐ, ꙗ҆́кѡ, є҆го́же а҆́зъ ᲂу҆сѣ́кнꙋхъ і҆ѡа́нна, то́й є҆́сть: то́й воста̀ ѿ ме́ртвыхъ. |
|
|
6:17 |
То́й бо и҆́рѡдъ посла́въ, ꙗ҆́тъ і҆ѡа́нна и҆ свѧза̀ є҆го̀ въ темни́цѣ, и҆рѡдїа́ды ра́ди жены̀ фїлі́ппа бра́та своегѡ̀, ꙗ҆́кѡ ѡ҆жени́сѧ є҆́ю. |
|
|
6:18 |
Глаго́лаше бо і҆ѡа́ннъ и҆́рѡдови: не досто́итъ тебѣ̀ и҆мѣ́ти женꙋ̀ (фїлі́ппа) бра́та твоегѡ̀. |
|
|
6:19 |
И҆рѡді́а же гнѣ́вашесѧ на него̀ и҆ хотѧ́ше є҆го̀ ᲂу҆би́ти: и҆ не можа́ше. |
|
|
6:20 |
И҆́рѡдъ бо боѧ́шесѧ і҆ѡа́нна, вѣ́дый є҆го̀ мꙋ́жа првⷣна и҆ ст҃а, и҆ соблюда́ше є҆го̀: и҆ послꙋ́шавъ є҆гѡ̀, мнѡ́га творѧ́ше, и҆ въ сла́дость є҆гѡ̀ послꙋ́шаше. |
|
|
6:21 |
И҆ приклю́чшꙋсѧ дню̀ потре́бнꙋ {ᲂу҆до́бнꙋ}, є҆гда̀ и҆́рѡдъ рождествꙋ̀ своемꙋ̀ ве́черю творѧ́ше кнѧзє́мъ свои̑мъ и҆ ты́сѧщникѡмъ и҆ старѣ́йшинамъ галїлє́йскимъ: |
|
|
6:22 |
и҆ вше́дши дще́рь тоѧ̀ и҆рѡдїа́ды, и҆ плѧса́вши, и҆ ᲂу҆го́ждши и҆́рѡдови и҆ возлежа́щымъ съ ни́мъ, речѐ ца́рь дѣви́цѣ: просѝ ᲂу҆ менє̀ є҆гѡ́же а҆́ще хо́щеши, и҆ да́мъ тѝ. |
|
|
6:23 |
И҆ клѧ́тсѧ є҆́й: ꙗ҆́кѡ є҆гѡ́же а҆́ще попро́сиши ᲂу҆ менє̀, да́мъ тѝ, и҆ до по́лъ ца́рствїѧ моегѡ̀. |
|
|
6:24 |
Ѻ҆на́ же и҆зше́дши речѐ ма́тери свое́й: чесѡ̀ прошꙋ̀; Ѻ҆на́ же речѐ: главы̀ і҆ѡа́нна крⷭ҇ти́телѧ. |
|
|
6:25 |
И҆ вше́дши а҆́бїе со тща́нїемъ къ царю̀, просѧ́ше, глаго́лющи: хощꙋ̀, да мѝ да́си ѿ негѡ̀ {а҆́бїе} на блю́дѣ главꙋ̀ і҆ѡа́нна крⷭ҇ти́телѧ. |
|
|
6:26 |
И҆ приско́рбенъ бы́въ ца́рь, клѧ́твы (же) ра́ди и҆ за возлежа́щихъ съ ни́мъ не восхотѣ̀ ѿрещѝ є҆́й. |
|
|
6:27 |
И҆ а҆́бїе посла́въ ца́рь спекꙋла́тѡра, повелѣ̀ принестѝ главꙋ̀ є҆гѡ̀. |
|
|
6:28 |
Ѻ҆́нъ же ше́дъ ᲂу҆сѣ́кнꙋ є҆го̀ въ темни́цѣ, и҆ принесѐ главꙋ̀ є҆гѡ̀ на блю́дѣ, и҆ дадѐ ю҆̀ дѣви́цѣ: и҆ дѣви́ца дадѐ ю҆̀ ма́тери свое́й. |
|
|
6:29 |
И҆ слы́шавше ᲂу҆ченицы̀ є҆гѡ̀, прїидо́ша и҆ взѧ́ша трꙋ́пъ є҆гѡ̀, и҆ положи́ша є҆го̀ во гро́бѣ. |
|
|
6:30 |
[Заⷱ҇ 25] И҆ собра́шасѧ а҆пⷭ҇ли ко і҆и҃сꙋ и҆ возвѣсти́ша є҆мꙋ̀ всѧ̑, и҆ є҆ли̑ка сотвори́ша, и҆ є҆ли̑ка наꙋчи́ша. |
|
|
6:31 |
И҆ речѐ и҆̀мъ: прїиди́те вы̀ са́ми въ пꙋ́сто мѣ́сто є҆ди́ни {ѡ҆со́бь} и҆ почі́йте ма́лѡ. Бѧ́хꙋ бо приходѧ́щїи и҆ ѿходѧ́щїи мно́зи, и҆ ни ꙗ҆́сти и҆̀мъ бѣ̀ когда̀. |
|
|
6:32 |
И҆ и҆до́ша въ пꙋ́сто мѣ́сто корабле́мъ є҆ди́ни. |
|
|
6:33 |
И҆ ви́дѣша и҆̀хъ и҆дꙋ́щихъ наро́ди, и҆ позна́ша и҆̀хъ мно́зи: и҆ пѣ́ши ѿ всѣ́хъ градѡ́въ стица́хꙋсѧ та́мѡ, и҆ предвари́ша и҆̀хъ, и҆ снидо́шасѧ къ немꙋ̀. |
|
|
6:34 |
И҆ и҆зше́дъ ви́дѣ і҆и҃съ наро́дъ мно́гъ и҆ млⷭ҇рдова ѡ҆ ни́хъ, занѐ бѧ́хꙋ ꙗ҆́кѡ ѻ҆́вцы не и҆мꙋ́щыѧ па́стырѧ: и҆ нача́тъ и҆̀хъ ᲂу҆чи́ти мно́гѡ. |
|
|
6:35 |
И҆ ᲂу҆жѐ часꙋ̀ мно́гꙋ бы́вшꙋ, пристꙋ́пльше къ немꙋ̀ ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀, глаго́лаша, ꙗ҆́кѡ пꙋ́сто є҆́сть мѣ́сто, и҆ ᲂу҆жѐ ча́съ мно́гъ: |
|
|
6:36 |
ѿпꙋстѝ и҆̀хъ, да ше́дше во ѡ҆кре́стныхъ се́лѣхъ и҆ ве́сехъ кꙋ́пѧтъ себѣ̀ хлѣ́бы: не и҆́мꙋтъ бо чесѡ̀ ꙗ҆́сти. |
|
|
6:37 |
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: дади́те и҆̀мъ вы̀ ꙗ҆́сти. И҆ глаго́лаша є҆мꙋ̀: да ше́дше кꙋ́пимъ двѣма̀ сто́ма пѣ̑нѧзь хлѣ́бы и҆ да́мы и҆̀мъ ꙗ҆́сти; |
|
|
6:38 |
Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: коли́кѡ хлѣ́бы и҆́мате; и҆ди́те и҆ ви́дите. И҆ ᲂу҆вѣ́дѣвше глаго́лаша: пѧ́ть (хлѣ̑бъ), и҆ двѣ̀ ры̑бѣ. |
|
|
6:39 |
И҆ повелѣ̀ и҆̀мъ посади́ти всѧ̑ на спо́ды на спо́ды {во ѡ҆крꙋ́гъ} на травѣ̀ зеленѣ̀. |
|
|
6:40 |
И҆ возлего́ша на лѣ́хи на лѣ́хи {на кꙋ́чы} по стꙋ̀ и҆ по пѧти́десѧтъ. |
|
|
6:41 |
И҆ прїе́мь пѧ́ть хлѣ̑бъ и҆ двѣ̀ ры̑бѣ, воззрѣ́въ на не́бо, блгⷭ҇вѝ и҆ преломѝ хлѣ́бы, и҆ даѧ́ше ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, да предлага́ютъ пред̾ ни́ми: и҆ ѻ҆́бѣ ры̑бѣ раздѣлѝ всѣ̑мъ. |
|
|
6:42 |
И҆ ꙗ҆до́ша всѝ и҆ насы́тишасѧ: |
|
|
6:43 |
и҆ взѧ́ша ᲂу҆крꙋ́хи, двана́десѧте ко́шѧ и҆спо́лнь, и҆ ѿ ры̑бꙋ. |
|
|
6:44 |
Бѧ́ше же ꙗ҆́дшихъ хлѣ́бы ꙗ҆́кѡ пѧ́ть ты́сѧщъ мꙋже́й. |
|
|
6:45 |
[Заⷱ҇ 26] И҆ а҆́бїе понꙋ́ди ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑ вни́ти въ кора́бль и҆ вари́ти {предвари́ти} є҆го̀ на ѡ҆́нъ по́лъ къ виѳсаі́дѣ, до́ндеже са́мъ ѿпꙋ́ститъ наро́ды. |
|
|
6:46 |
И҆ ѿре́ксѧ и҆̀мъ {и҆ ѿпꙋсти́въ ѧ҆̀}, и҆́де въ го́рꙋ помоли́тисѧ. |
|
|
6:47 |
И҆ ве́черꙋ бы́вшꙋ, бѣ̀ кора́бль посредѣ̀ мо́рѧ, и҆ са́мъ є҆ди́нъ на землѝ. |
|
|
6:48 |
И҆ ви́дѣ и҆̀хъ стра́ждꙋщихъ въ пла́ванїи: бѣ́ бо вѣ́тръ проти́венъ и҆̀мъ: и҆ ѡ҆ четве́ртѣй стра́жи нощнѣ́й прїи́де къ ни̑мъ, по мо́рю ходѧ́й, и҆ хотѧ́ше минꙋ́ти и҆̀хъ. |
|
|
6:49 |
Ѻ҆ни́ же ви́дѣвше є҆го̀ ходѧ́ща по мо́рю, мнѧ́хꙋ призра́къ бы́ти и҆ возопи́ша. |
|
|
6:50 |
Вси́ бо є҆го̀ ви́дѣша и҆ смꙋти́шасѧ. И҆ а҆́бїе гл҃а съ ни́ми и҆ речѐ и҆̀мъ: дерза́йте: а҆́зъ є҆́смь, не бо́йтесѧ. |
|
|
6:51 |
И҆ вни́де къ ни̑мъ въ кора́бль: и҆ ᲂу҆ле́же вѣ́тръ. И҆ ѕѣлѡ̀ и҆́злиха въ себѣ̀ ᲂу҆жаса́хꙋсѧ и҆ дивлѧ́хꙋсѧ. |
|
|
6:52 |
Не разꙋмѣ́ша бо ѡ҆ хлѣ́бѣхъ: бѣ́ бо се́рдце и҆́хъ ѡ҆камене́но. |
|
|
6:53 |
И҆ преше́дше прїидо́ша въ зе́млю геннисаре́тскꙋ и҆ приста́ша. |
|
|
6:54 |
[Заⷱ҇ 27] И҆ и҆зше́дшымъ и҆̀мъ и҆з̾ кораблѧ̀, а҆́бїе позна́ша є҆го̀, |
|
|
6:55 |
ѡ҆бте́кше всю̀ странꙋ̀ тꙋ̀, нача́ша на ѻ҆дрѣ́хъ приноси́ти болѧ́щыѧ, и҆дѣ́же слы́шахꙋ, ꙗ҆́кѡ тꙋ̀ є҆́сть. |
|
|
6:56 |
И҆ а҆́може а҆́ще вхожда́ше въ вє́си, и҆лѝ во гра́ды, и҆лѝ се́ла, на распꙋ́тїихъ полага́хꙋ недꙋ̑жныѧ и҆ молѧ́хꙋ є҆го̀, да понѐ воскри́лїю ри́зы є҆гѡ̀ прико́снꙋтсѧ: и҆ є҆ли́цы а҆́ще прикаса́хꙋсѧ є҆мꙋ̀, спаса́хꙋсѧ. |
|
7:01 |
Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим, |
|
|
7:02 |
и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги. |
|
|
7:03 |
Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите; |
|
|
7:04 |
и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки. |
|
|
7:05 |
След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? |
|
|
7:06 |
Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; |
|
|
7:07 |
ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески." |
|
|
7:08 |
Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща. |
|
|
7:09 |
И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание. |
|
|
7:10 |
Защото Мойсей е казал: "почитай баща си и майка си", и, "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". |
|
|
7:11 |
А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, - |
|
|
7:12 |
такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, |
|
|
7:13 |
като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща. |
|
|
7:14 |
И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте: |
|
|
7:15 |
нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека. |
|
|
7:16 |
Ако някой има уши да слуша, нека слуша! |
|
|
7:17 |
И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата. |
|
|
7:18 |
Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни? |
|
|
7:19 |
Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна. |
|
|
7:20 |
Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека. |
|
|
7:21 |
Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, |
|
|
7:22 |
кражби, користолюбие (обиди,), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. |
|
|
7:23 |
Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека. |
|
|
7:24 |
И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие. |
|
|
7:25 |
Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му; |
|
|
7:26 |
а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й. |
|
|
7:27 |
Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. |
|
|
7:28 |
А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата. |
|
|
7:29 |
И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти. |
|
|
7:30 |
И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката. |
|
|
7:31 |
Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. |
|
|
7:32 |
И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка. |
|
|
7:33 |
Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; |
|
|
7:34 |
и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се. |
|
|
7:35 |
И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. |
|
|
7:36 |
И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. |
|
|
7:37 |
И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят. |
|
7:01 |
И҆ собра́шасѧ къ немꙋ̀ фарїсе́є и҆ нѣ́цыи ѿ кни̑жникъ, прише́дшїи ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма: |
|
|
7:02 |
и҆ ви́дѣвше нѣ́кїихъ ѿ ᲂу҆чн҃къ є҆гѡ̀ нечи́стыми рꙋка́ми, си́рѣчь неꙋмове́ными, ꙗ҆дꙋ́щихъ хлѣ́бы, рꙋга́хꙋсѧ. |
|
|
7:03 |
Фарїсе́є бо и҆ всѝ і҆ꙋде́є, а҆́ще не тры́юще {до лакѡ́тъ} ᲂу҆мы́ютъ рꙋ́къ, не ꙗ҆дѧ́тъ, держа́ще преда̑нїѧ ста́рєцъ: |
|
|
7:04 |
и҆ ѿ то́ржища, а҆́ще не покꙋ́плютсѧ, не ꙗ҆дѧ́тъ. И҆ и҆́на мнѡ́га сꙋ́ть, ꙗ҆̀же прїѧ́ша держа́ти: погрꙋжє́нїѧ стклѧ́ницамъ и҆ чва́нѡмъ и҆ котлѡ́мъ и҆ ѻ҆дрѡ́мъ. |
|
|
7:05 |
[Заⷱ҇ 28] Пото́мъ же вопроша́хꙋ є҆го̀ фарїсе́є и҆ кни́жницы: почто̀ ᲂу҆чн҃цы̀ твоѝ не хо́дѧтъ по преда́нїю ста́рєцъ, но неꙋмове́ными рꙋка́ми ꙗ҆дѧ́тъ хлѣ́бъ; |
|
|
7:06 |
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ, ꙗ҆́кѡ до́брѣ прⷪ҇ро́чествова и҆са́їа ѡ҆ ва́съ лицемѣ́рѣхъ, ꙗ҆́коже є҆́сть пи́сано: сі́и лю́дїе ᲂу҆стна́ми мѧ̀ чтꙋ́тъ, се́рдце же и҆́хъ дале́че ѿстои́тъ ѿ менє̀, |
|
|
7:07 |
всꙋ́е же чтꙋ́тъ мѧ̀, ᲂу҆ча́ще ᲂу҆че́нїємъ, за́повѣдемъ человѣ́чєскимъ: |
|
|
7:08 |
ѡ҆ста́вльше бо за́повѣдь бж҃їю, держитѐ преда̑нїѧ человѣ́чєскаѧ, крещє́нїѧ {ѡ҆мовє́нїѧ} чва́нѡмъ и҆ стклѧ́ницамъ, и҆ и҆́на подѡ́бна такова̑ мнѡ́га творитѐ. |
|
|
7:09 |
И҆ гл҃аше и҆̀мъ: до́брѣ ѿмета́ете за́повѣдь бж҃їю, да преда́нїе ва́ше соблюдетѐ: |
|
|
7:10 |
мѡѷсе́й бо речѐ: чтѝ ѻ҆тца̀ твоего̀ и҆ ма́терь твою̀: и҆, и҆́же ѕлосло́витъ ѻ҆тца̀ и҆лѝ ма́терь, сме́ртїю да ᲂу҆́мретъ: |
|
|
7:11 |
вы́ же глаго́лете: а҆́ще рече́тъ человѣ́къ ѻ҆тцꙋ̀ и҆лѝ ма́тери: корва́нъ, є҆́же є҆́сть да́ръ, и҆́же а҆́ще {и҆́мже бы} по́льзовалсѧ є҆сѝ ѿ менє̀: |
|
|
7:12 |
и҆ не ктомꙋ̀ ѡ҆ставлѧ́ете є҆го̀ что̀ сотвори́ти ѻ҆тцꙋ̀ своемꙋ̀ и҆лѝ ма́тери свое́й, |
|
|
7:13 |
престꙋпа́юще сло́во бж҃їе преда́нїемъ ва́шимъ, є҆́же преда́сте: и҆ подѡ́бна такова̑ мнѡ́га творитѐ. |
|
|
7:14 |
[Заⷱ҇ 29] И҆ призва́въ ве́сь наро́дъ, гл҃аше и҆̀мъ: послꙋ́шайте менѐ всѝ и҆ разꙋмѣ́йте: |
|
|
7:15 |
ничто́же є҆́сть внѣꙋ́дꙋ человѣ́ка входи́мо во́нь, є҆́же мо́жетъ ѡ҆скверни́ти є҆го̀: но и҆сходѧ̑щаѧ ѿ негѡ̀, та̑ сꙋ́ть сквернѧ̑щаѧ человѣ́ка: |
|
|
7:16 |
а҆́ще кто̀ и҆́мать ᲂу҆́шы слы́шати, да слы́шитъ. |
|
|
7:17 |
И҆ є҆гда̀ вни́де въ до́мъ ѿ наро́да, вопроша́хꙋ є҆го̀ ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ ѡ҆ при́тчи. |
|
|
7:18 |
И҆ гл҃а и҆̀мъ: та́кѡ ли и҆ вы̀ неразꙋ́мливи є҆стѐ; не разꙋмѣ́ете ли, ꙗ҆́кѡ всѐ, є҆́же и҆звнѣ̀ входи́мое въ человѣ́ка, не мо́жетъ ѡ҆скверни́ти є҆го̀; |
|
|
7:19 |
ꙗ҆́кѡ не вхо́дитъ є҆мꙋ̀ въ се́рдце, но во чре́во: и҆ а҆федрѡ́номъ и҆схо́дитъ, и҆стреблѧ́ѧ всѧ̑ бра̑шна. |
|
|
7:20 |
Гл҃аше же, ꙗ҆́кѡ и҆сходѧ́щее ѿ человѣ́ка, то̀ скверни́тъ человѣ́ка: |
|
|
7:21 |
и҆звнꙋ́трь бо ѿ се́рдца человѣ́ческа помышлє́нїѧ ѕла̑ѧ и҆схо́дѧтъ, прелюбодѣѧ̑нїѧ, любодѣѧ̑нїѧ, ᲂу҆бі̑йства, |
|
|
7:22 |
татьбы̑, лихои̑мства, (ѡ҆би̑ды,) лꙋка̑вствїѧ, ле́сть, стꙋдодѣѧ̑нїѧ, ѻ҆́ко лꙋка́во, хꙋла̀, горды́нѧ, безꙋ́мство: |
|
|
7:23 |
всѧ̑ сїѧ̑ ѕла̑ѧ и҆звнꙋ́трь и҆схо́дѧтъ и҆ сквернѧ́тъ человѣ́ка. |
|
|
7:24 |
[Заⷱ҇ 30] И҆ ѿтꙋ́дꙋ воста́въ, и҆́де въ предѣ́лы тѵ̑рски и҆ сїдѡ̑нски: и҆ вше́дъ въ до́мъ, никого́же хотѧ́ше, дабы̀ є҆го̀ чꙋ́лъ: и҆ не мо́же ᲂу҆таи́тисѧ. |
|
|
7:25 |
Слы́шавши бо жена̀ ѡ҆ не́мъ, є҆ѧ́же дщѝ и҆мѧ́ше дꙋ́ха нечи́ста, прише́дши припадѐ къ нога́ма є҆гѡ̀: |
|
|
7:26 |
жена́ же бѣ̀ є҆́ллинска, сѷрофїнїкі́сса ро́домъ: и҆ молѧ́ше є҆го̀, да бѣ́са и҆зжене́тъ и҆з̾ дще́ре є҆ѧ̀. |
|
|
7:27 |
І҆и҃съ же речѐ є҆́й: ѡ҆ста́ви, да пе́рвѣе насы́тѧтсѧ ча̑да: нѣ́сть бо добро̀ ѿѧ́ти хлѣ́бъ ча́дѡмъ и҆ поврещѝ псѡ́мъ. |
|
|
7:28 |
Ѻ҆на́ же ѿвѣща́вши глаго́ла є҆мꙋ̀: є҆́й, гдⷭ҇и: и҆́бо и҆ псѝ под̾ трапе́зою ꙗ҆дѧ́тъ ѿ крꙋпи́цъ дѣте́й. |
|
|
7:29 |
И҆ речѐ є҆́й: за сїѐ сло́во, и҆дѝ: и҆зы́де бѣ́съ и҆з̾ дще́ре твоеѧ̀. |
|
|
7:30 |
И҆ ше́дши въ до́мъ сво́й, ѡ҆брѣ́те бѣ́са и҆зше́дша и҆ дще́рь лежа́щꙋ на ѻ҆дрѣ̀. |
|
|
7:31 |
[Заⷱ҇ 31] И҆ па́ки и҆зше́дъ і҆и҃съ ѿ предѣ̑лъ тѵ́рскихъ и҆ сїдѡ́нскихъ, прїи́де на мо́ре галїле́йско, междꙋ̀ предѣ̑лы декапѡ́льски. |
|
|
7:32 |
И҆ приведо́ша къ немꙋ̀ глꙋ́ха и҆ гꙋгни́ва, и҆ молѧ́хꙋ є҆го̀, да возложи́тъ на́нь рꙋ́кꙋ. |
|
|
7:33 |
И҆ пое́мь є҆го̀ ѿ наро́да є҆ди́наго {ѡ҆со́бь}, вложѝ пе́рсты своѧ̑ во ᲂу҆́шы є҆гѡ̀ и҆ плю́нꙋвъ коснꙋ́сѧ ѧ҆зы́ка є҆гѡ̀: |
|
|
7:34 |
и҆ воззрѣ́въ на не́бо, воздохнꙋ̀ и҆ гл҃а є҆мꙋ̀: є҆ффаѳа̀, є҆́же є҆́сть разве́рзисѧ. |
|
|
7:35 |
И҆ а҆́бїе разверзо́стасѧ слꙋ̑ха є҆гѡ̀, и҆ разрѣши́сѧ ᲂу҆́за ѧ҆зы́ка є҆гѡ̀, и҆ глаго́лаше пра́вѡ. |
|
|
7:36 |
И҆ запретѝ и҆̀мъ, да никомꙋ́же повѣ́дѧтъ: є҆ли́кѡ же и҆̀мъ то́й запреща́ше, па́че и҆́злиха проповѣ́дахꙋ. |
|
|
7:37 |
И҆ преи́злиха дивлѧ́хꙋсѧ, глаго́люще: до́брѣ всѐ твори́тъ: и҆ глꙋхі̑ѧ твори́тъ слы́шати, и҆ нѣмы̑ѧ глаго́лати. |
|
8:01 |
В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:. |
|
|
8:02 |
жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. |
|
|
8:03 |
Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. |
|
|
8:04 |
Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята? |
|
|
8:05 |
И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем. |
|
|
8:06 |
Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. |
|
|
8:07 |
Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях. |
|
|
8:08 |
И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници. |
|
|
8:09 |
А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. |
|
|
8:10 |
И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски. |
|
|
8:11 |
И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. |
|
|
8:12 |
А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. |
|
|
8:13 |
И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. |
|
|
8:14 |
При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. |
|
|
8:15 |
А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. |
|
|
8:16 |
И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. |
|
|
8:17 |
А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? |
|
|
8:18 |
Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? |
|
|
8:19 |
Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. |
|
|
8:20 |
А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. |
|
|
8:21 |
И рече им: как не разбирате? |
|
|
8:22 |
След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него. |
|
|
8:23 |
Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо? |
|
|
8:24 |
Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета. |
|
|
8:25 |
После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно. |
|
|
8:26 |
И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това. |
|
|
8:27 |
И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците? |
|
|
8:28 |
Те отговориха: едни - за Йоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците. |
|
|
8:29 |
Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос. |
|
|
8:30 |
И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. |
|
|
8:31 |
И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. |
|
|
8:32 |
И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. |
|
|
8:33 |
А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. |
|
|
8:34 |
И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. |
|
|
8:35 |
Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. |
|
|
8:36 |
Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? |
|
|
8:37 |
Или какъв откуп ще даде човек за душата си? |
|
|
8:38 |
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. |
|
8:01 |
[Заⷱ҇ 32] Въ ты̑ѧ дни̑, ѕѣлѡ̀ мно́гꙋ наро́дꙋ сꙋ́щꙋ, и҆ не и҆мꙋ́щымъ чесѡ̀ ꙗ҆́сти, призва́въ і҆и҃съ ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑, гл҃а и҆̀мъ: |
|
|
8:02 |
млⷭ҇рдꙋю ѡ҆ наро́дѣ, ꙗ҆́кѡ ᲂу҆жѐ трѝ дни̑ присѣдѧ́тъ мнѣ̀ и҆ не и҆́мꙋтъ чесѡ̀ ꙗ҆́сти: |
|
|
8:03 |
и҆ а҆́ще ѿпꙋщꙋ̀ и҆̀хъ не ꙗ҆́дшихъ въ до́мы своѧ̑, ѡ҆слабѣ́ютъ на пꙋтѝ: мно́зи бо ѿ ни́хъ и҆здале́ча пришлѝ сꙋ́ть. |
|
|
8:04 |
И҆ ѿвѣща́ша є҆мꙋ̀ ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀: ѿкꙋ́дꙋ си́хъ возмо́жетъ кто̀ здѣ̀ насы́тити хлѣ̑бы въ пꙋсты́ни; |
|
|
8:05 |
И҆ вопросѝ и҆̀хъ: коли́кѡ и҆́мате хлѣ́бѡвъ; Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: се́дмь. |
|
|
8:06 |
И҆ повелѣ̀ наро́дꙋ возлещѝ на землѝ: и҆ прїе́мь се́дмь хлѣ́бѡвъ, хвалꙋ̀ возда́въ, преломѝ и҆ даѧ́ше ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, да предлага́ютъ: и҆ предложи́ша пред̾ наро́домъ. |
|
|
8:07 |
И҆ и҆мѧ́хꙋ ры́бицъ ма́лѡ: и҆ (сїѧ̑) блгⷭ҇ви́въ, речѐ предложи́ти и҆ ты̑ѧ. |
|
|
8:08 |
Ꙗ҆до́ша же и҆ насы́тишасѧ: и҆ взѧ́ша и҆збы́тки ᲂу҆крꙋ̑хъ, се́дмь ко́шницъ. |
|
|
8:09 |
Бѧ́хꙋ же ꙗ҆́дшихъ ꙗ҆́кѡ четы́ре ты́сѧщы. И҆ ѿпꙋстѝ и҆̀хъ. |
|
|
8:10 |
И҆ а҆́бїе влѣ́зъ въ кора́бль со ᲂу҆чн҃ки̑ свои́ми, прїи́де во страны̑ далманꙋѳа̑нски. |
|
|
8:11 |
[Заⷱ҇ 33] И҆ и҆зыдо́ша фарїсе́є и҆ нача́ша стѧза́тисѧ съ ни́мъ, и҆́щꙋще ѿ негѡ̀ зна́менїѧ съ нб҃сѐ, и҆скꙋша́юще є҆го̀. |
|
|
8:12 |
И҆ воздохнꙋ́въ дх҃омъ свои́мъ, гл҃а: что̀ ро́дъ се́й зна́менїѧ и҆́щетъ; а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, а҆́ще да́стсѧ ро́дꙋ семꙋ̀ зна́менїе. |
|
|
8:13 |
И҆ ѡ҆ста́вль и҆̀хъ, влѣ́зъ па́ки въ кора́бль, (и҆) и҆́де на ѡ҆́нъ по́лъ. |
|
|
8:14 |
И҆ забы́ша ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ взѧ́ти хлѣ́бы и҆ ра́звѣ є҆ди́нагѡ хлѣ́ба не и҆мѧ́хꙋ съ собо́ю въ кораблѝ. |
|
|
8:15 |
И҆ преща́ше и҆̀мъ, гл҃ѧ: зри́те, блюди́тесѧ ѿ ква́са фарїсе́йска и҆ ѿ ква́са и҆́рѡдова. |
|
|
8:16 |
И҆ помышлѧ́хꙋ, дрꙋ́гъ ко дрꙋ́гꙋ глаго́люще, ꙗ҆́кѡ хлѣ́бы не и҆́мамы. |
|
|
8:17 |
И҆ разꙋмѣ́въ і҆и҃съ, гл҃а и҆̀мъ: что̀ помышлѧ́ете, ꙗ҆́кѡ хлѣ́бы не и҆́мате; не ᲂу҆̀ ли чꙋ́вствꙋете, нижѐ разꙋмѣ́ете; є҆ще́ ли ѡ҆камене́но се́рдце ва́ше и҆́мате; |
|
|
8:18 |
ѻ҆́чи и҆мꙋ́ще не ви́дите; и҆ ᲂу҆́шы и҆мꙋ́ще не слы́шите; и҆ не по́мните ли, |
|
|
8:19 |
є҆гда̀ пѧ́ть хлѣ́бы преломи́хъ въ пѧ́ть ты́сѧщъ, коли́кѡ кѡ́шъ и҆спо́лнь ᲂу҆крꙋ̑хъ прїѧ́сте; Глаго́лаша є҆мꙋ̀: двана́десѧть. |
|
|
8:20 |
Є҆гда́ же се́дмь въ четы́ре ты́сѧщы, коли́кѡ ко́шницъ и҆сполнє́нїѧ ᲂу҆крꙋ̑хъ взѧ́сте; Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: се́дмь. |
|
|
8:21 |
И҆ гл҃а и҆̀мъ: ка́кѡ не разꙋмѣ́ете; |
|
|
8:22 |
[Заⷱ҇ 34] И҆ прїи́де въ виѳсаі́дꙋ: и҆ приведо́ша къ немꙋ̀ слѣ́па, и҆ молѧ́хꙋ є҆го̀, да є҆гѡ̀ ко́снетсѧ. |
|
|
8:23 |
И҆ є҆́мь за рꙋ́кꙋ слѣпа́го, и҆зведѐ є҆го̀ во́нъ и҆з̾ ве́си: и҆ плю́нꙋвъ на ѻ҆́чи є҆гѡ̀, (и҆) возло́жь рꙋ́цѣ на́нь, вопроша́ше є҆го̀, а҆́ще что̀ ви́дитъ; |
|
|
8:24 |
И҆ воззрѣ́въ глаго́лаше: ви́жꙋ человѣ́ки ꙗ҆́кѡ дре́вїе ходѧ́щѧ. |
|
|
8:25 |
Пото́мъ (же) па́ки возложѝ рꙋ́цѣ на ѻ҆́чи є҆гѡ̀ и҆ сотворѝ є҆го̀ прозрѣ́ти: и҆ ᲂу҆твори́сѧ {и҆ и҆сцѣлѣ̀} и҆ ᲂу҆зрѣ̀ свѣ́тлѡ всѐ. |
|
|
8:26 |
И҆ посла̀ є҆го̀ въ до́мъ є҆гѡ̀, гл҃ѧ: ни въ ве́сь вни́ди, ни повѣ́ждь комꙋ̀ въ ве́си. |
|
|
8:27 |
[Заⷱ҇ 35] И҆ и҆зы́де і҆и҃съ и҆ ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ въ вє́си кесарі́и фїлі́пповы: и҆ на пꙋтѝ вопроша́ше ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑, гл҃ѧ и҆̀мъ: кого́ мѧ глаго́лютъ человѣ́цы бы́ти; |
|
|
8:28 |
Ѻ҆ни́ же ѿвѣща́ша: і҆ѡа́нна крⷭти́телѧ: и҆ и҆ні́и и҆лїю̀: дрꙋзі́и же є҆ди́наго ѿ прⷪ҇рѡ́къ. |
|
|
8:29 |
И҆ то́й гл҃а и҆̀мъ: вы́ же кого́ мѧ глаго́лете бы́ти; Ѿвѣща́въ же пе́тръ глаго́ла є҆мꙋ̀: ты̀ є҆сѝ хрⷭ҇то́съ. |
|
|
8:30 |
[Заⷱ҇ 36] И҆ запретѝ и҆̀мъ, да никомꙋ́же глаго́лютъ ѡ҆ не́мъ. |
|
|
8:31 |
И҆ нача́тъ ᲂу҆чи́ти и҆̀хъ, ꙗ҆́кѡ подоба́етъ сн҃ꙋ чл҃вѣ́ческомꙋ мно́гѡ пострада́ти, и҆ и҆скꙋше́нꙋ бы́ти ѿ ста́рєцъ и҆ а҆рхїерє́й и҆ кни̑жникъ, и҆ ᲂу҆бїе́нꙋ бы́ти, и҆ въ тре́тїй де́нь воскрⷭ҇нꙋти. |
|
|
8:32 |
И҆ не ѡ҆бинꙋ́ѧсѧ сло́во гл҃аше. И҆ прїе́мь є҆го̀ пе́тръ, нача́тъ прети́ти є҆мꙋ̀. |
|
|
8:33 |
Ѻ҆́нъ же ѡ҆бра́щьсѧ и҆ воззрѣ́въ на ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑, запретѝ петро́ви, гл҃ѧ: и҆дѝ за мно́ю, сатано̀: ꙗ҆́кѡ не мы́слиши, ꙗ҆̀же (сꙋ́ть) бж҃їѧ, но ꙗ҆̀же человѣ́чєска. |
|
|
8:34 |
И҆ призва́въ наро́ды со ᲂу҆чн҃ки̑ свои́ми, речѐ и҆̀мъ: [Заⷱ҇ 37] и҆́же хо́щетъ по мнѣ̀ и҆тѝ, да ѿве́ржетсѧ себє̀, и҆ во́зметъ кре́стъ сво́й, и҆ по мнѣ̀ грѧде́тъ: |
|
|
8:35 |
и҆́же бо а҆́ще хо́щетъ дꙋ́шꙋ свою̀ спастѝ, погꙋби́тъ ю҆̀: а҆ и҆́же погꙋби́тъ дꙋ́шꙋ свою̀ менє̀ ра́ди и҆ є҆ѵⷢ҇лїа, то́й спасе́тъ ю҆̀: |
|
|
8:36 |
ка́ѧ бо по́льза человѣ́кꙋ, а҆́ще приѡбрѧ́щетъ мі́ръ ве́сь, и҆ ѡ҆тщети́тъ дꙋ́шꙋ свою̀; |
|
|
8:37 |
и҆лѝ что̀ да́стъ человѣ́къ и҆змѣ́нꙋ на дꙋшѝ свое́й; |
|
|
8:38 |
и҆́же бо а҆́ще постыди́тсѧ менє̀ и҆ мои́хъ слове́съ въ ро́дѣ се́мъ прелюбодѣ́йнѣмъ и҆ грѣ́шнѣмъ, и҆ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй постыди́тсѧ є҆гѡ̀, є҆гда̀ прїи́детъ во сла́вѣ ѻ҆ц҃а̀ своегѡ̀ со а҆́гг҃лы ст҃ы́ми. |
|
9:01 |
И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. |
|
|
9:02 |
И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Йоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. |
|
|
9:03 |
Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. |
|
|
9:04 |
И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса. |
|
|
9:05 |
Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. |
|
|
9:06 |
Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени. |
|
|
9:07 |
И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте! |
|
|
9:08 |
И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. |
|
|
9:09 |
А когато слизаха от планината. Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите. |
|
|
9:10 |
И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? |
|
|
9:11 |
И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? |
|
|
9:12 |
Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. |
|
|
9:13 |
Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. |
|
|
9:14 |
Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. |
|
|
9:15 |
Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. |
|
|
9:16 |
Той попита книжниците: за какво се препирате с тях? |
|
|
9:17 |
Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: |
|
|
9:18 |
дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. |
|
|
9:19 |
Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! |
|
|
9:20 |
И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. |
|
|
9:21 |
И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; |
|
|
9:22 |
и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. |
|
|
9:23 |
Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. |
|
|
9:24 |
И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми. |
|
|
9:25 |
А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! |
|
|
9:26 |
И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. |
|
|
9:27 |
Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. |
|
|
9:28 |
И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? |
|
|
9:29 |
Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. |
|
|
9:30 |
Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. |
|
|
9:31 |
Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне. |
|
|
9:32 |
Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат. |
|
|
9:33 |
Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? |
|
|
9:34 |
Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. |
|
|
9:35 |
И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. |
|
|
9:36 |
И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: |
|
|
9:37 |
който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. |
|
|
9:38 |
Тогава Йоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. |
|
|
9:39 |
А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. |
|
|
9:40 |
Защото, който не е против вас, той е за вас. |
|
|
9:41 |
И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. |
|
|
9:42 |
А който съблазни едното от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. |
|
|
9:43 |
И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, |
|
|
9:44 |
дето червеят им не умира, и огънят не угасва. |
|
|
9:45 |
И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, |
|
|
9:46 |
дето червеят им не умира, и огънят не угасва. |
|
|
9:47 |
И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, |
|
|
9:48 |
дето червеят им не умира, и огънят не угасва. |
|
|
9:49 |
Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. |
|
|
9:50 |
Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си. |
|
9:01 |
И҆ гл҃аше и҆̀мъ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ сꙋ́ть нѣ́цыи ѿ здѣ̀ стоѧ́щихъ, и҆̀же не и҆́мꙋтъ вкꙋси́ти сме́рти, до́ндеже ви́дѧтъ црⷭ҇твїе бж҃їе прише́дшее въ си́лѣ. |
|
|
9:02 |
[Заⷱ҇ 38] И҆ по шестѝ дне́хъ поѧ́тъ і҆и҃съ петра̀ и҆ і҆а́кѡва и҆ і҆ѡа́нна, и҆ возведѐ и҆̀хъ на горꙋ̀ высокꙋ̀ ѡ҆со́бь є҆ди̑ны: и҆ преѡбрази́сѧ пред̾ ни́ми. |
|
|
9:03 |
И҆ ри̑зы є҆гѡ̀ бы́ша блеща́щѧсѧ, бѣлы̑ ѕѣлѡ̀ ꙗ҆́кѡ снѣ́гъ, ꙗ҆цѣ́хже не мо́жетъ бѣли́льникъ ᲂу҆бѣли́ти на землѝ. |
|
|
9:04 |
И҆ ꙗ҆ви́сѧ и҆̀мъ и҆лїа̀ съ мѡѷсе́емъ: и҆ бѣ́ста со і҆и҃сомъ глагѡ́люща. |
|
|
9:05 |
И҆ ѿвѣща́въ пе́тръ глаго́ла і҆и҃сови: равві̀, добро̀ є҆́сть на́мъ здѣ̀ бы́ти: и҆ сотвори́мъ кро́вы трѝ, тебѣ̀ є҆ди́нъ, и҆ мѡѷсе́еви є҆ди́нъ, и҆ и҆лїѝ є҆ди́нъ. |
|
|
9:06 |
Не вѣ́дѧше бо, что̀ рещѝ: бѧ́хꙋ бо пристра́шни. |
|
|
9:07 |
И҆ бы́сть ѡ҆́блакъ ѡ҆сѣнѧ́ѧ и҆̀хъ: и҆ прїи́де гла́съ и҆з̾ ѡ҆́блака, гл҃ѧ: се́й є҆́сть сн҃ъ мо́й возлю́бленный, тогѡ̀ послꙋ́шайте. |
|
|
9:08 |
И҆ внеза́пꙋ воззрѣ́вше, ктомꙋ̀ никого́же ви́дѣша, то́кмѡ і҆и҃са є҆ди́наго съ собо́ю. |
|
|
9:09 |
Сходѧ́щымъ же и҆̀мъ съ горы̀, запретѝ и҆̀мъ, да никомꙋ́же повѣ́дѧтъ, ꙗ҆̀же ви́дѣша, то́кмѡ є҆гда̀ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй и҆з̾ ме́ртвыхъ воскрⷭ҇нетъ. |
|
|
9:10 |
[Заⷱ҇ 39] И҆ сло́во ᲂу҆держа́ша въ себѣ̀, стѧза́ющесѧ, что̀ є҆́сть, є҆́же и҆з̾ ме́ртвыхъ воскрⷭ҇нꙋти. |
|
|
9:11 |
И҆ вопроша́хꙋ є҆го̀ глаго́люще: ка́кѡ глаго́лютъ кни́жницы, ꙗ҆́кѡ и҆лїѝ подоба́етъ прїитѝ пре́жде; |
|
|
9:12 |
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: и҆лїа̀ ᲂу҆́бѡ прише́дъ пре́жде, ᲂу҆стро́итъ всѧ̑: и҆ ка́кѡ є҆́сть пи́сано ѡ҆ сн҃ѣ чл҃вѣ́честѣмъ, да мно́гѡ постра́ждетъ и҆ ᲂу҆ничиже́нъ бꙋ́детъ: |
|
|
9:13 |
но гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ и҆ и҆лїа̀ прїи́де, и҆ сотвори́ша є҆мꙋ̀, є҆ли̑ка хотѣ́ша, ꙗ҆́коже є҆́сть пи́сано ѡ҆ не́мъ. |
|
|
9:14 |
И҆ прише́дъ ко ᲂу҆чн҃кѡ́мъ, ви́дѣ наро́дъ мно́гъ ѡ҆ ни́хъ {ѡ҆́крестъ и҆́хъ} и҆ кни́жники стѧза́ющѧсѧ съ ни́ми. |
|
|
9:15 |
И҆ а҆́бїе ве́сь наро́дъ ви́дѣвъ є҆го̀ ᲂу҆жасе́сѧ, и҆ прири́щꙋще цѣлова́хꙋ є҆го̀. |
|
|
9:16 |
И҆ вопросѝ кни́жники: что̀ стѧза́етесѧ къ себѣ̀ {съ ни́ми}; |
|
|
9:17 |
[Заⷱ҇ 40] И҆ ѿвѣща́въ є҆ди́нъ ѿ наро́да речѐ: ᲂу҆чт҃лю, приведо́хъ сы́на моего̀ къ тебѣ̀, и҆мꙋ́ща дꙋ́ха нѣ́ма: |
|
|
9:18 |
и҆ и҆дѣ́же коли́ждо и҆́метъ є҆го̀, разбива́етъ є҆го̀, и҆ пѣ̑ны тещи́тъ, и҆ скреже́щетъ зꙋбы̀ свои́ми, и҆ ѡ҆цѣпенѣва́етъ: и҆ рѣ́хъ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ твои̑мъ, да и҆зженꙋ́тъ є҆го̀, и҆ не возмого́ша. |
|
|
9:19 |
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ є҆мꙋ̀ гл҃а: ѽ, ро́де невѣ́ренъ, доко́лѣ въ ва́съ бꙋ́дꙋ; доко́лѣ терплю́ вы; приведи́те є҆го̀ ко мнѣ̀. |
|
|
9:20 |
И҆ приведо́ша є҆го̀ къ немꙋ̀. И҆ ви́дѣвъ є҆го̀, а҆́бїе дꙋ́хъ стрѧсѐ є҆го̀: и҆ па́дъ на землѝ, валѧ́шесѧ, пѣ̑ны тещѧ̀. |
|
|
9:21 |
И҆ вопросѝ ѻ҆тца̀ є҆гѡ̀: коли́кѡ лѣ́тъ є҆́сть, ѿне́лѣже сїѐ бы́сть є҆мꙋ̀; Ѻ҆́нъ же речѐ: и҆здѣ́тска: |
|
|
9:22 |
и҆ мно́гажды во ѻ҆́гнь вве́рже є҆го̀ и҆ въ во́ды, да погꙋби́тъ є҆го̀: но а҆́ще что̀ мо́жеши, помозѝ на́мъ, млⷭ҇рдовавъ ѡ҆ на́съ. |
|
|
9:23 |
І҆и҃съ же речѐ є҆мꙋ̀: є҆́же а҆́ще что̀ мо́жеши вѣ́ровати, всѧ̑ возмѡ́жна вѣ́рꙋющемꙋ. |
|
|
9:24 |
И҆ а҆́бїе возопи́въ ѻ҆те́цъ ѻ҆троча́те, со слеза́ми глаго́лаше: вѣ́рꙋю, гдⷭ҇и: помозѝ моемꙋ̀ невѣ́рїю. |
|
|
9:25 |
Ви́дѣвъ же і҆и҃съ, ꙗ҆́кѡ сри́щетсѧ наро́дъ, запретѝ дꙋ́хꙋ нечи́стомꙋ, гл҃ѧ є҆мꙋ̀: дꙋ́ше нѣмы́й и҆ глꙋхі́й, а҆́зъ тѝ повелѣва́ю: и҆зы́ди и҆з̾ негѡ̀ и҆ ктомꙋ̀ не вни́ди въ него̀. |
|
|
9:26 |
И҆ возопи́въ и҆ мно́гѡ прꙋжа́всѧ, и҆зы́де: и҆ бы́сть ꙗ҆́кѡ ме́ртвъ, ꙗ҆́коже мнѡ́зѣмъ глаго́лати, ꙗ҆́кѡ ᲂу҆́мре. |
|
|
9:27 |
І҆и҃съ же є҆́мь є҆го̀ за рꙋ́кꙋ, воздви́же є҆го̀: и҆ воста̀. |
|
|
9:28 |
И҆ вше́дшꙋ є҆мꙋ̀ въ до́мъ, ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ вопроша́хꙋ є҆го̀ є҆ди́наго: ꙗ҆́кѡ мы̀ не возмого́хомъ и҆згна́ти є҆го̀; |
|
|
9:29 |
И҆ речѐ и҆̀мъ: се́й ро́дъ ничи́мже мо́жетъ и҆зы́ти, то́кмѡ моли́твою и҆ посто́мъ. |
|
|
9:30 |
И҆ ѿтꙋ́дꙋ и҆зше́дше, и҆дѧ́хꙋ сквозѣ̀ галїле́ю: и҆ не хотѧ́ше, да кто̀ ᲂу҆вѣ́сть. |
|
|
9:31 |
Оу҆ча́ше бо ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑ и҆ гл҃аше и҆̀мъ, ꙗ҆́кѡ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй пре́данъ бꙋ́детъ въ рꙋ́цѣ человѣ́чєстѣ, и҆ ᲂу҆бїю́тъ є҆го̀: и҆ ᲂу҆бїе́нъ бы́въ, въ тре́тїй де́нь воскрⷭ҇нетъ. |
|
|
9:32 |
Ѻ҆ни́ же не разꙋмѣва́хꙋ гл҃го́ла и҆ боѧ́хꙋсѧ є҆го̀ вопроси́ти. |
|
|
9:33 |
[Заⷱ҇ 41] И҆ прїи́де въ капернаꙋ́мъ: и҆ въ домꙋ̀ бы́въ, вопроша́ше и҆̀хъ: что̀ на пꙋтѝ въ себѣ̀ помышлѧ́сте; |
|
|
9:34 |
Ѻ҆ни́ же молча́хꙋ: дрꙋ́гъ ко дрꙋ́гꙋ бо стѧза́шасѧ на пꙋтѝ, кто̀ (є҆́сть) бо́лїй. |
|
|
9:35 |
И҆ сѣ́дъ пригласѝ ѻ҆бана́десѧте и҆ гл҃а и҆̀мъ: а҆́ще кто̀ хо́щетъ ста́рѣй бы́ти, да бꙋ́детъ всѣ́хъ ме́ньшїй и҆ всѣ́мъ слꙋга̀. |
|
|
9:36 |
И҆ прїи́мь ѻ҆троча̀, поста́ви є҆̀ посредѣ̀ и҆́хъ: и҆ ѡ҆б̾е́мь є҆̀, речѐ и҆̀мъ: |
|
|
9:37 |
и҆́же а҆́ще є҆ди́но таковы́хъ ѻ҆троча́тъ прїи́метъ во и҆́мѧ моѐ, менѐ прїе́млетъ: и҆ и҆́же менѐ прїе́млетъ, не менѐ прїе́млетъ, но посла́вшаго мѧ̀. |
|
|
9:38 |
Ѿвѣща̀ є҆мꙋ̀ і҆ѡа́ннъ, глаго́лѧ: ᲂу҆чт҃лю, ви́дѣхомъ нѣ́коего и҆́менемъ твои́мъ и҆згонѧ́ща бѣ́сы, и҆́же не хо́дитъ по на́съ: и҆ возбрани́хомъ є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ не послѣ́дꙋетъ на́мъ. |
|
|
9:39 |
І҆и҃съ же речѐ: не брани́те є҆мꙋ̀: никто́же бо є҆́сть, и҆́же сотвори́тъ си́лꙋ ѡ҆ и҆́мени мое́мъ, и҆ возмо́жетъ вско́рѣ ѕлосло́вити мѧ̀. |
|
|
9:40 |
И҆́же бо нѣ́сть на вы̀, по ва́съ є҆́сть. |
|
|
9:41 |
И҆́же бо а҆́ще напои́тъ вы̀ ча́шею воды̀ во и҆́мѧ моѐ, ꙗ҆́кѡ хрⷭ҇тѡ́вы є҆стѐ, а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, не погꙋби́тъ мзды̀ своеѧ̀. |
|
|
9:42 |
[Заⷱ҇ 42] И҆ и҆́же а҆́ще соблазни́тъ є҆ди́наго ѿ ма́лыхъ си́хъ вѣ́рꙋющихъ въ мѧ̀, до́брѣе є҆́сть є҆мꙋ̀ па́че, а҆́ще ѡ҆блѣжи́тъ ка́мень же́рновный ѡ҆ вы́и є҆гѡ̀, и҆ вве́рженъ бꙋ́детъ въ мо́ре. |
|
|
9:43 |
И҆ а҆́ще соблажнѧ́етъ тѧ̀ рꙋка̀ твоѧ̀, ѿсѣцы̀ ю҆̀: до́брѣе тѝ є҆́сть бѣ́дникꙋ {без̾ рꙋкѝ} въ живо́тъ вни́ти, не́же ѻ҆́бѣ рꙋ́цѣ и҆мꙋ́щꙋ вни́ти въ гее́ннꙋ, во ѻ҆́гнь неꙋгаса́ющїй, |
|
|
9:44 |
и҆дѣ́же че́рвь и҆́хъ не ᲂу҆мира́етъ, и҆ ѻ҆́гнь не ᲂу҆гаса́етъ. |
|
|
9:45 |
И҆ а҆́ще нога̀ твоѧ̀ соблажнѧ́етъ тѧ̀, ѿсѣцы̀ ю҆̀: до́брѣе тѝ є҆́сть вни́ти въ живо́тъ хро́мꙋ, не́же двѣ̀ но́зѣ и҆мꙋ́щꙋ вве́рженꙋ бы́ти въ гее́ннꙋ, во ѻ҆́гнь неꙋгаса́ющїй, |
|
|
9:46 |
и҆дѣ́же че́рвь и҆́хъ не ᲂу҆мира́етъ, и҆ ѻ҆́гнь не ᲂу҆гаса́етъ. |
|
|
9:47 |
И҆ а҆́ще ѻ҆́ко твоѐ соблажнѧ́етъ тѧ̀, и҆сткнѝ є҆̀: до́брѣе тѝ є҆́сть со є҆ди́нѣмъ ѻ҆́комъ вни́ти въ црⷭ҇твїе бж҃їе, не́же двѣ̀ ѡ҆́цѣ и҆мꙋ́щꙋ вве́рженꙋ бы́ти въ гее́ннꙋ ѻ҆́гненнꙋю, |
|
|
9:48 |
и҆дѣ́же че́рвь и҆́хъ не ᲂу҆мира́етъ, и҆ ѻ҆́гнь не ᲂу҆гаса́етъ. |
|
|
9:49 |
Всѧ́къ бо ѻ҆гне́мъ ѡ҆соли́тсѧ, и҆ всѧ́ка же́ртва со́лїю ѡ҆соли́тсѧ. |
|
|
9:50 |
Добро̀ со́ль: а҆́ще же со́ль не слана̀ бꙋ́детъ, чи́мъ ѡ҆соли́тсѧ; И҆мѣ́йте со́ль въ себѣ̀, и҆ ми́ръ и҆мѣ́йте междꙋ̀ собо́ю. |
| 10:01 |
Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Йорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше. |
|
|
10:02 |
Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си? |
|
|
10:03 |
Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Мойсей? |
|
|
10:04 |
А те казаха: Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне. |
|
|
10:05 |
Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. |
|
|
10:06 |
Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. |
|
|
10:07 |
Затова ще остави човек баща си и майка си |
|
|
10:08 |
и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. |
|
|
10:09 |
И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. |
|
|
10:10 |
Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото. |
|
|
10:11 |
Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; |
|
|
10:12 |
и ако жена напусне мъжа си, в се омъжи за друг, прелюбодействува. |
|
|
10:13 |
И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха. |
|
|
10:14 |
Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. |
|
|
10:15 |
Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. |
|
|
10:16 |
И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше. |
|
|
10:17 |
А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? |
|
|
10:18 |
Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. |
|
|
10:19 |
Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. |
|
|
10:20 |
А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. |
|
|
10:21 |
Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста. |
|
|
10:22 |
А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. |
|
|
10:23 |
И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! |
|
|
10:24 |
А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! |
|
|
10:25 |
По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. |
|
|
10:26 |
А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? |
|
|
10:27 |
Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. |
|
|
10:28 |
И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. |
|
|
10:29 |
А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, |
|
|
10:30 |
и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен. |
|
|
10:31 |
А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи. |
|
|
10:32 |
Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: |
|
|
10:33 |
ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; |
|
|
10:34 |
и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. |
|
|
10:35 |
Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. |
|
|
10:36 |
Той ги попита: какво искате да ви сторя? |
|
|
10:37 |
Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти. |
|
|
10:38 |
Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? |
|
|
10:39 |
Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; |
|
|
10:40 |
но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. |
|
|
10:41 |
И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Накова и Йоана. |
|
|
10:42 |
А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. |
|
|
10:43 |
Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; |
|
|
10:44 |
и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. |
|
|
10:45 |
Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. |
|
|
10:46 |
След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше. |
|
|
10:47 |
И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме! |
|
|
10:48 |
Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме! |
|
|
10:49 |
Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те. |
|
|
10:50 |
Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса. |
|
|
10:51 |
И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам. Учителю! |
|
|
10:52 |
Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя. |
| 10:01 |
И҆ ѿтꙋ́дꙋ воста́въ пре́йде въ предѣ́лы і҆ꙋдє́йскїѧ, {чрез̾ странꙋ̀, ꙗ҆́же} ѡ҆б̾ ѡ҆́нъ по́лъ і҆ѻрда́на. И҆ снидо́шасѧ па́ки наро́ди къ немꙋ̀: и҆ ꙗ҆́кѡ ѡ҆бы́чай и҆мѣ̀, па́ки ᲂу҆ча́ше и҆̀хъ. |
|
|
10:02 |
[Заⷱ҇ 43] И҆ пристꙋ́пльше фарїсе́є вопроси́ша є҆го̀: а҆́ще досто́итъ мꙋ́жꙋ женꙋ̀ пꙋсти́ти; и҆скꙋша́юще є҆го̀. |
|
|
10:03 |
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: что̀ ва́мъ заповѣ́да мѡѷсе́й; |
|
|
10:04 |
Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: мѡѷсе́й повелѣ̀ кни́гꙋ распꙋ́стнꙋю написа́ти, и҆ пꙋсти́ти. |
|
|
10:05 |
И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: по жестосе́рдїю ва́шемꙋ написа̀ ва́мъ за́повѣдь сїю̀: |
|
|
10:06 |
ѿ нача́ла же созда́нїѧ, мꙋ́жа и҆ женꙋ̀ сотвори́лъ ѧ҆̀ є҆́сть бг҃ъ: |
|
|
10:07 |
сегѡ̀ ра́ди ѡ҆ста́витъ человѣ́къ ѻ҆тца̀ своего̀ и҆ ма́терь |
|
|
10:08 |
и҆ прилѣпи́тсѧ къ женѣ̀ свое́й, и҆ бꙋ́дета ѻ҆́ба въ пло́ть є҆ди́нꙋ: тѣ́мже ᲂу҆жѐ нѣ́ста два̀, но пло́ть є҆ди́на: |
|
|
10:09 |
є҆́же ᲂу҆̀бо бг҃ъ сочета̀, человѣ́къ да не разлꙋча́етъ. |
|
|
10:10 |
И҆ въ домꙋ̀ па́ки ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ ѡ҆ се́мъ вопроси́ша є҆го̀. |
|
|
10:11 |
И҆ гл҃а и҆̀мъ: [Заⷱ҇ 44] и҆́же а҆́ще пꙋ́ститъ женꙋ̀ свою̀ и҆ ѡ҆же́нитсѧ и҆но́ю, прелюбы̀ твори́тъ на ню̀: |
|
|
10:12 |
и҆ а҆́ще жена̀ пꙋ́ститъ мꙋ́жа {мꙋ́жа своего̀} и҆ посѧ́гнетъ за и҆но́го, прелюбы̀ твори́тъ. |
|
|
10:13 |
И҆ приноша́хꙋ къ немꙋ̀ дѣ́ти, да ко́снетсѧ и҆́хъ: ᲂу҆чн҃цы́ же преща́хꙋ приносѧ́щымъ. |
|
|
10:14 |
Ви́дѣвъ же і҆и҃съ негодова̀ и҆ речѐ и҆̀мъ: ѡ҆ста́вите дѣте́й приходи́ти ко мнѣ̀ и҆ не брани́те и҆̀мъ, тацѣ́хъ бо є҆́сть црⷭ҇твїе бж҃їе: |
|
|
10:15 |
а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ: и҆́же а҆́ще не прїи́метъ црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ ꙗ҆́кѡ ѻ҆троча̀, не и҆́мать вни́ти въ нѐ. |
|
|
10:16 |
И҆ ѡ҆б̾е́мь и҆̀хъ, возло́жь рꙋ́цѣ на ни́хъ, блгⷭ҇влѧ́ше и҆̀хъ. |
|
|
10:17 |
[Заⷱ҇ 45] И҆ и҆сходѧ́щꙋ є҆мꙋ̀ на пꙋ́ть, прите́къ нѣ́кїй и҆ покло́ньсѧ на колѣ̑нꙋ є҆мꙋ̀, вопроша́ше є҆го̀: ᲂу҆чт҃лю бл҃гі́й, что̀ сотворю̀, да живо́тъ вѣ́чный наслѣ́дствꙋю; |
|
|
10:18 |
І҆и҃съ же речѐ є҆мꙋ̀: что̀ мѧ̀ глаго́леши бл҃га; никто́же бл҃гъ, то́кмѡ є҆ди́нъ бг҃ъ. |
|
|
10:19 |
За́пѡвѣди вѣ́си: не прелюбы̀ сотвори́ши: не ᲂу҆бі́й: не ᲂу҆кра́ди: не лжесвидѣ́тельствꙋй: не ѡ҆би́ди: чтѝ ѻ҆тца̀ твоего̀ и҆ ма́терь. |
|
|
10:20 |
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ є҆мꙋ̀: ᲂу҆чт҃лю, сїѧ̑ всѧ̑ сохрани́хъ ѿ ю҆́ности моеѧ̀. |
|
|
10:21 |
І҆и҃съ же воззрѣ́въ на́нь, возлюбѝ є҆го̀ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: є҆ди́нагѡ є҆сѝ не доконча́лъ: и҆дѝ, є҆ли̑ка и҆́маши, прода́ждь и҆ да́ждь ни́щымъ, и҆ и҆мѣ́ти и҆́маши сокро́вище на нб҃сѝ: и҆ прїидѝ (и҆) ходѝ в̾слѣ́дъ менє̀, взе́мъ кре́стъ. |
|
|
10:22 |
Ѻ҆́нъ же дрѧ́хлъ бы́въ ѡ҆ словесѝ {ѡ҆ словесѝ се́мъ}, ѿи́де скорбѧ̀: бѣ́ бо и҆мѣ́ѧ стѧжа̑нїѧ мнѡ́га. |
|
|
10:23 |
И҆ воззрѣ́въ і҆и҃съ гл҃а ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ: [Заⷱ҇ 46] ка́кѡ неꙋдо́бь и҆мꙋ́щїи бога́тство въ црⷭ҇твїе бж҃їе вни́дꙋтъ. |
|
|
10:24 |
Оу҆чн҃цы́ же ᲂу҆жаса́хꙋсѧ ѡ҆ словесѣ́хъ є҆гѡ̀. І҆и҃съ же па́ки ѿвѣща́въ гл҃а и҆̀мъ: ча̑да, ка́кѡ неꙋдо́бь ᲂу҆пова́ющымъ на бога́тство въ црⷭ҇твїе бж҃їе вни́ти: |
|
|
10:25 |
ᲂу҆до́бѣе бо є҆́сть вельбꙋ́дꙋ сквозѣ̀ и҆глинѣ̑ ᲂу҆́шы проитѝ, не́же бога́тꙋ въ црⷭ҇твїе бж҃їе вни́ти. |
|
|
10:26 |
Ѻ҆ни́ же и҆́злиха дивлѧ́хꙋсѧ, глаго́люще къ себѣ̀: то̀ кто̀ мо́жетъ спасе́нъ бы́ти; |
|
|
10:27 |
Воззрѣ́въ же на ни́хъ і҆и҃съ гл҃а: ᲂу҆ человѣ̑къ невозмо́жно, но не ᲂу҆ бг҃а: всѧ̑ бо возмѡ́жна сꙋ́ть ᲂу҆ бг҃а. |
|
|
10:28 |
Нача́тъ же пе́тръ глаго́лати є҆мꙋ̀: сѐ, мы̀ ѡ҆ста́вихомъ всѧ̑ и҆ в̾слѣ́дъ тебє̀ и҆до́хомъ. |
|
|
10:29 |
Ѿвѣща́въ же і҆и҃съ речѐ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ: никто́же є҆́сть, и҆́же ѡ҆ста́вилъ є҆́сть до́мъ, и҆лѝ бра́тїю, и҆лѝ сєстры̀, и҆лѝ ѻ҆тца̀, и҆лѝ ма́терь, и҆лѝ женꙋ̀, и҆лѝ ча̑да, и҆лѝ се́ла, менє̀ ра́ди и҆ є҆ѵⷢ҇лїа ра́ди: |
|
|
10:30 |
а҆́ще не прїи́метъ стори́цею нн҃ѣ во вре́мѧ сїѐ, домѡ́въ, и҆ бра́тїй, и҆ се́стръ, и҆ ѻ҆тца̀, и҆ ма́тере, и҆ ча̑дъ, и҆ се́лъ, во и҆згна́нїи, и҆ въ вѣ́къ грѧдꙋ́щїй живо́тъ вѣ́чный: |
|
|
10:31 |
мно́зи же бꙋ́дꙋтъ пе́рвїи послѣ́дни, и҆ послѣ́днїи пе́рви. |
|
|
10:32 |
Бѧ́хꙋ же на пꙋтѝ, восходѧ́ще во і҆ерⷭ҇ли́мъ: и҆ бѣ̀ варѧ́ѧ и҆̀хъ і҆и҃съ, и҆ ᲂу҆жаса́хꙋсѧ, и҆ в̾слѣ́дъ и҆дꙋ́ще, боѧ́хꙋсѧ. [Заⷱ҇ 47] И҆ пое́мь па́ки ѻ҆бана́десѧть, нача́тъ и҆̀мъ гл҃ати, ꙗ҆̀же хотѧ́хꙋ є҆мꙋ̀ бы́ти: |
|
|
10:33 |
ꙗ҆́кѡ, сѐ, восхо́димъ во і҆ерⷭ҇ли́мъ, и҆ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй пре́данъ бꙋ́детъ а҆рхїере́ѡмъ и҆ кни́жникѡмъ, и҆ ѡ҆сꙋ́дѧтъ є҆го̀ на сме́рть, и҆ предадѧ́тъ є҆го̀ ꙗ҆зы́кѡмъ: |
|
|
10:34 |
и҆ порꙋга́ютсѧ є҆мꙋ̀, и҆ ᲂу҆ѧ́звѧтъ є҆го̀, и҆ ѡ҆плю́ютъ є҆го̀, и҆ ᲂу҆бїю́тъ є҆го̀: и҆ въ тре́тїй де́нь воскрⷭ҇нетъ. |
|
|
10:35 |
И҆ пред̾ него̀ прїидо́ста і҆а́кѡвъ и҆ і҆ѡа́ннъ, сы̑на зеведе́єва, глагѡ́люща: ᲂу҆чт҃лю, хо́щева, да, є҆́же а҆́ще про́сива, сотвори́ши на́ма. |
|
|
10:36 |
Ѻ҆́нъ же речѐ и҆́ма: что̀ хо́щета, да сотворю̀ ва́ма; |
|
|
10:37 |
Ѡ҆́на же рѣ́ста є҆мꙋ̀: да́ждь на́мъ, да є҆ди́нъ ѡ҆деснꙋ́ю тебє̀ и҆ є҆ди́нъ ѡ҆шꙋ́юю тебє̀ сѧ́дева во сла́вѣ твое́й. |
|
|
10:38 |
І҆и҃съ же речѐ и҆́ма: не вѣ́ста, чесѡ̀ про́сита: мо́жета ли пи́ти ча́шꙋ, ю҆́же а҆́зъ пїю̀, и҆ кр҃ще́нїемъ, и҆́мже а҆́зъ кр҃ща́юсѧ, крⷭ҇ти́тисѧ; |
|
|
10:39 |
Ѡ҆́на же рѣ́ста є҆мꙋ̀: мо́жева. І҆и҃съ же речѐ и҆́ма: ча́шꙋ ᲂу҆́бѡ, ю҆́же а҆́зъ пїю̀, и҆спїе́та, и҆ кр҃ще́нїемъ, и҆́мже а҆́зъ кр҃ща́юсѧ, крⷭ҇ти́тасѧ: |
|
|
10:40 |
а҆ є҆́же сѣ́сти ѡ҆деснꙋ́ю менє̀ и҆ ѡ҆шꙋ́юю, нѣ́сть мнѣ̀ да́ти, но и҆̀мже ᲂу҆гото́вано є҆́сть. |
|
|
10:41 |
И҆ слы́шавше де́сѧть, нача́ша негодова́ти ѡ҆ і҆а́кѡвѣ и҆ і҆ѡа́ннѣ. |
|
|
10:42 |
І҆и҃съ же призва́въ и҆̀хъ, гл҃а и҆̀мъ: вѣ́сте, ꙗ҆́кѡ мнѧ́щїисѧ владѣ́ти ꙗ҆зы̑ки, соѡдолѣва́ютъ и҆̀мъ, и҆ вели́цыи и҆́хъ ѡ҆блада́ютъ и҆́ми: |
|
|
10:43 |
не та́кѡ же бꙋ́детъ въ ва́съ: но и҆́же а҆́ще хо́щетъ въ ва́съ вѧ́щшїй бы́ти, да бꙋ́детъ ва́мъ слꙋга̀: |
|
|
10:44 |
и҆ и҆́же а҆́ще хо́щетъ въ ва́съ бы́ти ста́рѣй, да бꙋ́детъ всѣ̑мъ ра́бъ: |
|
|
10:45 |
и҆́бо сн҃ъ чл҃вѣ́чь не прїи́де, да послꙋ́жатъ є҆мꙋ̀, но да послꙋ́житъ и҆ да́стъ дꙋ́шꙋ свою̀ и҆збавле́нїе за мнѡ́ги. |
|
|
10:46 |
[Заⷱ҇ 48] И҆ прїидо́ша во і҆ерїхѡ́нъ. И҆ и҆сходѧ́щꙋ є҆мꙋ̀ ѿ і҆ерїхѡ́на, и҆ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ є҆гѡ̀, и҆ наро́дꙋ мно́гꙋ, сы́нъ тїме́овъ варті́мей слѣпы́й сѣдѧ́ше при пꙋтѝ, просѧ̀. |
|
|
10:47 |
И҆ слы́шавъ, ꙗ҆́кѡ і҆и҃съ назѡрѧни́нъ є҆́сть, нача́тъ зва́ти и҆ глаго́лати: сн҃е дв҃довъ і҆и҃се, поми́лꙋй мѧ̀. |
|
|
10:48 |
И҆ преща́хꙋ є҆мꙋ̀ мно́зи, да ᲂу҆молчи́тъ: ѻ҆́нъ же мно́жае па́че зва́ше: сн҃е дв҃довъ, поми́лꙋй мѧ̀. |
|
|
10:49 |
И҆ ста́въ і҆и҃съ, речѐ є҆го̀ возгласи́ти. И҆ возгласи́ша слѣпца̀, глаго́люще є҆мꙋ̀: дерза́й, воста́ни, зове́тъ тѧ̀. |
|
|
10:50 |
Ѻ҆́нъ же ѿве́ргъ ри̑зы своѧ̑, воста́въ прїи́де ко і҆и҃сови. |
|
|
10:51 |
И҆ ѿвѣща́въ гл҃а є҆мꙋ̀ і҆и҃съ: что̀ хо́щеши, да сотворю̀ тебѣ̀; Слѣпы́й же глаго́ла є҆мꙋ̀: ᲂу҆чт҃лю, да прозрю̀. |
|
|
10:52 |
І҆и҃съ же речѐ є҆мꙋ̀: и҆дѝ: вѣ́ра твоѧ̀ сп҃се́ тѧ. И҆ а҆́бїе прозрѣ̀ и҆ по і҆и҃сѣ и҆́де въ пꙋ́ть. |
|
11:01 |
Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеон ската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си |
|
|
11:02 |
и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. |
|
|
11:03 |
И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. |
|
|
11:04 |
Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. |
|
|
11:05 |
И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? |
|
|
11:06 |
А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. |
|
|
11:07 |
И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. |
|
|
11:08 |
А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. |
|
|
11:09 |
И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! |
|
|
11:10 |
Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! |
|
|
11:11 |
И влезе Иисус в Йерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. |
|
|
11:12 |
На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; |
|
|
11:13 |
и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. |
|
|
11:14 |
И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му. |
|
|
11:15 |
Дойдоха в Йерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; |
|
|
11:16 |
и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. |
|
|
11:17 |
И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп. |
|
|
11:18 |
Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. |
|
|
11:19 |
А когато се стъмни. Той излезе вън от града. |
|
|
11:20 |
Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. |
|
|
11:21 |
И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. |
|
|
11:22 |
Иисус им отговори и рече: |
|
|
11:23 |
имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. |
|
|
11:24 |
Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. |
|
|
11:25 |
И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. |
|
|
11:26 |
Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви. |
|
|
11:27 |
И дойдоха пак в Йерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и старейте |
|
|
11:28 |
и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? |
|
|
11:29 |
А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. |
|
|
11:30 |
Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. |
|
|
11:31 |
А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? |
|
|
11:32 |
Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Йоан наистина беше пророк. |
|
|
11:33 |
И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това. |
|
11:01 |
[Заⷱ҇ 49] И҆ є҆гда̀ прибли́жи[ша]сѧ во і҆ерⷭ҇ли́мъ, въ виѳсфагі́ю и҆ виѳа́нїю, къ горѣ̀ є҆леѡ́нстѣй, посла̀ два̀ ѿ ᲂу҆чн҃къ свои́хъ |
|
|
11:02 |
и҆ гл҃а и҆́ма: и҆ди́та въ ве́сь, ꙗ҆́же є҆́сть прѧ́мѡ ва́ма: и҆ а҆́бїе вхѡдѧ́ща въ ню̀, ѡ҆брѧ́щета жребѧ̀ привѧ́зано, на не́же никто́же ѿ человѣ̑къ всѣ́де: ѿрѣ̑шша є҆̀, приведи́та: |
|
|
11:03 |
и҆ а҆́ще кто̀ ва́ма рече́тъ: что̀ твори́та сїѐ; рцы́та, ꙗ҆́кѡ гдⷭ҇ь тре́бꙋетъ є҆̀: и҆ а҆́бїе по́слетъ є҆̀ сѣ́мѡ. |
|
|
11:04 |
И҆до́ста же, и҆ ѡ҆брѣто́ста жребѧ̀ привѧ́зано при две́рехъ внѣ̀ на распꙋ́тїи, и҆ ѿрѣши́ста є҆̀. |
|
|
11:05 |
И҆ нѣ́цыи ѿ стоѧ́щихъ тꙋ̀ глаго́лахꙋ и҆́ма: что̀ дѣ́ета ѿрѣша̑юща жребѧ̀; |
|
|
11:06 |
Ѡ҆́на же рѣ́ста и҆̀мъ, ꙗ҆́коже заповѣ́да и҆́ма і҆и҃съ: и҆ ѡ҆ста́виша ѧ҆̀. |
|
|
11:07 |
И҆ приведо́ста жребѧ̀ ко і҆и҃сови: и҆ возложи́ша на нѐ ри̑зы своѧ̑, и҆ всѣ́де на нѐ. |
|
|
11:08 |
Мно́зи же ри̑зы своѧ̑ постла́ша по пꙋтѝ: дрꙋзі́и же ва̑їа рѣ́захꙋ ѿ дре́вїѧ и҆ постила́хꙋ по пꙋтѝ. |
|
|
11:09 |
И҆ предходѧ́щїи и҆ в̾слѣ́дъ грѧдꙋ́щїи вопїѧ́хꙋ, глаго́люще: ѡ҆са́нна, блгⷭ҇ве́нъ грѧды́й во и҆́мѧ гдⷭ҇не, |
|
|
11:10 |
блгⷭ҇ве́но грѧдꙋ́щее црⷭ҇тво во и҆́мѧ гдⷭ҇а ѻ҆тца̀ на́шегѡ дв҃да: ѡ҆са́нна въ вы́шнихъ. |
|
|
11:11 |
[Заⷱ҇ 50] И҆ вни́де во і҆ерⷭ҇ли́мъ і҆и҃съ и҆ въ це́рковь: и҆ соглѧ́давъ всѧ̑, по́здѣ ᲂу҆жѐ сꙋ́щꙋ часꙋ̀, и҆зы́де въ виѳа́нїю со ѻ҆бѣмана́десѧте. |
|
|
11:12 |
И҆ наꙋ́трїе и҆зше́дшымъ и҆̀мъ ѿ виѳа́нїи, взалка̀: |
|
|
11:13 |
и҆ ви́дѣвъ смоко́вницꙋ и҆здале́ча, и҆мꙋ́щꙋ ли́ствїе, прїи́де, а҆́ще ᲂу҆́бѡ что̀ ѡ҆брѧ́щетъ на не́й: и҆ прише́дъ къ не́й, ничесѡ́же ѡ҆брѣ́те, то́кмѡ ли́ствїе: не ᲂу҆̀ бо бѣ̀ вре́мѧ смо́квамъ. |
|
|
11:14 |
И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ є҆́й: да не ктомꙋ̀ ѿ тебє̀ во вѣ́ки никто́же плода̀ снѣ́сть. И҆ слы́шахꙋ ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀. |
|
|
11:15 |
И҆ прїидо́ша (па́ки) во і҆ерⷭ҇ли́мъ. И҆ вше́дъ і҆и҃съ въ це́рковь, нача́тъ и҆згони́ти продаю́щыѧ и҆ кꙋпꙋ́ющыѧ въ це́ркви: и҆ трапє́зы торжникѡ́мъ и҆ сѣда̑лища продаю́щихъ гѡ́лꙋби и҆спрове́рже: |
|
|
11:16 |
и҆ не даѧ́ше, да кто̀ мимонесе́тъ сосꙋ́дъ сквозѣ̀ це́рковь. |
|
|
11:17 |
И҆ ᲂу҆ча́ше, гл҃ѧ и҆̀мъ: нѣ́сть ли пи́сано, ꙗ҆́кѡ хра́мъ мо́й хра́мъ моли́твы нарече́тсѧ всѣ̑мъ ꙗ҆зы́кѡмъ; вы́ же сотвори́сте є҆го̀ верте́пъ разбо́йникѡмъ. |
|
|
11:18 |
И҆ слы́шаша кни́жницы и҆ а҆рхїере́є, и҆ и҆ска́хꙋ, ка́кѡ є҆го̀ погꙋбѧ́тъ: боѧ́хꙋбосѧ є҆гѡ̀, ꙗ҆́кѡ ве́сь наро́дъ дивлѧ́шесѧ ѡ҆ ᲂу҆ч҃нїи є҆гѡ̀. |
|
|
11:19 |
И҆ ꙗ҆́кѡ по́здѣ бы́сть, и҆схожда́ше во́нъ и҆з̾ гра́да. |
|
|
11:20 |
И҆ ᲂу҆́трѡ мимоходѧ́ще, ви́дѣша смоко́вницꙋ и҆зсо́хшꙋ и҆з̾ коре́нїѧ. |
|
|
11:21 |
И҆ воспомѧнꙋ́въ пе́тръ глаго́ла є҆мꙋ̀: равві̀, ви́ждь, смоко́вница, ю҆́же проклѧ́лъ є҆сѝ, ᲂу҆́сше. |
|
|
11:22 |
И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ гл҃а и҆̀мъ: |
|
|
11:23 |
[Заⷱ҇ 51] и҆мѣ́йте вѣ́рꙋ бж҃їю: а҆ми́нь бо гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ, и҆́же а҆́ще рече́тъ горѣ̀ се́й: дви́гнисѧ и҆ ве́рзисѧ въ мо́ре: и҆ не размы́слитъ въ се́рдцы свое́мъ, но вѣ́рꙋ и҆́метъ, ꙗ҆́кѡ є҆́же глаго́летъ, быва́етъ: бꙋ́детъ є҆мꙋ̀, є҆́же а҆́ще рече́тъ: |
|
|
11:24 |
сегѡ̀ ра́ди гл҃ю ва́мъ: всѧ̑ є҆ли̑ка а҆́ще молѧ́щесѧ про́сите, вѣ́рꙋйте, ꙗ҆́кѡ прїе́млете: и҆ бꙋ́детъ ва́мъ: |
|
|
11:25 |
и҆ є҆гда̀ стоитѐ молѧ́щесѧ, ѿпꙋща́йте, а҆́ще что̀ и҆́мате на кого̀, да и҆ ѻ҆ц҃ъ ва́шъ, и҆́же є҆́сть на нб҃сѣ́хъ, ѿпꙋ́ститъ ва́мъ согрѣшє́нїѧ ва̑ша: |
|
|
11:26 |
а҆́ще ли же вы̀ не ѿпꙋща́ете, ни ѻ҆ц҃ъ ва́шъ, и҆́же є҆́сть на нб҃сѣ́хъ, ѿпꙋ́ститъ ва́мъ согрѣше́нїй ва́шихъ. |
|
|
11:27 |
[Заⷱ҇ 52] И҆ прїидо́ша па́ки во і҆ерⷭ҇ли́мъ. И҆ въ це́ркви ходѧ́щꙋ є҆мꙋ̀, прїидо́ша къ немꙋ̀ а҆рхїере́є и҆ кни́жницы и҆ ста́рцы |
|
|
11:28 |
и҆ глаго́лаша є҆мꙋ̀: ко́ею ѡ҆́бластїю сїѧ̑ твори́ши; и҆ кто̀ тѝ ѡ҆́бласть сїю̀ дадѐ, да сїѧ̑ твори́ши; |
|
|
11:29 |
І҆и҃съ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: вопрошꙋ́ вы и҆ а҆́зъ словесѐ є҆ди́нагѡ, и҆ ѿвѣща́йте мѝ: и҆ рекꙋ̀ ва́мъ, ко́ею ѡ҆́бластїю сїѧ̑ творю̀: |
|
|
11:30 |
кр҃ще́нїе і҆ѡа́нново съ нб҃се́ ли бѣ̀, и҆лѝ ѿ человѣ̑къ; ѿвѣща́йте мѝ. |
|
|
11:31 |
И҆ мы́слѧхꙋ въ себѣ̀, глаго́люще: а҆́ще рече́мъ, съ нб҃сѐ, рече́тъ: почто̀ ᲂу҆̀бо не вѣ́ровасте є҆мꙋ̀; |
|
|
11:32 |
но а҆́ще рече́мъ, ѿ человѣ̑къ: боѧ́хꙋсѧ люді́й: вси́ бо и҆мѣ́ѧхꙋ і҆ѡа́нна, ꙗ҆́кѡ вои́стиннꙋ прⷪ҇ро́къ бѣ̀. |
|
|
11:33 |
И҆ ѿвѣща́вше глаго́лаша і҆и҃сови: не вѣ́мы. И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ гл҃а и҆̀мъ: ни а҆́зъ гл҃ю ва́мъ, ко́ею ѡ҆́бластїю сїѧ̑ творю̀. |
|
12:01 |
И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. |
|
|
12:02 |
И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. |
|
|
12:03 |
А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. |
|
|
12:04 |
Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. |
|
|
12:05 |
Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. |
|
|
12:06 |
А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. |
|
|
12:07 |
Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. |
|
|
12:08 |
И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. |
|
|
12:09 |
Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. |
|
|
12:10 |
Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: |
|
|
12:11 |
това стана от Господа, и е дивно в очите ни"? |
|
|
12:12 |
И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си. |
|
|
12:13 |
И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. |
|
|
12:14 |
Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице. а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем? |
|
|
12:15 |
А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. |
|
|
12:16 |
И ге донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. |
|
|
12:17 |
Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха. |
|
|
12:18 |
След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: |
|
|
12:19 |
Учителю, Мойсей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си. |
|
|
12:20 |
Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство. |
|
|
12:21 |
Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият. |
|
|
12:22 |
Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената, |
|
|
12:23 |
И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена. |
|
|
12:24 |
Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия? |
|
|
12:25 |
Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата. |
|
|
12:26 |
А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"? |
|
|
12:27 |
Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате. |
|
|
12:28 |
Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? |
|
|
12:29 |
А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, |
|
|
12:30 |
и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. |
|
|
12:31 |
Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. |
|
|
12:32 |
Книжникът Му рече: добре. Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; |
|
|
12:33 |
и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. |
|
|
12:34 |
Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. |
|
|
12:35 |
Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? |
|
|
12:36 |
Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". |
|
|
12:37 |
И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада. |
|
|
12:38 |
И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, |
|
|
12:39 |
предни седалища в синагогите и първи места по гощавките. |
|
|
12:40 |
Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда. |
|
|
12:41 |
И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. |
|
|
12:42 |
А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант. |
|
|
12:43 |
Като повика учениците Си, Иисус им рече; истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; |
|
|
12:44 |
защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана. |
|
12:01 |
[Заⷱ҇ 53] И҆ нача́тъ и҆̀мъ въ при́тчахъ гл҃ати: вїногра́дъ насадѝ человѣ́къ, и҆ ѡ҆градѝ ѡ҆пло́томъ, и҆ и҆скопа̀ точи́ло, и҆ созда̀ сто́лпъ, и҆ предадѐ є҆го̀ тѧжа́телємъ {дѣ́лателємъ}, и҆ ѿи́де. |
|
|
12:02 |
И҆ посла̀ къ тѧжа́телємъ во вре́мѧ раба̀, да ѿ тѧжа́тєль прїи́метъ ѿ плода̀ вїногра́да: |
|
|
12:03 |
ѻ҆ни́ же є҆́мше є҆го̀ би́ша и҆ ѡ҆тосла́ша тща̀. |
|
|
12:04 |
И҆ па́ки посла̀ къ ни̑мъ дрꙋга́го раба̀: и҆ того̀ ка́менїемъ би́вше, проби́ша главꙋ̀ є҆мꙋ̀ и҆ посла́ша безче́стна. |
|
|
12:05 |
И҆ па́ки и҆но́го посла̀: и҆ того̀ ᲂу҆би́ша: и҆ мнѡ́ги и҆́ны, ѡ҆́вы ᲂу҆́бѡ бїю́ще, ѡ҆́вы же ᲂу҆бива́юще. |
|
|
12:06 |
Є҆щѐ ᲂу҆̀бо є҆ди́наго сы́на и҆мѣ̀ возлю́бленнаго своего̀, посла̀ и҆ того̀ къ ни̑мъ послѣдѝ, глаго́лѧ, ꙗ҆́кѡ ᲂу҆срамѧ́тсѧ сы́на моегѡ̀. |
|
|
12:07 |
Ѻ҆́ни же тѧжа́телє рѣ́ша къ себѣ̀, ꙗ҆́кѡ се́й є҆́сть наслѣ́дникъ: прїиди́те, ᲂу҆бїе́мъ є҆го̀, и҆ на́ше бꙋ́детъ наслѣ́дствїе. |
|
|
12:08 |
И҆ є҆́мше є҆го̀ ᲂу҆би́ша и҆ и҆зверго́ша є҆го̀ во́нъ и҆з̾ вїногра́да. |
|
|
12:09 |
Что̀ ᲂу҆̀бо сотвори́тъ госпо́дь вїногра́да; Прїи́детъ и҆ погꙋби́тъ тѧжа́тєли и҆ да́стъ вїногра́дъ и҆нѣ̑мъ. |
|
|
12:10 |
Ни писа́нїѧ ли сегѡ̀ члѝ є҆стѐ: ка́мень, є҆го́же не въ рѧдꙋ̀ сотвори́ша зи́ждꙋщїи, се́й бы́сть во главꙋ̀ ᲂу҆́гла: |
|
|
12:11 |
ѿ гдⷭ҇а бы́сть сїѐ, и҆ є҆́сть ди́вно во ѻ҆́чїю на́шєю; |
|
|
12:12 |
И҆ и҆ска́хꙋ є҆го̀ ꙗ҆́ти, и҆ ᲂу҆боѧ́шасѧ наро́да: разꙋмѣ́ша бо, ꙗ҆́кѡ къ ни̑мъ при́тчꙋ речѐ: и҆ ѡ҆ста́вльше є҆го̀ ѿидо́ша. |
|
|
12:13 |
[Заⷱ҇ 54] И҆ посла́ша къ немꙋ̀ нѣ̑кїѧ ѿ фарїсє́й и҆ и҆рѡдїа́нъ, да є҆го̀ ѡ҆больстѧ́тъ сло́вомъ. |
|
|
12:14 |
Ѻ҆ни́ же прише́дше глаго́лаша є҆мꙋ̀: ᲂу҆чт҃лю, вѣ́мы, ꙗ҆́кѡ и҆́стиненъ є҆сѝ и҆ не ради́ши ни ѡ҆ ко́мже: не зри́ши бо на лицѐ человѣ́кѡвъ, но вои́стиннꙋ пꙋтѝ бж҃їю ᲂу҆чи́ши: досто́итъ ли кинсо́нъ ке́сареви да́ти, и҆лѝ нѝ; да́мы ли, и҆лѝ не да́мы; |
|
|
12:15 |
Ѻ҆́нъ же вѣ́дый и҆́хъ лицемѣ́рїе, речѐ и҆̀мъ: что́ мѧ и҆скꙋша́ете; принеси́те мѝ пѣ́нѧзь, да ви́жꙋ. |
|
|
12:16 |
Ѻ҆ни́ же принесо́ша. И҆ гл҃а и҆̀мъ: чі́й ѡ҆́бразъ сі́й и҆ написа́нїе; Ѻ҆ни́ же рѣ́ша є҆мꙋ̀: ке́саревъ. |
|
|
12:17 |
И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: воздади́те ке́сарєва ке́сареви и҆ бж҃їѧ бг҃ови. И҆ чꙋди́шасѧ ѡ҆ не́мъ. |
|
|
12:18 |
[Заⷱ҇ 55] И҆ прїидо́ша саддꙋке́є къ немꙋ̀, и҆̀же глаго́лютъ воскрⷭ҇нїю не бы́ти: и҆ вопроси́ша є҆го̀, глаго́люще: |
|
|
12:19 |
ᲂу҆чт҃лю, мѡѷсе́й написа̀ на́мъ, ꙗ҆́кѡ а҆́ще комꙋ̀ бра́тъ ᲂу҆́мретъ и҆ ѡ҆ста́витъ женꙋ̀, а҆ ча̑дъ не ѡ҆ста́витъ: да по́йметъ бра́тъ є҆гѡ̀ женꙋ̀ є҆гѡ̀ и҆ воскреси́тъ сѣ́мѧ бра́тꙋ своемꙋ̀. |
|
|
12:20 |
Се́дмь бра́тїй бѣ̀: и҆ пе́рвый поѧ́тъ женꙋ̀ и҆ ᲂу҆мира́ѧ не ѡ҆ста́ви сѣ́мене: |
|
|
12:21 |
и҆ вторы́й поѧ́тъ ю҆̀ и҆ ᲂу҆́мре, и҆ ни то́й ѡ҆ста́ви сѣ́мене: и҆ тре́тїй та́кожде: |
|
|
12:22 |
и҆ поѧ́ша ю҆̀ се́дмь и҆ не ѡ҆ста́виша сѣ́мене: послѣди́ же всѣ́хъ ᲂу҆́мре и҆ жена̀. |
|
|
12:23 |
Въ воскрⷭ҇нїе ᲂу҆̀бо, є҆гда̀ воскре́снꙋтъ, кото́ромꙋ и҆́хъ бꙋ́детъ жена̀: се́дмь бо и҆мѣ́ша ю҆̀ женꙋ̀. |
|
|
12:24 |
И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: не сегѡ́ ли ра́ди прельща́етесѧ, не вѣ́дꙋще писа́нїѧ, ни си́лы бж҃їѧ; |
|
|
12:25 |
є҆гда́ бо и҆з̾ ме́ртвыхъ воскре́снꙋтъ, ни же́нѧтсѧ, ни посѧга́ютъ, но сꙋ́ть ꙗ҆́кѡ а҆́гг҃ли на нб҃сѣ́хъ: |
|
|
12:26 |
ѡ҆ ме́ртвыхъ же, ꙗ҆́кѡ востаю́тъ, нѣ́сте ли члѝ въ кни́гахъ мѡѷсе́овыхъ, при кꙋпинѣ̀ ꙗ҆́кѡ речѐ є҆мꙋ̀ бг҃ъ, гл҃ѧ: а҆́зъ бг҃ъ а҆враа́мовъ и҆ бг҃ъ і҆саа́ковъ и҆ бг҃ъ і҆а́кѡвль; |
|
|
12:27 |
нѣ́сть бг҃ъ ме́ртвыхъ, но бг҃ъ живы́хъ: вы̀ ᲂу҆̀бо мно́гѡ прельща́етесѧ. |
|
|
12:28 |
[Заⷱ҇ 56] И҆ пристꙋ́пль є҆ди́нъ ѿ кни̑жникъ, слы́шавъ и҆̀хъ стѧза́ющихсѧ и҆ ви́дѣвъ, ꙗ҆́кѡ до́брѣ ѿвѣща̀ и҆̀мъ, вопросѝ є҆го̀: ка́ѧ є҆́сть пе́рваѧ всѣ́хъ за́повѣдїй; |
|
|
12:29 |
І҆и҃съ же ѿвѣща̀ є҆мꙋ̀: ꙗ҆́кѡ пе́рвѣйши всѣ́хъ за́повѣдїй: слы́ши, і҆и҃лю, гдⷭ҇ь бг҃ъ ва́шъ гдⷭ҇ь є҆ди́нъ є҆́сть: |
|
|
12:30 |
и҆ возлю́биши гдⷭ҇а бг҃а твоего̀ всѣ́мъ се́рдцемъ твои́мъ, и҆ все́ю дꙋше́ю твое́ю, и҆ всѣ́мъ ᲂу҆мо́мъ твои́мъ, и҆ все́ю крѣ́постїю твое́ю: сїѧ̀ є҆́сть пе́рваѧ за́повѣдь. |
|
|
12:31 |
И҆ втора́ѧ подо́бна є҆́й: возлю́биши бли́жнѧго своего̀ ꙗ҆́кѡ са́мъ себѐ. Бо́льшаѧ сею̀ и҆́на за́повѣдь нѣ́сть. |
|
|
12:32 |
И҆ речѐ є҆мꙋ̀ кни́жникъ: до́брѣ, ᲂу҆чт҃лю, вои́стиннꙋ ре́клъ є҆сѝ, ꙗ҆́кѡ є҆ди́нъ є҆́сть бг҃ъ, и҆ нѣ́сть и҆́нъ ра́звѣ є҆гѡ̀: |
|
|
12:33 |
и҆ є҆́же люби́ти є҆го̀ всѣ́мъ се́рдцемъ, и҆ всѣ́мъ ра́зꙋмомъ, и҆ все́ю дꙋше́ю, и҆ все́ю крѣ́постїю: и҆ є҆́же люби́ти бли́жнѧго ꙗ҆́кѡ себѐ, бо́лѣ є҆́сть всѣ́хъ всесожже́нїй и҆ же́ртвъ. |
|
|
12:34 |
І҆и҃съ же ви́дѣвъ, ꙗ҆́кѡ смы́сленнѡ ѿвѣща̀, речѐ є҆мꙋ̀: не дале́че є҆сѝ ѿ црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ. И҆ никто́же смѣ́ѧше ктомꙋ̀ є҆го̀ вопроси́ти. |
|
|
12:35 |
И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ гл҃аше, ᲂу҆чѧ̀ въ це́ркви: ка́кѡ глаго́лютъ кни́жницы, ꙗ҆́кѡ хрⷭ҇то́съ сн҃ъ є҆́сть дв҃довъ; |
|
|
12:36 |
То́й бо дв҃дъ речѐ дх҃омъ ст҃ы́мъ: гл҃а гдⷭ҇ь гдⷭ҇еви моемꙋ̀: сѣдѝ ѡ҆деснꙋ́ю менє̀, до́ндеже положꙋ̀ врагѝ твоѧ̑ подно́жїе нога́ма твои́ма. |
|
|
12:37 |
Са́мъ ᲂу҆̀бо дв҃дъ глаго́летъ є҆го̀ гдⷭ҇а: и҆ ѿкꙋ́дꙋ сн҃ъ є҆мꙋ̀ є҆́сть; И҆ мно́гъ наро́дъ послꙋ́шаше є҆го̀ въ сла́дость. |
|
|
12:38 |
[Заⷱ҇ 57] И҆ гл҃аше и҆̀мъ во ᲂу҆ч҃нїи свое́мъ: блюди́тесѧ ѿ кни̑жникъ, хотѧ́щихъ во ѡ҆дѣѧ́нїихъ ходи́ти, и҆ цѣлова̑нїѧ на то́ржищихъ, |
|
|
12:39 |
и҆ преждесѣда̑нїѧ на со́нмищихъ, и҆ первовозлежа̑нїѧ на ве́черѧхъ: |
|
|
12:40 |
поѧда́юще до́мы вдови́цъ и҆ непщева́нїемъ надо́лзѣ молѧ́щесѧ, сі́и прїи́мꙋтъ ли́шшее ѡ҆сꙋжде́нїе. |
|
|
12:41 |
И҆ сѣ́дъ і҆и҃съ прѧ́мѡ сокро́вищномꙋ храни́лищꙋ, зрѧ́ше, ка́кѡ наро́дъ ме́щетъ мѣ́дь въ сокро́вищное храни́лище. И҆ мно́зи бога́тїи вмета́хꙋ мнѡ́га. |
|
|
12:42 |
И҆ прише́дши є҆ди́на вдови́ца ᲂу҆бо́га, вве́рже лє́птѣ двѣ̀, є҆́же є҆́сть кодра́нтъ. |
|
|
12:43 |
И҆ призва́въ ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑, речѐ и҆̀мъ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ вдови́ца сїѧ̀ ᲂу҆бо́гаѧ мно́жае всѣ́хъ вве́рже вмета́ющихъ въ сокро́вищное храни́лище: |
|
|
12:44 |
вси́ бо ѿ и҆збы́тка своегѡ̀ вверго́ша: сїѧ́ же ѿ лише́нїѧ своегѡ̀ всѧ̑, є҆ли̑ка и҆мѣ́ѧше, вве́рже, всѐ житїѐ своѐ. |
|
13:01 |
И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания! |
|
|
13:02 |
Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. |
|
|
13:03 |
И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Йоан и Андрей: |
|
|
13:04 |
кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане? |
|
|
13:05 |
Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой. |
|
|
13:06 |
Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина. |
|
|
13:07 |
А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят. |
|
|
13:08 |
Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки. |
|
|
13:09 |
Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях. |
|
|
13:10 |
И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието. |
|
|
13:11 |
Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светии. |
|
|
13:12 |
И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят. |
|
|
13:13 |
И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. |
|
|
13:14 |
А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; |
|
|
13:15 |
и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си; |
|
|
13:16 |
и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. |
|
|
13:17 |
Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! |
|
|
13:18 |
Затова молете се да се не случи бягството ви зиме. |
|
|
13:19 |
Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде. |
|
|
13:20 |
И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните. |
|
|
13:21 |
Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте. |
|
|
13:22 |
Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. |
|
|
13:23 |
А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко. |
|
|
13:24 |
Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, |
|
|
13:25 |
и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. |
|
|
13:26 |
Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. |
|
|
13:27 |
И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. |
|
|
13:28 |
Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; |
|
|
13:29 |
тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. |
|
|
13:30 |
Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. |
|
|
13:31 |
Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. |
|
|
13:32 |
А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. |
|
|
13:33 |
Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете,кога ще настане времето. |
|
|
13:34 |
То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден. |
|
|
13:35 |
И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, |
|
|
13:36 |
та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. |
|
|
13:37 |
А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни! |
|
13:01 |
[Заⷱ҇ 58] И҆ и҆сходѧ́щꙋ є҆мꙋ̀ ѿ це́ркве, глаго́ла є҆мꙋ̀ є҆ди́нъ ѿ ᲂу҆чн҃къ є҆гѡ̀: ᲂу҆чт҃лю, ви́ждь, каково̀ ка́менїе и҆ какова̑ зда̑нїѧ. |
|
|
13:02 |
И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ є҆мꙋ̀: ви́диши ли сїѧ̑ вели̑каѧ зда̑нїѧ; не и҆́мать ѡ҆ста́ти здѣ̀ ка́мень на ка́мени, и҆́же не разори́тсѧ. |
|
|
13:03 |
И҆ сѣдѧ́щꙋ є҆мꙋ̀ на горѣ̀ є҆леѡ́нстѣй прѧ́мѡ це́ркве, вопроша́хꙋ є҆го̀ є҆ди́наго пе́тръ и҆ і҆а́кѡвъ, и҆ і҆ѡа́ннъ и҆ а҆ндре́й: |
|
|
13:04 |
рцы̀ на́мъ, когда̀ сїѧ̑ бꙋ́дꙋтъ; и҆ ко́е (бꙋ́детъ) зна́менїе, є҆гда̀ и҆́мꙋтъ всѧ̑ сїѧ̑ сконча́тисѧ; |
|
|
13:05 |
І҆и҃съ же ѿвѣща́въ и҆̀мъ, нача́тъ гл҃ати: блюди́тесѧ, да не кто̀ ва́съ прельсти́тъ. |
|
|
13:06 |
Мно́зи бо прїи́дꙋтъ во и҆́мѧ моѐ, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ а҆́зъ є҆́смь: и҆ мнѡ́ги прельстѧ́тъ. |
|
|
13:07 |
Є҆гда́ же ᲂу҆слы́шите бра̑ни и҆ слы̑шанїѧ бра́немъ, не ᲂу҆жаса́йтесѧ: подоба́етъ бо бы́ти: но не ᲂу҆̀ кончи́на. |
|
|
13:08 |
Воста́нетъ бо ꙗ҆зы́къ на ꙗ҆зы́къ, и҆ ца́рство на ца́рство: и҆ бꙋ́дꙋтъ трꙋ́си по мѣ́стѡмъ, и҆ бꙋ́дꙋтъ гла̑ди и҆ мѧтє́жи. Нача́ло болѣ́знемъ сїѧ̑. |
|
|
13:09 |
[Заⷱ҇ 59] Блюди́тесѧ же вы̀ са́ми: предадѧ́тъ бо вы̀ въ сѡ́нмища, и҆ на собо́рищихъ бїе́ни бꙋ́дете: и҆ пред̾ воевѡ́ды и҆ цари̑ веде́ни бꙋ́дете менє̀ ра́ди, во свидѣ́тельство и҆̀мъ. |
|
|
13:10 |
И҆ во всѣ́хъ ꙗ҆зы́цѣхъ подоба́етъ пре́жде проповѣ́датисѧ є҆ѵⷢ҇лїю. |
|
|
13:11 |
Є҆гда́ же поведꙋ́тъ вы̀ предаю́ще, не пре́жде пецы́тесѧ, что̀ возглаго́лете, ни поꙋча́йтесѧ: но є҆́же а҆́ще да́стсѧ ва́мъ въ то́й ча́съ, сѐ глаго́лите: не вы́ бо бꙋ́дете глаго́лющїи, но дх҃ъ ст҃ы́й. |
|
|
13:12 |
Преда́стъ же бра́тъ бра́та на сме́рть, и҆ ѻ҆те́цъ ча́до: и҆ воста́нꙋтъ ча̑да на роди́тєли и҆ ᲂу҆бїю́тъ и҆̀хъ. |
|
|
13:13 |
И҆ бꙋ́дете ненави́дими всѣ́ми и҆́мене моегѡ̀ ра́ди: претерпѣ́вый же до конца̀, то́й спасе́нъ бꙋ́детъ. |
|
|
13:14 |
[Заⷱ҇ 60] Є҆гда́ же ᲂу҆́зрите ме́рзость запꙋстѣ́нїѧ, рече́ннꙋю данїи́ломъ прⷪ҇ро́комъ, стоѧ́щꙋ, и҆дѣ́же не подоба́етъ: чты́й да разꙋмѣ́етъ: тогда̀ сꙋ́щїи во і҆ꙋде́и да бѣжа́тъ на го́ры: |
|
|
13:15 |
и҆ и҆́же на кро́вѣ, да не сла́зитъ въ до́мъ, ни да вни́детъ взѧ́ти чесѡ̀ ѿ до́мꙋ своегѡ̀: |
|
|
13:16 |
и҆ и҆́же на селѣ̀ сы́й, да не возврати́тсѧ вспѧ́ть взѧ́ти ри́зꙋ свою̀. |
|
|
13:17 |
Го́ре же непра̑зднымъ и҆ доѧ́щымъ въ ты̑ѧ дни̑. |
|
|
13:18 |
Моли́тесѧ же, да не бꙋ́детъ бѣ́гство ва́ше въ зимѣ̀. |
|
|
13:19 |
Бꙋ́дꙋтъ бо дні́е ті́и ско́рбь, ꙗ҆кова̀ не бы́сть такова̀ ѿ нача́ла созда́нїѧ, є҆́же созда̀ бг҃ъ, донн҃ѣ, и҆ не бꙋ́детъ. |
|
|
13:20 |
И҆ а҆́ще не бы̀ гдⷭ҇ь прекрати́лъ дні́й, не бы̀ ᲂу҆́бѡ спасла́сѧ всѧ́ка пло́ть: но и҆збра́нныхъ ра́ди, и҆̀хже и҆збра̀, прекрати́тъ дни̑. |
|
|
13:21 |
Тогда̀ а҆́ще кто̀ рече́тъ ва́мъ: сѐ, здѣ̀ хрⷭ҇то́съ, и҆лѝ: сѐ, ѻ҆́ндѣ: не и҆ми́те вѣ́ры. |
|
|
13:22 |
Воста́нꙋтъ бо лжехрі́сти и҆ лжепроро́цы и҆ дадѧ́тъ зна́мєнїѧ и҆ чꙋдеса̀, є҆́же прельсти́ти, а҆́ще возмо́жно, и҆ и҆збра̑нныѧ. |
|
|
13:23 |
Вы́ же блюди́тесѧ: сѐ, пре́жде рѣ́хъ ва́мъ всѧ̑. |
|
|
13:24 |
[Заⷱ҇ 61] Но въ ты̑ѧ дни̑, по ско́рби то́й, со́лнце поме́ркнетъ, и҆ лꙋна̀ не да́стъ свѣ́та своегѡ̀, |
|
|
13:25 |
и҆ ѕвѣ́зды бꙋ́дꙋтъ съ небесѐ спа́дающѧ, и҆ си̑лы, ꙗ҆̀же на небесѣ́хъ, подви́жꙋтсѧ. |
|
|
13:26 |
И҆ тогда̀ ᲂу҆́зрѧтъ сн҃а чл҃вѣ́ческаго грѧдꙋ́ща на ѡ҆́блацѣхъ съ си́лою и҆ сла́вою мно́гою. |
|
|
13:27 |
И҆ тогда̀ по́слетъ а҆́гг҃лы своѧ̑ и҆ собере́тъ и҆збра̑нныѧ своѧ̑ ѿ четы́рехъ вѣ̑тръ, ѿ конца̀ землѝ до конца̀ не́ба. |
|
|
13:28 |
Ѿ смоко́вницы же наꙋчи́тесѧ при́тчи: є҆гда̀ ᲂу҆жѐ вѣ́твїе є҆ѧ̀ бꙋ́детъ мла́до и҆ и҆зраща́етъ ли́ствїе, вѣ́дите, ꙗ҆́кѡ бли́з̾ є҆́сть жа́тва: |
|
|
13:29 |
та́кѡ и҆ вы̀, є҆гда̀ сїѧ̑ ви́дите быва̑юща, вѣ́дите, ꙗ҆́кѡ бли́з̾ є҆́сть, при две́рехъ. |
|
|
13:30 |
А҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ не и҆́мать прейтѝ ро́дъ се́й, до́ндеже всѧ̑ сїѧ̑ бꙋ́дꙋтъ. |
|
|
13:31 |
[Заⷱ҇ 62] Не́бо и҆ землѧ̀ пре́йдꙋтъ, словеса́ же моѧ̑ не пре́йдꙋтъ. |
|
|
13:32 |
Ѡ҆ дни́ же то́мъ и҆лѝ ѡ҆ часѣ̀ никто́же вѣ́сть, ни а҆́гг҃ли, и҆̀же сꙋ́ть на нб҃сѣ́хъ, ни сн҃ъ, то́кмѡ ѻ҆ц҃ъ. |
|
|
13:33 |
Блюди́те, бди́те и҆ моли́тесѧ: не вѣ́сте бо, когда̀ вре́мѧ бꙋ́детъ. |
|
|
13:34 |
Ꙗ҆́коже человѣ́къ ѿходѧ̀ ѡ҆ста́вль до́мъ сво́й, и҆ да́въ рабѡ́мъ свои̑мъ вла́сть, и҆ комꙋ́ждо дѣ́ло своѐ, и҆ вратарю̀ повелѣ̀, да бди́тъ. |
|
|
13:35 |
Бди́те ᲂу҆̀бо: не вѣ́сте бо, когда̀ госпо́дь до́мꙋ прїи́детъ, ве́черъ, и҆лѝ полꙋ́нощи, и҆лѝ въ пѣтлоглаше́нїе, и҆лѝ ᲂу҆́трѡ: |
|
|
13:36 |
да не прише́дъ внеза́пꙋ, ѡ҆брѧ́щетъ вы̀ спѧ́щѧ. |
|
|
13:37 |
А҆ ꙗ҆̀же ва́мъ гл҃ю, всѣ̑мъ гл҃ю: бди́те. |
|
14:01 |
След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; |
|
|
14:02 |
но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа. |
|
|
14:03 |
И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен иард, и, като счупи алабастрения съд, възлизаше върху главата Му. |
|
|
14:04 |
А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото? |
|
|
14:05 |
Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея. |
|
|
14:06 |
Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене. |
|
|
14:07 |
Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате. |
|
|
14:08 |
Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение. |
|
|
14:09 |
Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши. |
|
|
14:10 |
Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. |
|
|
14:11 |
А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време. |
|
|
14:12 |
В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? |
|
|
14:13 |
И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. |
|
|
14:14 |
И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? |
|
|
14:15 |
И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. |
|
|
14:16 |
И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата. |
|
|
14:17 |
Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. |
|
|
14:18 |
И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. |
|
|
14:19 |
А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? .20. А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. |
|
|
14:21 |
Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. |
|
|
14:22 |
И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. |
|
|
14:23 |
И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. |
|
|
14:24 |
И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. |
|
|
14:25 |
Истина ви казвам; Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие. |
|
|
14:26 |
И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. |
|
|
14:27 |
И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците". |
|
|
14:28 |
Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. |
|
|
14:29 |
А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не. |
|
|
14:30 |
Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. |
|
|
14:31 |
Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. |
|
|
14:32 |
Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; й Той казва на учениците Си: поселете тук, докле се помоля. |
|
|
14:33 |
И взима със Себе Си Петра, Накова и Йоана; и почна да се ужасява и да тъгува. |
|
|
14:34 |
И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. |
|
|
14:35 |
И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; |
|
|
14:36 |
и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. |
|
|
14:37 |
Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? |
|
|
14:38 |
Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. |
|
|
14:39 |
И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. |
|
|
14:40 |
А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят. |
|
|
14:41 |
И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. |
|
|
14:42 |
Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава. |
|
|
14:43 |
И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и старейте. |
|
|
14:44 |
А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна. Той е; хванете Го и водете зорко. |
|
|
14:45 |
И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна. |
|
|
14:46 |
А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. |
|
|
14:47 |
А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. |
|
|
14:48 |
Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. |
|
|
14:49 |
Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията. |
|
|
14:50 |
Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. |
|
|
14:51 |
Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. |
|
|
14:52 |
Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. |
|
|
14:53 |
И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, старей и книжници. |
|
|
14:54 |
Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. |
|
|
14:55 |
А първосвещениците и целият синсдрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. |
|
|
14:56 |
Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. |
|
|
14:57 |
И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: |
|
|
14:58 |
чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. |
|
|
14:59 |
Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. |
|
|
14:60 |
Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? |
|
|
14:61 |
Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? |
|
|
14:62 |
Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. |
|
|
14:63 |
Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? |
|
|
14:64 |
Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. |
|
|
14:65 |
И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. |
|
|
14:66 |
Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника |
|
|
14:67 |
и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. |
|
|
14:68 |
Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. |
|
|
14:69 |
Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. |
|
|
14:70 |
А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. |
|
|
14:71 |
И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. |
|
|
14:72 |
Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче. |
|
14:01 |
Бѣ́ же па́сха и҆ ѡ҆прѣсно́цы по двою̀ дні́ю: и҆ и҆ска́хꙋ а҆рхїере́є и҆ кни́жницы, ка́кѡ є҆го̀ ле́стїю є҆́мше ᲂу҆бїю́тъ: |
|
|
14:02 |
глаго́лахꙋ же: (но) не въ пра́здникъ, є҆да̀ {да не} ка́кѡ молва̀ бꙋ́детъ лю́дска. |
|
|
14:03 |
[Заⷱ҇ 63] И҆ сꙋ́щꙋ є҆мꙋ̀ въ виѳа́нїи, въ домꙋ̀ сі́мѡна прокаже́ннагѡ, возлежа́щꙋ є҆мꙋ̀, прїи́де жена̀, и҆мꙋ́щи а҆лава́стръ мѵ́ра на́рднагѡ пїстїкі́а многоцѣ́нна: и҆ сокрꙋ́шши а҆лава́стръ, возлива́ше є҆мꙋ̀ на главꙋ̀. |
|
|
14:04 |
Бѧ́хꙋ же нѣ́цыи негодꙋ́юще въ себѣ̀ и҆ глаго́люще: почто̀ ги́бель сїѧ̀ мѵ́рнаѧ бы́сть; |
|
|
14:05 |
можа́ше бо сїѐ продано̀ бы́ти вѧ́щше трїе́хъ сѡ́тъ пѣ̑нѧзь и҆ да́тисѧ ни́щымъ. И҆ преща́хꙋ є҆́й. |
|
|
14:06 |
І҆и҃съ же речѐ: ѡ҆ста́вите ю҆̀: что̀ є҆́й трꙋды̀ даетѐ; добро̀ дѣ́ло содѣ́ла ѡ҆ мнѣ̀. |
|
|
14:07 |
Всегда́ бо ни́щыѧ и҆́мате съ собо́ю, и҆ є҆гда̀ хо́щете, мо́жете и҆̀мъ добро̀ твори́ти: мене́ же не всегда̀ и҆́мате. |
|
|
14:08 |
Є҆́же и҆мѣ̀ {возмо́же} сїѧ̀, сотворѝ: предварѝ пома́зати моѐ тѣ́ло на погребе́нїе. |
|
|
14:09 |
А҆ми́нь гл҃ю ва́мъ: и҆дѣ́же а҆́ще проповѣ́стсѧ є҆ѵⷢ҇лїе сїѐ во все́мъ мі́рѣ, и҆ є҆́же сотворѝ сїѧ̀, глаго́лано бꙋ́детъ въ па́мѧть є҆ѧ̀. |
|
|
14:10 |
[Заⷱ҇ 64] И҆ і҆ꙋ́да і҆скарїѡ́тскїй, є҆ди́нъ ѿ ѻ҆боюна́десѧте, и҆́де ко а҆рхїере́ємъ, да преда́стъ є҆го̀ и҆̀мъ. |
|
|
14:11 |
Ѻ҆ни́ же слы́шавше возра́довашасѧ и҆ ѡ҆бѣща́ша є҆мꙋ̀ сре́бреники да́ти. И҆ и҆ска́ше, ка́кѡ є҆го̀ въ ᲂу҆до́бно вре́мѧ преда́стъ. |
|
|
14:12 |
И҆ въ пе́рвый де́нь ѡ҆прѣснѡ́къ, є҆гда̀ па́схꙋ жрѧ́хꙋ, глаго́лаша є҆мꙋ̀ ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀: гдѣ̀ хо́щеши, ше́дше ᲂу҆гото́ваемъ, да ꙗ҆́си па́схꙋ; |
|
|
14:13 |
И҆ посла̀ два̀ ѿ ᲂу҆чн҃къ свои́хъ и҆ гл҃а и҆́ма: и҆ди́та во гра́дъ: и҆ срѧ́щетъ ва́съ человѣ́къ въ скꙋде́льницѣ во́дꙋ носѧ̀: по не́мъ и҆ди́та, |
|
|
14:14 |
и҆ и҆дѣ́же а҆́ще вни́детъ, рцы́та господи́нꙋ до́мꙋ, ꙗ҆́кѡ ᲂу҆чт҃ль гл҃етъ: гдѣ̀ є҆́сть вита́льница, и҆дѣ́же па́схꙋ со ᲂу҆чн҃ки̑ мои́ми снѣ́мъ; |
|
|
14:15 |
и҆ то́й ва́ма пока́жетъ го́рницꙋ ве́лїю, по́стланꙋ, гото́вꙋ: тꙋ̀ ᲂу҆гото́вайта на́мъ. |
|
|
14:16 |
И҆ и҆зыдо́ста ᲂу҆чн҃ка̑ є҆гѡ̀, и҆ прїидо́ста во гра́дъ, и҆ ѡ҆брѣто́ста, ꙗ҆́коже речѐ и҆́ма: и҆ ᲂу҆гото́васта па́схꙋ. |
|
|
14:17 |
И҆ ве́черꙋ бы́вшꙋ прїи́де со ѻ҆бѣмана́десѧте. |
|
|
14:18 |
И҆ возлежа́щымъ и҆̀мъ и҆ ꙗ҆дꙋ́щымъ, речѐ і҆и҃съ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ є҆ди́нъ ѿ ва́съ преда́стъ мѧ̀, ꙗ҆ды́й со мно́ю. |
|
|
14:19 |
Ѻ҆ни́ же нача́ша скорбѣ́ти и҆ глаго́лати є҆мꙋ̀ є҆ди́нъ по є҆ди́номꙋ: є҆да̀ а҆́зъ; И҆ дрꙋгі́й: є҆да̀ а҆́зъ; |
|
|
14:20 |
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: є҆ди́нъ ѿ ѻ҆боюна́десѧте, ѡ҆мочи́вый со мно́ю въ соли́ло. |
|
|
14:21 |
Сн҃ъ ᲂу҆́бѡ чл҃вѣ́ческїй и҆́детъ, ꙗ҆́коже є҆́сть пи́сано ѡ҆ не́мъ: го́ре же человѣ́кꙋ томꙋ̀, и҆́мже сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй преда́стсѧ: до́брѣе бы́ло бы є҆мꙋ̀, а҆́ще не бы̀ роди́лсѧ человѣ́къ то́й. |
|
|
14:22 |
И҆ ꙗ҆дꙋ́щымъ и҆̀мъ, прїе́мь і҆и҃съ хлѣ́бъ, (и҆) блгⷭ҇ви́въ, преломѝ и҆ дадѐ и҆̀мъ, и҆ речѐ: прїими́те, ꙗ҆ди́те: сїѐ є҆́сть тѣ́ло моѐ. |
|
|
14:23 |
И҆ прїи́мъ ча́шꙋ, хвалꙋ̀ возда́въ, дадѐ и҆̀мъ: и҆ пи́ша ѿ неѧ̀ всѝ. |
|
|
14:24 |
И҆ речѐ и҆̀мъ: сїѧ̀ є҆́сть кро́вь моѧ̀ но́вагѡ завѣ́та, за мнѡ́ги и҆злива́ема: |
|
|
14:25 |
а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ ктомꙋ̀ не и҆́мамъ пи́ти ѿ плода̀ ло́знагѡ до днѐ тогѡ̀, є҆гда̀ є҆̀ пїю̀ но́во во црⷭ҇твїи бж҃їи. |
|
|
14:26 |
И҆ воспѣ́вше и҆зыдо́ша въ го́рꙋ є҆леѡ́нскꙋю. |
|
|
14:27 |
И҆ гл҃а и҆̀мъ і҆и҃съ, ꙗ҆́кѡ всѝ соблазните́сѧ ѡ҆ мнѣ̀ въ но́щь сїю̀: пи́сано бо є҆́сть: поражꙋ̀ па́стырѧ, и҆ разы́дꙋтсѧ ѻ҆́вцы. |
|
|
14:28 |
Но пото́мъ, є҆гда̀ воскрⷭ҇нꙋ, варѧ́ю вы̀ въ галїле́и. |
|
|
14:29 |
Пе́тръ же речѐ є҆мꙋ̀: а҆́ще и҆ всѝ соблазнѧ́тсѧ, но не а҆́зъ. |
|
|
14:30 |
И҆ гл҃а є҆мꙋ̀ і҆и҃съ: а҆ми́нь гл҃ю тебѣ̀, ꙗ҆́кѡ ты̀ дне́сь въ но́щь сїю̀, пре́жде да́же втори́цею пѣ́тель не возгласи́тъ, трикра́ты ѿве́ржешисѧ менє̀. |
|
|
14:31 |
Ѻ҆́нъ же мно́жае глаго́лаше па́че: а҆́ще (же) мѝ є҆́сть съ тобо́ю и҆ ᲂу҆мре́ти, не ѿве́ргꙋсѧ тебє̀. Та́кожде и҆ всѝ глаго́лахꙋ. |
|
|
14:32 |
И҆ прїидо́ша въ ве́сь, є҆́йже и҆́мѧ геѳсима́нїа: и҆ гл҃а ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ: сѣди́те здѣ̀, до́ндеже ше́дъ помолю́сѧ. |
|
|
14:33 |
И҆ поѧ́тъ петра̀ и҆ і҆а́кѡва и҆ і҆ѡа́нна съ собо́ю: и҆ нача́тъ ᲂу҆жаса́тисѧ и҆ тꙋжи́ти. |
|
|
14:34 |
И҆ гл҃а и҆̀мъ: приско́рбна є҆́сть дш҃а̀ моѧ̀ до сме́рти: бꙋ́дите здѣ̀ и҆ бди́те. |
|
|
14:35 |
И҆ преше́дъ ма́лѡ, падѐ на землѝ и҆ молѧ́шесѧ, да, а҆́ще возмо́жно є҆́сть, мимои́детъ ѿ негѡ̀ ча́съ: |
|
|
14:36 |
и҆ гл҃аше: а҆́вва ѻ҆́ч҃е, всѧ̑ возмѡ́жна тебѣ̀: мимонесѝ ѿ менє̀ ча́шꙋ сїю̀: но не є҆́же а҆́зъ хощꙋ̀, но є҆́же ты̀. |
|
|
14:37 |
И҆ прїи́де, и҆ ѡ҆брѣ́те и҆̀хъ спѧ́щихъ, и҆ гл҃а петро́ви: сі́мѡне, спи́ши ли; не возмо́глъ є҆сѝ є҆ди́нагѡ часа̀ побдѣ́ти; |
|
|
14:38 |
бди́те и҆ моли́тесѧ, да не вни́дете въ напа́сть: дꙋ́хъ ᲂу҆́бѡ бо́дръ, пло́ть же немощна̀. |
|
|
14:39 |
И҆ па́ки ше́дъ помоли́сѧ, то́жде сло́во ре́къ. |
|
|
14:40 |
И҆ возвра́щьсѧ ѡ҆брѣ́те ѧ҆̀ па́ки спѧ́щѧ: бѧ́хꙋ бо ѻ҆чеса̀ и҆̀мъ тѧ́гѡтна: и҆ не вѣ́дѧхꙋ, что̀ бы́ша є҆мꙋ̀ ѿвѣща́ли. |
|
|
14:41 |
И҆ прїи́де трети́цею и҆ гл҃а и҆̀мъ: спи́те про́чее и҆ почива́йте: приспѣ̀ коне́цъ, прїи́де ча́съ: сѐ, предае́тсѧ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй въ рꙋ́ки грѣ́шникѡмъ: |
|
|
14:42 |
воста́ните, и҆́демъ: сѐ, предаѧ́й мѧ̀ прибли́жисѧ. |
|
|
14:43 |
[Заⷱ҇ 65] И҆ а҆́бїе, є҆щѐ є҆мꙋ̀ гл҃ющꙋ, прїи́де і҆ꙋ́да, є҆ди́нъ сы́й ѿ ѻ҆боюна́десѧте, и҆ съ ни́мъ наро́дъ мно́гъ со ѻ҆рꙋ́жїемъ и҆ дреко́льми, ѿ а҆рхїерє́й и҆ кни̑жникъ и҆ ста́рєцъ. |
|
|
14:44 |
Даде́ же предаѧ́й є҆го̀ зна́менїе и҆̀мъ, глаго́лѧ: є҆го́же а҆́ще лобжꙋ̀, то́й є҆́сть: и҆ми́те є҆го̀ и҆ веди́те (є҆го̀) сохра́ннѡ. |
|
|
14:45 |
И҆ прише́дъ, а҆́бїе пристꙋ́пль къ немꙋ̀, глаго́ла (є҆мꙋ̀): равві̀, равві̀. И҆ ѡ҆блобыза̀ є҆го̀. |
|
|
14:46 |
Ѻ҆ни́ же возложи́ша рꙋ́цѣ своѝ на него̀ и҆ ꙗ҆́ша є҆го̀. |
|
|
14:47 |
Є҆ди́нъ же нѣ́кто ѿ стоѧ́щихъ и҆звле́къ но́жъ, ᲂу҆да́ри раба̀ а҆рхїере́ова и҆ ᲂу҆рѣ́за є҆мꙋ̀ ᲂу҆́хо. |
|
|
14:48 |
И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: ꙗ҆́кѡ на разбо́йника ли и҆зыдо́сте со ѻ҆рꙋ́жїемъ и҆ дреко́льми ꙗ҆́ти мѧ̀; |
|
|
14:49 |
по всѧ̑ дни̑ бѣ́хъ при ва́съ въ це́ркви ᲂу҆чѧ̀, и҆ не ꙗ҆́сте менѐ: но да сбꙋ́детсѧ писа́нїе. |
|
|
14:50 |
И҆ ѡ҆ста́вльше є҆го̀, всѝ бѣжа́ша. |
|
|
14:51 |
И҆ є҆ди́нъ нѣ́кто ю҆́ноша и҆́де по не́мъ, ѡ҆дѣ́ѧнъ въ плащани́цꙋ по на́гꙋ: и҆ ꙗ҆́ша того̀ ю҆́ношꙋ. |
|
|
14:52 |
Ѻ҆́нъ же ѡ҆ста́вль плащани́цꙋ, на́гъ бѣжа̀ ѿ ни́хъ. |
|
|
14:53 |
И҆ ведо́ша і҆и҃са ко а҆рхїере́ю: и҆ снидо́шасѧ къ немꙋ̀ всѝ а҆рхїере́є и҆ кни́жницы и҆ ста́рцы. |
|
|
14:54 |
И҆ пе́тръ и҆здале́ча в̾слѣ́дъ є҆гѡ̀ и҆́де до внꙋ́трь во дво́ръ а҆рхїере́овъ: и҆ бѣ̀ сѣдѧ̀ со слꙋга́ми и҆ грѣ́ѧсѧ при свѣщѝ {при ѻ҆гнѝ}. |
|
|
14:55 |
А҆рхїере́є же и҆ ве́сь со́нмъ и҆ска́хꙋ на і҆и҃са свидѣ́тельства, да ᲂу҆мертвѧ́тъ є҆го̀: и҆ не ѡ҆брѣта́хꙋ. |
|
|
14:56 |
Мно́зи бо лжесвидѣ́тельствовахꙋ на него̀, и҆ ра̑вна свидѣ́тєльства не бѧ́хꙋ. |
|
|
14:57 |
И҆ нѣ́цыи воста́вше лжесвидѣ́тельствовахꙋ на него̀, глаго́люще: |
|
|
14:58 |
ꙗ҆́кѡ мы̀ слы́шахомъ є҆го̀ гл҃юща, ꙗ҆́кѡ а҆́зъ разорю̀ це́рковь сїю̀ рꙋкотворе́нꙋю и҆ тремѝ де́ньми и҆́нꙋ нерꙋкотворе́нꙋ сози́ждꙋ. |
|
|
14:59 |
И҆ ни та́кѡ ра́вно бѣ̀ свидѣ́тельство и҆́хъ. |
|
|
14:60 |
И҆ воста́въ а҆рхїере́й посредѣ̀, вопросѝ і҆и҃са, глаго́лѧ: не ѿвѣщава́еши ли ничесѡ́же; что̀ сі́и на тѧ̀ свидѣ́тельствꙋютъ; |
|
|
14:61 |
Ѻ҆́нъ же молча́ше и҆ ничто́же ѿвѣщава́ше. Па́ки а҆рхїере́й вопросѝ є҆го̀ и҆ глаго́ла є҆мꙋ̀: ты́ ли є҆сѝ хрⷭ҇то́съ, сн҃ъ блгⷭ҇ве́ннагѡ; |
|
|
14:62 |
І҆и҃съ же речѐ: а҆́зъ є҆́смь: и҆ ᲂу҆́зрите сн҃а чл҃вѣ́ческаго ѡ҆деснꙋ́ю сѣдѧ́ща си́лы и҆ грѧдꙋ́ща со ѡ҆́блаки небе́сными. |
|
|
14:63 |
А҆рхїере́й же растерза́въ ри̑зы своѧ̑, глаго́ла: что̀ є҆щѐ тре́бꙋемъ свидѣ́телей; |
|
|
14:64 |
слы́шасте хꙋлꙋ̀: что̀ ва́мъ мни́тсѧ; Ѻ҆ни́ же всѝ ѡ҆сꙋди́ша є҆го̀ бы́ти пови́нна сме́рти. |
|
|
14:65 |
И҆ нача́ша нѣ́цыи плюва́ти на́нь, и҆ прикрыва́ти лицѐ є҆гѡ̀, и҆ мꙋ́чити є҆го̀, и҆ глаго́лати є҆мꙋ̀: прорцы̀. И҆ слꙋги̑ по лани́тома є҆го̀ бїѧ́хꙋ. |
|
|
14:66 |
И҆ сꙋ́щꙋ петро́ви во дворѣ̀ ни́зꙋ, прїи́де є҆ди́на ѿ рабы́нь а҆рхїере́овыхъ, |
|
|
14:67 |
и҆ ви́дѣвши петра̀ грѣ́ющасѧ, воззрѣ́вши на него̀, глаго́ла: и҆ ты̀ съ назарѧни́номъ і҆и҃сомъ бы́лъ є҆сѝ. |
|
|
14:68 |
Ѻ҆́нъ же ѿве́ржесѧ, глаго́лѧ: не вѣ́мъ, нижѐ зна́ю, что̀ ты̀ глаго́леши. И҆ и҆зы́де во́нъ на преддво́рїе: и҆ а҆ле́ктѡръ возгласѝ. |
|
|
14:69 |
И҆ рабы́нѧ ви́дѣвши є҆го̀ па́ки, нача́тъ глаго́лати предстоѧ́щымъ, ꙗ҆́кѡ се́й ѿ ни́хъ є҆́сть. |
|
|
14:70 |
Ѻ҆́нъ же па́ки ѿмета́шесѧ. И҆ пома́лѣ па́ки предстоѧ́щїи глаго́лахꙋ петро́ви: вои́стиннꙋ ѿ ни́хъ є҆сѝ: и҆́бо галїле́анинъ є҆сѝ, и҆ бесѣ́да твоѧ̀ подо́битсѧ. |
|
|
14:71 |
Ѻ҆́нъ же нача̀ роти́тисѧ и҆ клѧ́тисѧ, ꙗ҆́кѡ не вѣ́мъ чл҃вѣ́ка сегѡ̀, є҆го́же вы̀ глаго́лете. |
|
|
14:72 |
И҆ второ́е а҆ле́ктѡръ возгласѝ. И҆ помѧнꙋ̀ пе́тръ гл҃го́лъ, є҆го́же речѐ є҆мꙋ̀ і҆и҃съ, ꙗ҆́кѡ пре́жде да́же пѣ́тель не возгласи́тъ двакра́ты, ѿве́ржешисѧ менє̀ трикра́ты. И҆ наче́нъ пла́кашесѧ. |
|
15:01 |
Веднага заранта първосвещениците със старейте и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. |
|
|
15:02 |
Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. |
|
|
15:03 |
И първосвещениците Го обвиняваха в много неща, |
|
|
15:04 |
А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. |
|
|
15:05 |
Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. |
|
|
15:06 |
А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. |
|
|
15:07 |
Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. |
|
|
15:08 |
И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. |
|
|
15:09 |
А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? |
|
|
15:10 |
Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. |
|
|
15:11 |
Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре. Варава. |
|
|
15:12 |
Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? |
|
|
15:13 |
Те отново закрещяха: разпни Го! |
|
|
15:14 |
Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! |
|
|
15:15 |
Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. |
|
|
15:16 |
Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, |
|
|
15:17 |
и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го; |
|
|
15:18 |
и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! |
|
|
15:19 |
Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.' |
|
|
15:20 |
След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат. |
|
|
15:21 |
И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. |
|
|
15:22 |
Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. |
|
|
15:23 |
И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. |
|
|
15:24 |
Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. |
|
|
15:25 |
Беше третият час, и Го разпнаха. |
|
|
15:26 |
Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. |
|
|
15:27 |
С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. |
|
|
15:28 |
И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен". |
|
|
15:29 |
Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, |
|
|
15:30 |
спаси Себе Си и слез от кръста! |
|
|
15:31 |
Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. |
|
|
15:32 |
Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него. |
|
|
15:33 |
А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. |
|
|
15:34 |
А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? |
|
|
15:35 |
Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. |
|
|
15:36 |
А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. |
|
|
15:37 |
А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. |
|
|
15:38 |
И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. |
|
|
15:39 |
А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. |
|
|
15:40 |
Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, |
|
|
15:41 |
които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Йерусалим. |
|
|
15:42 |
И когато вече мръкна, - понеже беше петък, сиреч, срещу събота, - |
|
|
15:43 |
дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. |
|
|
15:44 |
Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? |
|
|
15:45 |
И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. |
|
|
15:46 |
А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. |
|
|
15:47 |
А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. |
|
15:01 |
[Заⷱ҇ 66] И҆ а҆́бїе наꙋ́трїе совѣ́тъ сотвори́ша а҆рхїере́є со ста̑рцы и҆ кни̑жники, и҆ ве́сь со́нмъ, свѧза́вше і҆и҃са ведо́ша и҆ преда́ша (є҆го̀) пїла́тꙋ. |
|
|
15:02 |
И҆ вопросѝ є҆го̀ пїла́тъ: ты́ ли є҆сѝ цр҃ь і҆ꙋде́йскїй; Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ є҆мꙋ̀: ты̀ глаго́леши. |
|
|
15:03 |
И҆ глаго́лахꙋ на него̀ а҆рхїере́є мно́гѡ. |
|
|
15:04 |
Пїла́тъ же па́ки вопросѝ є҆го̀, глаго́лѧ: не ѿвѣщава́еши ли ничто́же; ви́ждь, коли̑ка на тѧ̀ свидѣ́тельствꙋютъ. |
|
|
15:05 |
І҆и҃съ же ктомꙋ̀ ничто́же ѿвѣща̀, ꙗ҆́кѡ диви́тисѧ пїла́тꙋ. |
|
|
15:06 |
На (всѧ́къ) же пра́здникъ ѿпꙋща́ше и҆̀мъ є҆ди́наго свѧ́знѧ, є҆го́же проша́хꙋ. |
|
|
15:07 |
Бѣ́ же нарица́емый вара́вва со скѡ́вники свои́ми свѧ́занъ, и҆̀же въ ко́вѣ ᲂу҆бі́йство сотвори́ша. |
|
|
15:08 |
И҆ возопи́въ наро́дъ нача̀ проси́ти, ꙗ҆́коже всегда̀ творѧ́ше и҆̀мъ. |
|
|
15:09 |
Пїла́тъ же ѿвѣща̀ и҆̀мъ, глаго́лѧ: хо́щете ли, пꙋщꙋ̀ ва́мъ цр҃ѧ̀ і҆ꙋде́йска; |
|
|
15:10 |
Вѣ́дѧше бо, ꙗ҆́кѡ за́висти ра́ди преда́ша є҆го̀ а҆рхїере́є. |
|
|
15:11 |
А҆рхїере́є же поманꙋ́ша наро́дꙋ, да па́че вара́ввꙋ пꙋ́ститъ и҆̀мъ. |
|
|
15:12 |
Пїла́тъ же ѿвѣща́въ па́ки речѐ и҆̀мъ: что̀ ᲂу҆̀бо хо́щете сотворю̀, є҆го́же глаго́лете цр҃ѧ̀ і҆ꙋде́йска; |
|
|
15:13 |
Ѻ҆ни́ же па́ки возопи́ша (глаго́люще): пропнѝ є҆го̀. |
|
|
15:14 |
Пїла́тъ же глаго́лаше и҆̀мъ: что́ бо ѕло̀ сотворѝ; Ѻ҆ни́ же и҆́злиха вопїѧ́хꙋ: пропнѝ є҆го̀. |
|
|
15:15 |
Пїла́тъ же хотѧ̀ наро́дꙋ хотѣ́нїе сотвори́ти, пꙋстѝ и҆̀мъ вара́ввꙋ: и҆ предадѐ і҆и҃са, би́въ, да про́пнꙋтъ є҆го̀. |
|
|
15:16 |
[Заⷱ҇ 67] Во́ини же ведо́ша є҆го̀ внꙋ́трь двора̀, є҆́же є҆́сть претѡ́ръ: и҆ созва́ша всю̀ спі́рꙋ, |
|
|
15:17 |
и҆ ѡ҆блеко́ша є҆го̀ въ препрѧ́дꙋ, и҆ возложи́ша на него̀ спле́тше терно́въ вѣне́цъ, |
|
|
15:18 |
и҆ нача́ша цѣлова́ти є҆го̀ (и҆ глаго́лати): ра́дꙋйсѧ, цр҃ю̀ і҆ꙋде́йскїй. |
|
|
15:19 |
И҆ бїѧ́хꙋ є҆го̀ по главѣ̀ тро́стїю, и҆ плюва́хꙋ на него̀, и҆ прегиба́юще колѣ̑на покланѧ́хꙋсѧ є҆мꙋ̀. |
|
|
15:20 |
И҆ є҆гда̀ порꙋга́шасѧ є҆мꙋ̀, совлеко́ша съ негѡ̀ препрѧ́дꙋ и҆ ѡ҆блеко́ша є҆го̀ въ ри̑зы своѧ̑: и҆ и҆зведо́ша є҆го̀, да про́пнꙋтъ є҆го̀. |
|
|
15:21 |
И҆ задѣ́ша мимоходѧ́щꙋ нѣ́коемꙋ сі́мѡнꙋ кѷрине́ю, грѧдꙋ́щꙋ съ села̀, ѻ҆тцꙋ̀ а҆леѯа́ндровꙋ и҆ рꙋ́фовꙋ, да во́зметъ крⷭ҇тъ є҆гѡ̀. |
|
|
15:22 |
[Заⷱ҇ 68] И҆ приведо́ша є҆го̀ на голго́ѳꙋ мѣ́сто, є҆́же є҆́сть сказа́емо ло́бное мѣ́сто. |
|
|
15:23 |
И҆ даѧ́хꙋ є҆мꙋ̀ пи́ти є҆смѷрнїсме́но вїно̀: ѻ҆́нъ же не прїѧ́тъ. |
|
|
15:24 |
И҆ распе́ншїи є҆го̀ раздѣли́ша ри̑зы є҆гѡ̀, мета́юще жре́бїй ѡ҆ ни́хъ, кто̀ что̀ во́зметъ. |
|
|
15:25 |
Бѣ́ же ча́съ тре́тїй, и҆ распѧ́ша є҆го̀. |
|
|
15:26 |
И҆ бѣ̀ написа́нїе вины̀ є҆гѡ̀ напи́сано: цр҃ь і҆ꙋде́йскъ. |
|
|
15:27 |
И҆ съ ни́мъ распѧ́ша два̀ разбѡ́йника, є҆ди́наго ѡ҆деснꙋ́ю и҆ є҆ди́наго ѡ҆шꙋ́юю є҆гѡ̀. |
|
|
15:28 |
И҆ сбы́стсѧ писа́нїе, є҆́же глаго́летъ: и҆ со беззако́нными вмѣни́сѧ. |
|
|
15:29 |
И҆ мимоходѧ́щїи хꙋ́лѧхꙋ є҆го̀, покива́юще глава́ми свои́ми и҆ глаго́люще: ᲂу҆а̀, разорѧ́ѧй це́рковь и҆ тремѝ де́ньми созида́ѧй, |
|
|
15:30 |
сп҃си́сѧ са́мъ и҆ сни́ди со крⷭ҇та̀. |
|
|
15:31 |
Та́кожде и҆ а҆рхїере́є рꙋга́ющесѧ, дрꙋ́гъ ко дрꙋ́гꙋ съ кни̑жники глаго́лахꙋ: и҆́ны сп҃сѐ, себе́ ли не мо́жетъ спⷭ҇тѝ; |
|
|
15:32 |
хрⷭ҇то́съ, цр҃ь і҆и҃левъ, да сни́детъ нн҃ѣ со крⷭ҇та̀, да ви́димъ и҆ вѣ́рꙋ и҆́мемъ є҆мꙋ̀. И҆ распѧ̑таѧ съ ни́мъ поноша́ста є҆мꙋ̀. |
|
|
15:33 |
Бы́вшꙋ же часꙋ̀ шесто́мꙋ, тьма̀ бы́сть по все́й землѝ до часа̀ девѧ́тагѡ. |
|
|
15:34 |
И҆ въ ча́съ девѧ́тый возопѝ і҆и҃съ гла́сомъ ве́лїимъ, гл҃ѧ: є҆лѡі̀, є҆лѡі̀, лама̀ савахѳані̀; є҆́же є҆́сть сказа́емо: бж҃е мо́й, бж҃е мо́й, почто̀ мѧ̀ ѡ҆ста́вилъ є҆сѝ; |
|
|
15:35 |
И҆ нѣ́цыи ѿ предстоѧ́щихъ слы́шавше, глаго́лахꙋ: сѐ, и҆лїю̀ гласи́тъ. |
|
|
15:36 |
Те́къ же є҆ди́нъ, и҆ напо́лнивъ гꙋ́бꙋ ѻ҆́цта, и҆ возло́жь на тро́сть, напаѧ́ше є҆го̀, глаго́лѧ: ѡ҆ста́вите, да ви́димъ, а҆́ще прїи́детъ и҆лїа̀ снѧ́ти є҆го̀. |
|
|
15:37 |
І҆и҃съ же пꙋ́щь гла́съ ве́лїй, и҆́здше. |
|
|
15:38 |
И҆ завѣ́са церко́внаѧ раздра́сѧ на дво́е, свы́ше до ни́зꙋ. |
|
|
15:39 |
Ви́дѣвъ же со́тникъ стоѧ́й прѧ́мѡ є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ та́кѡ возопи́въ и҆́здше, речѐ: вои́стиннꙋ чл҃вѣ́къ се́й сн҃ъ бѣ̀ бж҃їй. |
|
|
15:40 |
Бѧ́хꙋ же и҆ жєны̀ и҆здале́ча зрѧ́щѧ, въ ни́хже бѣ̀ марі́а магдали́на, и҆ марі́а і҆а́кѡва ма́лагѡ и҆ і҆ѡсі́и ма́ти, и҆ салѡмі́а, |
|
|
15:41 |
ꙗ҆̀же, и҆ є҆гда̀ бѣ̀ въ галїле́и, хожда́хꙋ по не́мъ и҆ слꙋжа́хꙋ є҆мꙋ̀: и҆ и҆́ны мнѡ́гїѧ, ꙗ҆̀же взыдо́ша съ ни́мъ во і҆ерⷭ҇ли́мъ. |
|
|
15:42 |
И҆ ᲂу҆жѐ по́здѣ бы́вшꙋ, поне́же бѣ̀ пѧто́къ, є҆́же є҆́сть къ сꙋббѡ́тѣ, |
|
|
15:43 |
[Заⷱ҇ 69] прїи́де і҆ѡ́сифъ, и҆́же ѿ а҆рїмаѳе́а, благоѡбра́зенъ совѣ́тникъ, и҆́же и҆ то́й бѣ̀ ча́ѧ црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ, дерзнꙋ́въ вни́де къ пїла́тꙋ, и҆ просѝ тѣлесѐ і҆и҃сова. |
|
|
15:44 |
Пїла́тъ же диви́сѧ, а҆́ще ᲂу҆жѐ ᲂу҆́мре: и҆ призва́въ со́тника, вопросѝ є҆го̀: а҆́ще ᲂу҆жѐ ᲂу҆́мре; |
|
|
15:45 |
И҆ ᲂу҆вѣ́дѣвъ ѿ со́тника, дадѐ тѣ́ло і҆ѡ́сифови. |
|
|
15:46 |
И҆ кꙋпи́въ плащани́цꙋ и҆ сне́мь є҆го̀, ѡ҆бви́тъ плащани́цею: и҆ положѝ є҆го̀ во гро́бъ, и҆́же бѣ̀ и҆зсѣ́ченъ ѿ ка́мене: и҆ привалѝ ка́мень над̾ двє́ри гро́ба. |
|
|
15:47 |
Марі́а же магдали́на и҆ марі́а і҆ѡсі́ева зрѧ́стѣ, гдѣ̀ є҆го̀ полага́хꙋ. |
|
16:01 |
След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. |
|
|
16:02 |
И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце, |
|
|
16:03 |
и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? |
|
|
16:04 |
И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. |
|
|
16:05 |
Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. |
|
|
16:06 |
А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. |
|
|
16:07 |
Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. |
|
|
16:08 |
И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха. |
|
|
16:09 |
Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. |
|
|
16:10 |
Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; |
|
|
16:11 |
но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. |
|
|
16:12 |
След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. |
|
|
16:13 |
И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. |
|
|
16:14 |
Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. |
|
|
16:15 |
И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. |
|
|
16:16 |
Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. |
|
|
16:17 |
А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; |
|
|
16:18 |
ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. |
|
|
16:19 |
А след разговора с тях. Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. |
|
|
16:20 |
Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин. |
|
16:01 |
[Заⷱ҇ 70] И҆ минꙋ́вшей сꙋббѡ́тѣ, марі́а магдали́на и҆ марі́а і҆а́кѡвлѧ и҆ салѡмі́а кꙋпи́ша а҆рѡма́ты, да прише́дшѧ пома́жꙋтъ і҆и҃са. |
|
|
16:02 |
И҆ ѕѣлѡ̀ заꙋ́тра во є҆ди́нꙋ ѿ сꙋббѡ́тъ прїидо́ша на гро́бъ, возсїѧ́вшꙋ со́лнцꙋ, |
|
|
16:03 |
и҆ глаго́лахꙋ къ себѣ̀: кто̀ ѿвали́тъ на́мъ ка́мень ѿ две́рїй гро́ба; |
|
|
16:04 |
И҆ воззрѣ́вшѧ ви́дѣша, ꙗ҆́кѡ ѿвале́нъ бѣ̀ ка́мень: бѣ́ бо ве́лїй ѕѣлѡ̀. |
|
|
16:05 |
И҆ вше́дшѧ во гро́бъ, ви́дѣша ю҆́ношꙋ сѣдѧ́ща въ десны́хъ, ѡ҆дѣ́ѧна во ѻ҆де́ждꙋ бѣлꙋ̀: и҆ ᲂу҆жасо́шасѧ. |
|
|
16:06 |
Ѻ҆́нъ же глаго́ла и҆̀мъ: не ᲂу҆жаса́йтесѧ: і҆и҃са и҆́щете назарѧни́на распѧ́таго: воста̀, нѣ́сть здѣ̀: сѐ, мѣ́сто, и҆дѣ́же положи́ша є҆го̀: |
|
|
16:07 |
но и҆ди́те, рцы́те ᲂу҆чн҃кѡ́мъ є҆гѡ̀ и҆ петро́ви, ꙗ҆́кѡ варѧ́етъ вы̀ въ галїле́и: та́мѡ є҆го̀ ви́дите, ꙗ҆́коже речѐ ва́мъ. |
|
|
16:08 |
И҆ и҆зше́дшѧ бѣжа́ша ѿ гро́ба: и҆мѧ́ше {ѡ҆держа́ше} же и҆̀хъ тре́петъ и҆ ᲂу҆́жасъ: и҆ никомꙋ́же ничто́же рѣ́ша: боѧ́хꙋбосѧ. |
|
|
16:09 |
[Заⷱ҇ 71] Воскр҃съ же (і҆и҃съ) заꙋ́тра въ пе́рвꙋю сꙋббѡ́тꙋ, ꙗ҆ви́сѧ пре́жде марі́и магдали́ни, и҆з̾ неѧ́же и҆згна̀ се́дмь бѣсѡ́въ. |
|
|
16:10 |
Ѻ҆на́ (же) ше́дши возвѣстѝ съ ни́мъ бы́вшымъ, пла́чꙋщымсѧ и҆ рыда́ющымъ: |
|
|
16:11 |
и҆ ѻ҆нѝ слы́шавше, ꙗ҆́кѡ жи́въ є҆́сть и҆ ви́дѣнъ бы́сть ѿ неѧ̀, не ꙗ҆́ша вѣ́ры. |
|
|
16:12 |
По си́хъ же двѣма̀ ѿ ни́хъ грѧдꙋ́щема ꙗ҆ви́сѧ и҆нѣ́мъ ѡ҆́бразомъ, и҆дꙋ́щема на село̀. |
|
|
16:13 |
И҆ та̑ шє́дша возвѣсти́ста про́чымъ: и҆ ни тѣ́ма вѣ́ры ꙗ҆́ша. |
|
|
16:14 |
Послѣди́ (же) возлежа́щымъ и҆̀мъ є҆диномꙋна́десѧте ꙗ҆ви́сѧ, и҆ поносѝ невѣ́рствїю и҆́хъ и҆ жестосе́рдїю, ꙗ҆́кѡ ви́дѣвшымъ є҆го̀ воста́вша не ꙗ҆́ша вѣ́ры. |
|
|
16:15 |
И҆ речѐ и҆̀мъ: ше́дше въ мі́ръ ве́сь, проповѣ́дите є҆ѵⷢ҇лїе все́й тва́ри. |
|
|
16:16 |
И҆́же вѣ́рꙋ и҆́метъ и҆ крⷭ҇ти́тсѧ, сп҃се́нъ бꙋ́детъ: а҆ и҆́же не и҆́метъ вѣ́ры, ѡ҆сꙋжде́нъ бꙋ́детъ. |
|
|
16:17 |
Зна́мєнїѧ же вѣ́ровавшымъ сїѧ̑ послѣ́дꙋютъ: и҆́менемъ мои́мъ бѣ́сы и҆жденꙋ́тъ: ѧ҆зы̑ки возглаго́лютъ нѡ́вы: |
|
|
16:18 |
ѕмїѧ̑ во́змꙋтъ: а҆́ще и҆ что̀ сме́ртно и҆спїю́тъ, не вреди́тъ и҆́хъ: на недꙋ̑жныѧ рꙋ́ки возложа́тъ, и҆ здра́ви бꙋ́дꙋтъ. |
|
|
16:19 |
Гдⷭ҇ь же ᲂу҆̀бо, по гл҃го́ланїи (є҆гѡ̀) къ ни̑мъ, вознесе́сѧ на нб҃о и҆ сѣ́де ѡ҆деснꙋ́ю бг҃а. |
|
|
16:20 |
Ѻ҆ни́ же и҆зше́дше проповѣ́даша всю́дꙋ, гдⷭ҇ꙋ поспѣ́шствꙋющꙋ и҆ сло́во ᲂу҆твержда́ющꙋ послѣ́дствꙋющими зна́меньми. А҆ми́нь. |
