СИМВОЛ ВЕРУЮ


Символът на вярата, Никео-Цариградският символ, е живото съкровище на Православната църква – не само кратко изложение на догматите, но и вдъхновена изповед на нашето спасение. Той е не просто човешки текст, а съборно родена истина, изкована от светите отци в светлината на Евангелието и вдъхновена от Светия Дух. Тук ще се потопим дълбоко в този символ, свързвайки всяко изречение с откровението, дадено ни чрез Светото Писание.
„Вярвам“ (Евр. 11:1-6; Рим. 10:10) – с тази дума започва нашият път. Това не е просто интелектуално съгласие, а живо доверие, основано на срещата с Бога. Вярата е коренът, от който израства целият християнски живот – „вярата е даване на твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеждение за неща, които не се виждат“ (Евр. 11:1). Без нея никой не може да угоди на Бога.
„В един Бог, Отец Вседържител“ (Изх. 20:3; Йоан 17:3; 1Кор. 8:6; Еф. 4:6) – това е изповедта в Бога като Един, Личен, Всемогъщ. Той не е безлична сила, а Отец, източник на живота. „Отец“ не само в смисъл на Творец, а като Този, Който вечно ражда Сина. „Вседържител“ означава, че Неговата сила обгръща всичко – небето, земята, видимото и невидимото (Йов 38:6–7; Кол. 1:16). Той е Творецът, Който казва и става (Пс. 32:9), Който сътворява света „от нищо“ (Бит. 1), не по нужда, а от любов.
„И в един Господ Иисус Христос“ (Еф. 4:4; Лука 1:31-32; Марк 8:29) – нашият Спасител не е само велик учител или пророк, а Господ – Kyrios, Бог и Човек. Той е Син Божий (Пс. 2:7; Йоан 3:16), Единороден (Йоан 1:14), роден, а не сътворен, преди всички векове (Притч. 8:22). Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен – изповядваме тук пълната Му божественост. Единосъщен с Отца (Йоан 10:30), чрез Него всичко стана (Йоан 1:3), Словото, Който бе в начало у Бога и беше Бог.
„Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата“ (Йоан 3:13; 1Тим. 2:4-6) – величието на въплъщението е в Неговото снизхождение. Той прие плът от Светия Дух и Мария Дева (Ис. 7:14; Мат. 1:23; Лука 1:35), не преставайки да бъде Бог. Въплъти се – вочовечи се, не за да съществува като човек, а за да спаси човешката природа, да я обòжи.
„Разпнат при Понтий Пилат, страда и бе погребан“ (Мат. 26–27; Лука 23; 1Пет. 3:18) – изповядваме реалността на Кръста. Той умря за нас, доброволно (Йоан 10:17–18), понесе нашите грехове (Ис. 53), стана жертва, за да ни изкупи. Бе погребан, слизайки до ада, за да изведе пленените души (1Пет. 3:19).
„И възкръсна в третия ден, според Писанията“ (Мат. 12:40; Лука 24:36; 1Кор. 15:3-4) – Възкресението е печатът на Неговата победа над смъртта. Не е легенда, а реалност, засвидетелствана от мнозина. „Христос възкръсна от мъртвите като първи плод от заспалите“ (1Кор. 15:20).
„И възнесе се на небесата и седи отдясно на Отца“ (Лука 24:51; Деян. 1:11) – човешката природа на Христос, прославена, е поставена в славата на Троицата. Той не се възнесе, за да се отдалечи, а за да бъде навсякъде чрез Духа.
„И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви“ (Мат. 25:31; Йоан 5:28–29) – Църквата живее в очакване. Второто пришествие е не страх, а надежда – правдата Божия ще се възцари и „Царството Му няма да има край“ (Лука 1:33).
„И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който изхожда от Отца“ (Йоан 15:26; Деян. 13:2) – Третата Ипостас на Троицата, Духът на истината, Който обитава в сърцето на Църквата. Той е Господ – не творение, а Бог, Който дава живот, Който вдъхновява пророците (2Пет. 1:21), Който обòжава човека.
„В една, света, съборна и апостолска Църква“ (Мат. 16:18; Еф. 4:4-5) – Църквата е Тяло Христово, основано на вярата на апостолите. Тя е една, защото има една Глава – Христос; света, защото е осветена от Духа; съборна, защото е за всички и в нея всички дарове действат в хармония; апостолска, защото пази непрекъснато приемство в учението и тайнствата.
„Изповядвам едно кръщение за опрощение на греховете“ (Деян. 2:38; Рим. 6:3) – чрез Кръщението умираме с Христос и възкръсваме за нов живот. Това е не ритуал, а новорождение.
„Очаквам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век“ (Йоан 5:28-29; 1Кор. 15) – вярата ни гледа отвъд гроба. Християнинът е човек на надеждата – очаква онзи живот, където „Бог ще обърше всяка сълза“ (Откр. 21:4), където ще пребъдваме в любовта Му вечно.
Амин. – „Да бъде!“ – не просто заключение, а изцяло съзнателно приемане на всяка дума от тази изповед, със сърце, разум и душа. Това е Символът на вярата – не като доктрина, а като живот, като светлина в мрака, като път към Бога.
Е-БИБЛИОТЕКА
![]()
Църковните текстове, използвани в православните богослужения и чинове, са неразделна част от духовното съкровище на Църквата. Те представляват събрания от молитви, химни, четива и свещени формулировки, които не само изразяват дълбоките истини на вярата, но и обединяват вярващите в общение с Бога. Тези текстове, написани на църковнославянски език, служат като основа за всички богослужебни действия и им придават сакралност, непреходност и духовна красота.
Бг҃оѧвле́нїе
Последование на Великата вечерня, антифони и тропари на празника на църковнославянски.
Служба Йоанна Златоустаго
Божествената литургия на Светия отец Иоан Златоуст на църковнославянски език с обяснения на български..