Літургjа њглашeнныхъ.

Діaкон: Бlгослови2, Владhко.

Сщ7eник: Бlгословeно цaрство, Nц7A, и3 Сн7а, и3 С™aгw Д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Е#ктеніA вели1каz.

Діaкон: Ми1ромъ ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ свhшнэмъ ми1рэ, и3 спасeніи дyшъ нaшихъ, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ ми1рэ всегw2 мjра, бlгостоsніи с™hхъ Б9іихъ Церквeй, и3 соединeніи всёхъ, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ свzтёмъ хрaмэ сeмъ, и3 съ вёрою, благоговёніемъ и3 стрaхомъ Б9іимъ входsщихъ в0нь, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ высокопреoсвzщeннэйшемъ митрополjтэ (и3ли2 њ преoсвzщeннэйшемъ є3пjскопэ) нaшемъ (и1мето), честнёмъ пресвЂтерствэ, во ХrтЁ діaконствэ, њ всeмъ при1чтэ и3 лю1дехъ, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ благочести1вэм правослaвнэм б0лгарстэм нар0дэ и3 њ хrтолюби1вэм eгњ в0инствэ ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ пособи1ти и3 покори1ти под н0зэ и3х всsкаго врагa и3 супостaта, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ грaдэ сeмъ, (и3ли2 њ вeси сeй, и3ли2 њ с™ёй nби1тели сeй), всsкомъ грaдэ, странЁ, и3 вёрою живyщихъ въ ни1хъ, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ благогорастворeніи воздyхwвъ, њ и3з8oби1ліи плодHвъ земнhхъ, и3 врeменэхъ ми1рныхъ, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ плaвающихъ, путешeствующихъ, недyгующихъ, стрaждущихъ, плэнeнныхъ, и3 њ спасeніи и4хъ. ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ и3збaвитисz нaмъ t всsкіz ск0рби, гнёва, бэдh и3 нyжды, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ Б9е, Твоeю благодaтію.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Пресвzтyю, пречи1стую, преблагословeнную, слaвную владhчицу нaшу Богор0дицу и3 приснодёву Марjю, со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE  и3 другъ дрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ ХrтY БGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ ГDи.

В това време Свещeникът чете тихо чете молитвата на първия антифон:

Моли1тва пeрвагw ґнтіфHна.

Сщ7eник: ГDи Б9е нaшъ, є3гHже держaва не сказaнна, и3 слaва непостижи1ма, є3гHже ми1лость безмёрна и3 человэколю1біе неизречeнно: сaмъ, вLко, по бlгоутр0бію твоемY, при1зри на ны2 и3 на с™hй хрaмъ сeй, и3 сотвори2 съ нaми, и3 молsщимисz съ нaми, бог†тыz ми1лwсти тво‰ и3 щедрHты тво‰.

Возглaсъ:

Сщ7eник: Ћкw подобaетъ тебЁ всsкаz слaва, чeсть и3 поклонeніе, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Пее се първи антифон:

ҐнтіфHны и3з8wбрази1тельные.
Пeрвый ґнтіфHнъ

Ли1къ: Моли1твами Бцdы, Спaсе, спаси1 нaсъ. (три пъти) Бlгослови, душE моs, ГDа, бlгослове2н е3си2, ГDи.

pал0мъ Rв.

№ ли1къ. Бlгослови2 душE моS гDа. / бlгословeнъ є3си2 гDи. / бlгослови2 душE моS гDа, / и3 вс‰ внyтрєннzz мо‰ и4мz с™0е є3гw2.

в7 ли1къ. Бlгослови2 душE моS гDа / и3 не забывaй всёхъ воздаsній є3гw2.

№. Њчищaющаго вс‰ беззакHніz тво‰, / и3сцэлsющаго вс‰ недyги тво‰:

в7. И#збавлsющаго t и3стлёніz жив0тъ тв0й, / вэнчaющаго тS млcтію и3 щедр0тами:

№. И#сполнsющаго во бlги1хъ желaніе твоE, / њбнови1тсz ћкw џрлz ю4ность твоS.

в7. Творsй млcтыни гDь, / и3 судьбY всBмъ њби6димымъ.

№. СказA пути6 сво‰ мwmсeови, / сыновHмъ ї}лєвымъ хотBніz сво‰.

в7. Щeдръ и3 млcтивъ гDь, / долготерпэли1въ и3 многомлcтивъ.

№. Не до концA прогнёваетсz, / нижE въ вёкъ враждyетъ:

в7. Не по беззак0ніємъ нaшымъ сотвори1лъ є4сть нaмъ, / нижE по грэхHмъ нaшымъ воздaлъ є4сть нaмъ.

№. Ћкw по высотЁ нбcнэй t земли2, / ўтверди1лъ є4сть гDь млcть свою2 на боsщихсz є3гw2.

в7. Е#ли1кw tстоsтъ вост0цы t з†падъ, / ўдaлилъ є4сть t нaсъ беззакHніz н†ша.

№. Ћкоже щeдритъ nтeцъ сhны, / ўщeдри гDь боsщихсz є3гw2.

в7. Ћкw т0й познA создaніе нaше, / помzнY, ћкw пeрсть є3смы2.

№. Человёкъ, ћкw травA днjе є3гw2, / ћкw цвётъ сeльный, тaкw њцвэтeтъ.

в7. Ћкw дyхъ пр0йде въ нeмъ, / и3 не бyдетъ, / и3 не познaетъ ктомY мёста своегw2.

№. Млcть же гDнz t вёка и3 до вёка / на боsщихсz є3гw2.

в7. И# прaвда є3гw2 на сынёхъ сынHвъ / хранsщихъ завётъ є3гw2, / и3 п0мнzщихъ зaпwвэди є4гw, / твори1ти |.

№. ГDь на нб7си2 ўгот0ва пrт0лъ св0й, / и3 цrтво є3гw2 всёми њбладaетъ.

в7. Бlгослови1те гDа вси2 ѓгGли є3гw2, / си1льніи крёпостію, творsщіи сл0во є3гw2, / ўслhшати глaсъ словeсъ є3гw2.

№. Бlгослови1те гDа вс‰ си6лы є3гw2, / слуги6 є3гw2 творsщіи в0лю є3гw2.

в7. Бlгослови1те гDа вс‰ дэлA є3гw2, / на всsкомъ мёстэ владhчества є3гw2.

№. Слaва nц7Y и3 сн7у и3 с™0му д¦у.

в7. И# нhнэ и3 при1снw и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

№. Бlгослови2 душE моS гDа, / и3 вс‰ внyтрєннzz мо‰ и4мz с™0е є3гw2: / Бlгословeнъ є3си2 гDи.

Діaкона се покланя и отстъпва от своето място, стои пред иконата на Христа и държи орара си с три пръста на дясната ръка.

След изпяване на антифона Діaкона се връща на мястото си и покланяйки се, казва:

Е#ктеніA мaлаz.

Діaкон: Пaки и3 пaки ми1ромъ ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ Б9е, Твоeю благодaтію.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Пресвzтyю, пречи1стую, преблагословeнную, слaвную владhчицу нaшу Богор0дицу и3 приснодёву Марjю, со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE  и3 другъ дрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ ХrтY БGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ ГDи.

Свещeникът чете молитвата на втория антифон:

Моли1тва вторaгw ґнтіфHна.

Сщ7eник: ГDи б9е нaшъ, спаси2 лю1ди Тво‰ и3 бlгослови2 достоsніе ТвоE, и3сполнeніе Цeркве ТвоеS сохрани2, њсвzти2 лю1бzщыz благолёпіе д0му Твоегw2: Ты2 тёхъ воспрослaви б9eственною Твоeю си1лою, и3 не њстaви нaсъ ўповaющихъ на ТS.

Возглaсъ:

Сщ7eник: Ћкw ТвоS держaва, и3 ТвоE є4сть цrтво и3 си1ла и3 слaва, Nц7A, и3 Сн7а, и3 С™aгw Д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Пее се втори антифон:

Вторhй ґнтіфHнъ

Ли1къ: Спаси1 ны, Сhне Б9ій, воскре1сий и3з ме1ртвихъ, по1ющия Ти2: Алилуя (три пъти)

Слава Oц7у2 и3 Сн7у и Ст7о1му Дх7у.

Ны1не и3 при1сно и3 во вB1ки вBко1въ. А3ми2нь.

pал0мъ рм7є.

№ ли1къ. Хвали2 душE моS гDа, / восхвалю2 гDа въ животЁ моeмъ, / пою2 бGу моемY, д0ндеже є4смь.

в7 ли1къ. Не надёйтесz на кнsзи, на сhны человёчєскіz, / въ ни1хже нёсть сп7сeніz.

№. И#зhдетъ дyхъ є3гw2, / и3 возврати1тсz въ зeмлю свою2, / въ т0й дeнь поги1бнутъ вс‰ помышлє1ніz є3гw2.

в7. Бlжeнъ, є3мyже бGъ їaкwвль пом0щникъ є3гw2, / ўповaніе є3гw2 на гDа бGа своего2:

№. Сотв0ршаго нб7о и3 зeмлю, / м0ре, и3 вс‰ ±же въ ни1хъ:

в7. Хранsщаго и4стину въ вёкъ, / творsщаго сyдъ њби6димымъ, / даю1щаго пи1щу ѓлчущымъ.

№. ГDь рэши1тъ њков†нныz, / гDь ўмудрsетъ слэпцы2.

в7. ГDь возв0дитъ низвeржєнныz, / гDь лю1битъ првdники.

№. ГDь храни1тъ пришeльцы, / си1ра и3 вдовY пріи1метъ, / и3 пyть грёшныхъ погуби1тъ.

в7. ВоцRи1тсz гDь во вёкъ, / бGъ тв0й сіHне, въ р0дъ и3 р0дъ.

№. Слaва nц7Y и3 сн7у и3 с™0му д¦у.

в7. И# нhнэ и3 при1снw и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Единоро1дний Сн7е и3 сло1ве Б9ий, безсме1ртень сий, и3 изволи1вий спасе1ниz на1шего ра1ди, воплоти1тисz от ст7ы1z Богоро1дицы, и приснодB1вы Мари1и, непрело1жно вочеловB1чевийсz, распи1йсz же, ХRсте Бж7е, сме1ртию сме1рть попра1вий. Еди1нь сий Ст7ы1z Тр7цы спрославлz1емый Oц7у2 и Ст7о1му Дх7у, спаси2 на1съ.

Діaкона се покланя и отстъпва от своето място, стои пред иконата на Христа и държи орара си с три пръста на дясната ръка.

След като певците изпеят: Единор0дный Сhне...  Діaкона се връща на мястото си и покланяйки се, казва:

Е#ктеніA мaлаz.

Діaкон: Пaки и3 пaки ми1ромъ ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ Б9е, Твоeю благодaтію.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Пресвzтyю, пречи1стую, преблагословeнную, слaвную владhчицу нaшу Богор0дицу и3 приснодёву Марjю, со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE  и3 другъ дрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ ХrтY БGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ ГDи.

Свещeникът тихо чете молитвата на третия антифон:

Моли1тва трeтіzгw ґнтіфHна.

Сщ7eник: И$же џбщыz сі‰, и3 согл†сныz даровaвый нaмъ моли6твы, и4же и3 двэмA и3ли2 трє1мъ согласyющымсz њ и4мени Твоeмъ прошє1ніz подaти њбэщaвый, Сaмъ и3 нhнэ р†бъ Твои1хъ прошє1ніz къ полeзному и3сп0лни, подаS нaмъ и3 въ настоsщемъ вёцэ познaніе ТвоеS и4стины, и3 въ бyдущемъ жив0тъ вёчный дaруz.

Возглaсъ:

Сщ7eник: Ћкw бlгъ и3 человэколю1бецъ БGъ є3си2, и3 ТебЁ слaву возсылaемъ, Nц7Y, и3 Сн7у, и3 С™0му Д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Трeтій ґнтіфHнъ, бlжє1нны.

№. Во цrтвіи твоeмъ помzни2 нaсъ гDи.

На в7i:

№. Бlжeни ни1щіи д¦омъ, ћкw тёхъ є4сть цrтво нбcное.

в7. Бlжeни плaчущіи ћкw тjи ўтёшатсz.

На ‹:

№. Бlжeни кр0тцыи, ћкw тjи наслёдzтъ зeмлю.

в7. Бlжeни ѓлчущіи и3 жaждущіи прaвды, ћкw тjи насhтzтсz.

На }:

№. Бlжeни млcтивіи, ћкw тjи поми1ловани бyдутъ.

в7. Бlжeни чи1стіи сeрдцемъ, ћкw тjи бGа ќзрzтъ.

На ѕ7:

№. Бlжeни миротв0рцы, ћкw тjи сhнове б9іи нарекyтсz.

в7. Бlжeни и3згнaни прaвды рaди, ћкw тёхъ є4сть цrтво нбcное.

На д7:

№. Бlжeни є3стE, є3гдA пон0сzтъ вaмъ, и3 и3зженyтъ, и3 рекyтъ всsкъ ѕ0лъ глаг0лъ, на вы2 лжyще менє2 рaди.

в7. Рaдуйтесz и3 весели1тесz, ћкw мздA вaша мн0га на нб7сёхъ.

№. Слaва nц7Y и3 сн7у и3 с™0му д¦у.

в7. И# нhнэ и3 при1снw и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

При пеене на блаженствата, свещeникът отваря царските врата и заедно с Діaкона, застават пред св. Престол и правят три поклона.

Мaлый вх0дъ со є3ђліемъ.

Свещеникът целува С™0то є3ђліе, взема го с двете си ръце дава го на Діaкона, който го носи отдясно зад св. Престол, покланя се пред проскомидията и излиза от северната врата, предшестван от свещоносец, прави малкия вход,: ВLко ГDи Б9е нaшъ... (до Ћкw подобaетъ). Като дойде до определеното място, обърнат към св. олтар, навежда се и тихо казва: Ћкw подобaетъ...

Діaкон: ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Моли1тва вх0да.

Сщ7eник: ВLко ГDи Б9е нaшъ, ўстaвивый небесёхъ чи1ны и3 вHинства ѓгGлъ и3 ґрх†гGлъ въ служeніе твоеS слaвы, сотвори2 со вх0домъ нaшимъ вх0ду с™hхъ ѓгGлwвъ бhти, сослужaщихъ нaмъ, и3 сославосл0вzщихъ твою2 бlгость.

Ћкw подобaетъ ТебЁ всsкаz слaва, чeсть и3 поклонeніе, nц7Y, и3 Сн7у, и3 С™0му Д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Діaкона се изправя, взима в лявата ръка С™0то є3ђліе, като го държи облегнато от лявата страна на гърдите си, а с издигнатата дясна ръка с орара казва:

Діaкон: Бlгослови2, владhко, с™hй вх0дъ.

Сщ7eник: Бlгословeнъ вх0дъ с™hхъ Твои1хъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Діaкона подава С™0то є3ђліе на Свещеника да го целуне, след което Діaкона застава по средата, вдига ръцете си и показва С™0то є3ђліе и:

Діaкон: Премyдрость, пр0сти.

Покланя се, Свещеникът зад него, влизат в св. олтар и Діaкона поставя С™0то є3ђліе на св. престол.

Ли1къ: Пріиди1те, поклони1мсz и3 припадeмъ ко ХrтY. Спаси1 ны Сн7е Б9ій, во с™hхъ ди1венъ сhй, (Воскресhй и3з8 мeртвыхъ), пою1щыz ти2, ґллилyіа, є3ди1ножды.

Тропарите и кондака, в следния ред:

1. Възкресен тропар
2. Тропар на празника
3. Тропар на светията
4. Тропар на храма

Свещеникът тихо чете молитвата на трисветата песен:

Моли1тва трис™aгw пёніz.

Сщ7eник: Б9е с™hй, и4же во с™hхъ почивazй, трис™hмъ глaсомъ t серафjмwвъ воспэвaемый и3 t херувjмwвъ славосл0вимый, и3 t всsкіz нбcныz си1лы покланsемый, и4же t небытіS во є4же бhти приведhй всsчєскаz, создaвый человёка по џбразу твоемY и3 по под0бію, и3 всsкимъ твои1мъ даровaніемъ ўкраси1вый, даsй просsщему премyдрость и3 рaзумъ, и3 не презирazй согрэшaющагw, но полагazй на спасeніе покаsніе, спод0бивый нaсъ, смирeнныхъ и3 недост0йныхъ р†бъ твои1хъ, и3 въ чaсъ сeй стaти пред8 слaвою с™aгw твоегw2 жeртвенника, и3 д0лжное тебЁ поклонeніе и3 славосл0віе приноси1ти: сaмъ, вLко, пріими2 и3 t ќстъ нaсъ грёшныхъ трис™yю пёснь, и3 посэти1 ны бlгостію твоeю, прости2 нaмъ всsкое согрэшeніе в0льное же и3 нев0льное, њсвzти2 нaшz дyшы и3 тэлесA, и3 дaждь нaмъ въ препод0біи служи1ти тебЁ вс‰ дни6 животA нaшегw, моли1твами с™hz бцdы, и3 всёхъ свzтhхъ, t вёка тебЁ бlгоугоди1вшихъ.

Когато певците изпеят кондака

Діaкон: ГDу п0молимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкона преклонил глава пред Свещеника и държейки орара с три пръста казва:

Діaкон: Бlгослови2, вLко, врeмz трис™aгw.

Сщ7eник: Ћкw с™ъ є3си2 Б9е нaшъ, и3 ТебЁ слaву возсылaемъ, Nц7Y, и3 Сн7у, и3 С™0му Д¦у, нhнэ и3 при1снw и# во вёки вэкHвъ.

Діaкона отива до св. двери и с орар към иконите Хrт0ви казва:

Діaкон: ГDи, спаси2 бlгочести6выz.

Ли1къ: ГDи, спаси2 бlгочести6выz.

Діaкон: И# ўслhши ны2.

Ли1къ: И# ўслhши ны2.

Діaкона, отново с орара към множеството:

Діaкон: И# во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Тaже трис™0е.

С™hй Б9е, с™hй Крёпкій, с™hй Безсмeртный, поми1луй нaсъ. (три пъти)

Слaва nц7Y и3 Сн7у и3 С™0му Д¦у,

И3 нhнэ и3 при1снw и3 во вёки вэкHвъ. Ґми1нь.

С™hй Безсмeртный, поми1луй нaсъ.

С™hй Б9е, с™hй Крёпкій, с™hй Безсмeртный, поми1луй нaсъ.

или вместотрисвятое:

Кресту2 твоему покланsемсz, влdко, и3 ст7о1е восресе1ніе твое2 сла1вимъ.

Е3ли1цы но Хрcта крести1тесz: А3ллилу1іа.

Същото казват тихо и Свещеeникът и Діaконът, като се покланят три пъти пред св. престол.

Діaкона казва на Свещеника:

Діaкон: Повели2, владhко.

Свещеникът отива към проскомидията и казва:

Сщ7eник: Бlгословeнъ грzдhй во и4мz ГDне.

Діaкон: Бlгослови2, ВLко, г0рній пrт0лъ.

Връща се към св. престол и отдясно върви към южната му страна, където се поланя към горното място и казва:

Сщ7eник: Бlгословeнъ є3си2 на пrт0лэ слaвы цrтвіz Твоегw2, сэдsй на херувjмэхъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: С™ый Б9е...

Сл. С™ый Б9е... Діaкона застава пред св. двери и:

Діaкон: В0нмемъ.

Сщ7eник: Ми1ръ всBмъ.         

Чтeцъ: И# д¦ови твоемY.

Діaкон: Премyдрость.

Чтeцъ:Прокимен Глас ...

Діaкон: Премyдрость.

Чтeцъ: Къ Ри1млzнwмъ, и3ли2 къ Корjнfzнwмъ, и3ли2 къ галaтwмъ послaніz с™aгw ґпcла Пavла чтeніе.

Діaкон: В0нмемъ.

Четeцът чете Ґпcла

Докато четeцът чете Ґпcла Свещeникът благославя кадилницата, взима я, кади св. престол от четирите страни, проскомидията и целия св. олтар, излиза през царски врата и оттам кади поред св. икони на иконостаса, архиерейския трон, клиросите и народа; обръща се на изток и като покади само иконите на Хrтa и Бцdа, влиза в св. олтар и кади св. престол само отпред.

Оставя кадилницата и пред св. престол, чете:

Моли1тва прeжде є3ђліа.

Сщ7eник: Возсіsй въ сердцaхъ нaшихъ. чlвэколю1бче ВLко, Твоегw2 бGоразyміz нетлённый свётъ, и3 мhслєнныz нaши tвeрзи џчи, во є3ђльскихъ Твои1хъ проповёданій разумёніе: вложи2 въ нaсъ и3 стрaхъ блажeнныхъ Твои1хъ зaповэдей, да плотск‡z п0хwти вс‰ попрaвше, дух0вное жи1тельство пр0йдемъ, вс‰, ћже ко бlгоугождeнію ТвоемY, и3 мyдрствующе и3 дёюще. тh бо є3си2 просвэщeніе дyшъ и3 тэлeсъ нaшихъ, ХrтE Б9е: и3 ТебЁ слaву возсылaемъ, со безначaльнымъ Твои1мъ Nц7eмъ, и3 прес™hмъ и3 бlги1мъ и3 животворsщимъ Твои1мъ Д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, Ґми1нь.

След прочитане на св. Ґпcл Свещеникът, обърнат към народа, казва:

Сщ7eник: Ми1ръ ти2 читaющему.

Ли1къ: Ґллилyіа. Ґллилyіа. Ґллилyіа.

Діaкона  като покади, отива при свещеника, държи орара си и посочва към св. є3ђліе, и като наведе глава тихо:

Діaкон: Бlгослови2, вLко, бlговэсти1телz с™aгw ґпcла и3 є3ђлjста, (и1мето)

Сщ7eник: БGъ, мlтвами с™aгw, слaвнагw, всехвaльнагw ґпcла и3 є3ђлjста, (и1мето), да дaстъ тебЁ глаг0лъ бlговэствyющему си1лою мн0гою, во и3сполнeніе є3ђліа возлю1бленнагw Сн7а Своегw2, ГDа нaшегw Ї}са ХrтA.

Свещеникът дава св. є3ђліе на діaкона.

Діaкон: А1ми2нь.

Сщ7eник: Премyдрость, прости2, ўслhшимъ с™aгw є3ђліа.

Ми1ръ всBмъ.

Ли1къ: И# д¦ови твоемY.

Дяконът взима св. є3ђліе, отворено на страницата, дето ще се чете и от царските врата към народа:

Діaкон: T (и1мето) с™aгw є3ђліа чтeніе.

Ли1къ: Слaва тебЁ ГDи, слaва тебЁ.

Сщ7eник: В0нмемъ.

И чете св. є3ђліе. Сл. прочитане:

Сщ7eник: Ми1ръ ти2 бlговэствyющему.

Діaкон:И# д¦ови твоемY.

Ли1къ: Слaва тебЁ ГDи, слaва тебЁ.

Дяконът целува страницата на св. є3ђліе, дето е чел, затваря го, оставя го на св. престол, затваря царските врата.

Діaкона казва сугубата ектения

Е#ктеніA сугyбаz.

Діaкон: Рцeмъ вси2 t всеS души2, и3 t всегw2 помышлeніz нaшегw рцeмъ.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: ГDи вседержи1телю, Б9е nц7ъ нaшихъ, м0лимъ Ти сz, ўслhши и3 поми1луй.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Поми1луй нaсъ Б9е, по вели1цэй ми1лости Твоeй, м0лимъ Ти сz, ўслhши и3 поми1луй.

Ли1къ: ГDи поми1луй. (три пъти)

Діaкон: Е#щE м0лимсz њ благочести1вэм правослaвнэм б0лгарстэм нар0дэ и3 њ хrтолюби1вэм eгњ в0инствэ, њ держaвэ, побЁдэ, пребывaніи, ми1рэ, здрaвіи, спасeніи и3хъ, и3 ГDу БGу нaшему наипaче поспэши1ти и3 пособи1ти и3мъ во всЁхъ, и3 покори1ти под н0зэ и3х всsкаго врагa и3 супостaта.

Ли1къ: ГDи поми1луй. (три пъти)

Діaкон: Е#щE м0лимсz њ высокопреoсвzщeннэйшемъ митрополjтэ (и3ли њ преoсвzщeннэйшемъ є3пjскопэ) нaшемъ, њ брaтіzхъ нaшихъ, сщ7eнницэхъ, сщ7енномонaсэхъ, сщ7енноіaконэхъ и3 монaсэхъ и3 њ всeмъ во ХrтЁ брaтствэ нaшемъ.

Ли1къ: ГDи поми1луй. (три пъти)

Діaкон: Е#щE м0лимсz њ бlжeнныхъ и3 приснопaмzтныхъ создaтелехъ с™aгw хрaма сегw2 (или с™hz nби1тели сеS) и3 њ всёхъ преждепочи1вшихъ nц7ёхъ и3 брaтіzхъ, здЁ благочeстнw лежaщихъ и3 повсю1ду правослaвныхъ.

Ли1къ: ГDи поми1луй. (три пъти)

Діaкон: Е#щE м0лимсz њ ми1лости, жи1зни, ми1рэ, здрaвіи, спасeніи, посэщeніи, прощeніи и3 њставлeніи грэхHвъ рабHвъ Б9іихъ всЁх благочести1вых и3 правослaвныхъ хrтіaнъ, живyщихъ и3 пребывaющихъ во eнорi2и сeй и3 во грaдэ сeмъ, настоSтелей, и3 брaтіи с™aгw хрaма сегw2 [или с™hz nби1тели сеS].

Ли1къ: ГDи поми1луй. (три пъти)

Діaкон: Е#щE м0лимсz њ плодоносsщихъ и3 добродёющихъ во с™ёмъ и3 всечестнёмъ хрaмэ сeмъ, труждaющихсz, пою1щихъ и3 предстоsщихъ лю1дехъ, њжидaющихъ t ТебE вели1кіz и3 богaтыz ми1лости.

Мlтва прилёжнагw молeніz.

Сщ7eник: ГDи Б9е нaшъ, прилёжное сіE молeніе пріими2 t Твои1хъ р†бъ, и3 поми1луй нaсъ по мн0жеству ми1лости ТвоеS, и3 щедрHты Тво‰ низпосли2 на ны2, и3 на вс‰ лю1ди Тво‰, чaющыz t ТебE богaтыz ми1лости.

Возглaсъ:

Сщ7eник: Ћкw ми1лостивъ и3 чlвэколю1бецъ БGъ є3си2, и3 ТебЁ слaву возсылaемъ, Nц7Y, и3 Сн7у, и3 С™0му Д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Ако литургията е за упокой діaкона казва и тази ектения:

Е#ктеніA њ ўс0пшихъ.

Діaкон: Поми1луй нaсъ Б9е, по вели1цэй млcти Твоeй, м0лимъ Ти сz, ўслhши и3 поми1луй.

Ли1къ: ГDи поми1луй. (три пъти)

Діaкон: Е#щE м0лимсz њ ўпокоeніи дyшъ ўс0пшагw рабa Б9іz (или ўс0пшіz рабh Б9іz, ўс0пшихъ рабHвъ Б9іихъ), (и1мето) и3 њ є4же прости1тисz eмy (или eй или и5мъ) всsкому прегрэшeнію, в0льному же и3 нев0льному.

Ћкw да ГDь БGъ ўчини1тъ дyшу eгњ (или дyшу es, или дyшы и4хъ), и3дёже прaведніи ўпокоsютсz.

Ми1лости Б9іz, цaрства небeснагw, и3 њставлeніz грэхHвъ eгњ (или es, или и4хъ), ў ХrтA безсмeртнагw ЦарS и3 БGа нaшегw пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Моли1тва њ ўс0пшихъ.

Сщ7eник:Б9е духHвъ и3 всsкіz пл0ти, Йже смeрть попрaвый и3 діaвола ўпраздни1вый, и3 жив0тъ мjру ТвоемY даровaвый: Сaмъ, ГDи, ўпок0й дyшу ўс0пшагw рабa ТвоегH (или ўс0пшіz рабh твоеs, дyшы ра3бъ твои1хъ) (именaта) въ мёстэ свётлэ, въ мёстэ ѕлaчнэ, въ мёстэ пок0йнэ, tню1дуже tбэжE болёзнь, печaль и3 воздыхaніе. всsкое согрэшeніе, содёzнное и4ми сл0вомъ, и3ли2 дёломъ, и3ли2 помышлeніемъ, ћкw бlгjй чlвэколю1бецъ бGъ, прости2: ћкw нёсть человёкъ, и4же жи1въ бyдетъ, и3 не согрэши1тъ: Тh бо є3ди1нъ є3си2, ГDи, без грэхA, прaвда ТвоS прaвда во вёки, и3 сл0во ТвоE и4стина.

Возглaсъ:

Сщ7eник: Ћкw ты2 є3си2 воскресeніе и3 жив0тъ и3 пок0й ўс0пшагw рабa твоегH (или ўс0пшіz рабh твоеs, дyшы р†бъ твои1хъ) (именaта), хrтE б9е нaшъ, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, со безначaльнымъ твои1мъ nц7eмъ, и3 прес™hмъ и3 бlги1мъ и3 животворsщимъ твои1мъ д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Е#ктеніA њ њглашeнныхъ.

Діaкон: Помоли1тесz, њглашeнніи ГDви.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Вёрніи, њ њглашeнныхъ пом0лимсz, да ГDь поми1луетъ и5хъ.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њгласи1тъ и5хъ сл0вомъ и4стины.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Tкрhетъ и5мъ є3ђліе прaвды.

Свещeникът взима св. є3ђліе с двете ръце, прави кръст над него със св. антиминс, целува го и го поставя напречно, по-близо до дарохранителницата.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Соедини1тъ и5хъ с™ёй Своeй соб0рнэй и3 ґп0стольстэй Цeркви.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Спаси2, поми1луй, заступи2 и3 сохрани2 и5хъ, Б9е, Твоeю бlгодaтію.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њглашeнніи, главы6 вaшz ГDви приклони1те.

Ли1къ: ТебЁ ГDи.

Мlтва њ њглашeнныхъ.

Сщ7eник: ГDи Б9е нaшъ, И4же на выс0кихъ живhй и3 на смирє1нныz призирazй, И4же спасeніе р0ду чlвёческому низпослaвый, є3динор0днаго Сн7а Твоего2 и3 БGа, ГDа нaшего Ї}са ХrтA: при1зри на рабы6 Тво‰ њглашє1нныz, подкл0ншыz ТебЁ сво‰ вы6z, и3 спод0би | во врeмz бlгополyчное бaни пакибытіS, њставлeніz грэхHвъ и3 nдeжди нетлёніz, соедини2 и5хъ с™ёй Твоeй соб0рнэй и3 ґпcльстэй Цeркви, и3 сопричти2 и5хъ и3збрaнному ТвоемY стaду.

Разтваря св. антиминс и казва Да и3 тjи съ нaми... взима гъбата и при произнасяне на Nц7A, и3 Сн7а, и3 С™aгw Д¦а... прави с нея кръст над св. антиминс и я слага на разгънатата върху св. є3ђліе част от св. антиминс.

Возглaсъ:

Сщ7eник: Да и3 тjи съ нaми слaвzтъ пречестн0е и3 великолёпое и4мz ТвоE, Nц7A, и3 Сн7а, и3 С™aгw Д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Літургjа вёрныхъ.

Діaкон: Е#ли1цы њглашeнніи, и3зыди1те, њглашeнніи и3зыди1те, є3ли1цы њглашeнніи и3зыди1те: да ни кто2 t њглашeнныхъ, є3ли1цы вёрніи, пaки и3 пaки ми1ромъ ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ Б9е, Твоeю благодaтію.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон:Премyдрость.

Мlтва вёрныхъ пeрваz.

Сщ7eник: Бlгодари1мъ ТS ГDи Б9е си1лъ, спод0бившаго нaсъ предстaти и3 нhнэ с™0му ТвоемY жeртвеннику, и3 припaсти ко щедр0тамъ Твои6мъ њ нaшихъ грэсёхъ, и3 њ людски1хъ невёдэніихъ. пріими2 Б9е молeніе нaше, сотвори1 ны дост0йны бhти, є4же приноси1ти ТебЁ молє1ніz и3 мольбы6, и3 жє1ртвы безкрHвныz њ всёхъ лю1дехъ Твои1хъ: и3 ўдовли2 нaсъ, и5хже положи1лъ є3си2 въ слyжбу Твою2 сію2, си1лою д¦а Твоегw2 с™aгw, неwсуждeннw и3 непреткновeннw въ чи1стэмъ свидётельствэ с0вэсти нaшеz, призывaти тS на всsкое врeмz и3 мёсто: да послyшаz нaсъ, ми1лостивъ нaмъ бyдеши, во мн0жествэ твоеS бlгости.

Возглaсъ:

Сщ7eник:  Ћкw подобaетъ ТебЁ всsкаz слaва, чeсть и3 поклонeніе, Nц7Y, и3 Сн7у, и3 С™0му Д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Діaкон: Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Ако свещеникът служи сам, не казва долното:

Діaкон: Њ свhшнэмъ ми1рэ, и3 спасeніи дyшъ нaшихъ, гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Діaкон: Њ ми1рэ всегw2 мjра, бlгостоsніи с™hхъ б9іихъ цRквeй и3 соединeніи всёхъ, гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Діaкон: Њ с™ёмъ хрaмэ сeмъ, и3 съ вёрою, бlгоговёніемъ и3 стрaхомъ б9іимъ входsщихъ в0нь, гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Діaкон: Њ и3збaвитисz нaмъ t всsкіz ск0рби, гнёва и3 нyжды, гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Діaкон: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ, б9е, твоeю благодaтію.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Діaкон: Премyдрость.

Мlтва вёрныхъ вторaz.

Сщ7eник: Пaки, и3 мн0гажды ТебЁ припaдаемъ, ТебЁ м0лимсz, благjй и3 человэколю1бче, ћкw да призрёвъ на молeніе нaше, њчи1стиши нaшz дyшы и3 тэлесA t всsкіz сквeрны пл0ти и3 дyха, и3 дaси нaмъ непови1нное и3 неwсуждeнное предстоsніе с™aгw Твоегw2 жeртвенника. Дaруй же Б9е, и3 молsщымсz съ нaми преспёzніе житіS и3 вёры и3 рaзума дух0внагw: дaждь и5мъ всегдA со стрaхомъ и3 люб0вію служи1ти ТебЁ, непови1ннw и3 неwсуждeннw причасти1тисz с™hхъ Твои1хъ т†инъ, и3 небeснагw Твоегw2 цrтвіz спод0битисz.

Возглaсъ:

Сщ7eник: Ћкw да под8 держaвою Твоeю всегдA храни1ми, ТебЁ слaву возсылaемъ, Nц7Y, и3 Сн7у, и3 С™0му Д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Херувjмскаz пёснь.

Ли1къ: И%же херувjмы тaйнw њбразyюще, и3 животворsщей Трbцэ трис™yю пёснь припэвaюще, всsкое нhнэ житeйское tложи1мъ попечeніе.

Свещеникът отваря царските врата и застанал пред св. престол чете:

Сщ7eник: Никт0же дост0инъ t свzзaвшихсz плотски1ми похотьми2 и3 сластьми2 приходи1ти, и3ли2 прибли1житисz, и3ли2 служи1ти ТебЁ, ЦRю2 слaвы: є4же бо служи1ти ТебЁ, вели1ко и3 стрaшно и3 самёмъ нбcнымъ си1ламъ. но nбaче неизречeннагw рaди и3 безмёрнагw Твоегw2 человэколю1біz, непрел0жнw и3 неизмённw бhлъ є3си2 человёкъ, и3 ґрхіерeй нaмъ бhлъ є3си2: и3 служeбныz сеS и3 безкр0вныz жeртвы свzщеннодёйствіе прeдалъ є3си2 нaмъ, ћкw вLка всёхъ. Тh бо є3ди1нъ, ГDи Б9е нaшъ, владhчествуеши нбcными и3 земнhми, и4же на пrт0лэ херувjмстэ носи1мый, и4же серафjмwвъ ГDь, и3 цRь Ї}левъ, и4же є3ди1нъ с™ъ, и3 во с™hхъ почивazй. тS u5бо молю2 є3ди1наго благaго и3 благопослyшливаго: при1зри на мS грёшнаго и3 непотрeбнаго рабA Твоего2, и3 њчи1сти мою2 дyшу и3 сeрдце t с0вэсти лукaвыz, и3 ўдовли1 мz, си1лою С™aгw Твоегw2 Д¦а, њблечeна благодaтію свzщeнства, предстaти с™ёй Твоeй сeй трапeзэ, и3 свzщеннодёйствовати с™0е и3 пречcтое ТвоE Тёло, и3 честнyю Кр0вь. къ Тебё бо прихождY прикл0нь мою2 вhю, и3 молю1 Ти сz, да не tврати1ши лицA Твоегw2 t менE, нижE tри1неши менE t џтрwкъ Твои1хъ: но спод0би принесє1ннымъ ТебЁ бhти, мн0ю грёшнымъ и3 недост0йнымъ раб0мъ Твои1мъ, дарHмъ си6мъ. Тh бо є3си2 приносsй и3 приноси1мый, и3 пріeмлzй и3 раздавaемый ХrтE Б9е нaшъ, и3 ТебЁ слaву возсылaемъ, со безначaльнымъ Твои1мъ Nц7eмъ, и3 прес™hмъ, и3 благи1мъ, и3 животворsщимъ Твои1мъ Д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

След това Свещeникът и діaкона, застанали пред св. престол и с издигнати ръце, тихо три пъти произнасят херувимската песен, като при всяко произнасяне се покланят.

Сщ7eник:  И%же херувjмы тaйнw њбразyюще, и3 животворsщей Трbцэ трис™yю пёснь припэвaюще, всsкое нhнэ житeйское tложи1мъ попечeніе.

Діaкон: Ћкw да ЦарS всёхъ под8и1мемъ, ѓгGльскими неви1димw дорmноси1ма чи1нми. Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа.

Веднага след това Свещeникът благославя кадилницата и кади св. престол околовръст, проскомидията, целия св. олтар, св. иконите и народа като тихо казва 50 псалом вкл. до стиха: Сeрдце сокрушeнно и3 смирeнно БGа не u5ничтожи1ть... (ако е неделя, преди псалома се казва: Воскресeніе Хrт0во ви1дэвше...).

Сщ7eник: Воскресeніе хrт0во ви1дэвше, поклони1мсz с™0му гDу ї}су, є3ди1ному безгрёшному. кrтY твоемY покланsемсz хrтE, и3 с™0е воскресeніе твоE поeмъ и3 слaвимъ:  тh бо є3си2 бGъ нaшъ, рaзвэ тебE и3н0гw не знaемъ,  и4мz твоE и3менyемъ.  Пріиди1те вси2 вёрніи, поклони1мсz с™0му хrт0ву воскресeнію: сe бо пріи1де кrт0мъ рaдость всемY мjру. всегдA бlгословsще гDа, поeмъ воскресeніе є3гw2:  распsтіе бо претерпёвъ, смeртію смeрть разруши2. [Три1жды.]

Воскрeсъ ї}съ t гр0ба, ћкоже проречE, дадE нaмъ жив0тъ вёчный и3 вeлію ми1лость. [Три1жды.]

Поми1луй мz, бж҃е, по вели1цэй млcти твое1й, и3 по мно1жеству щедро́тъ твои́хъ w3чcти беззако1нїе мое2.

Наипа1че w3мы1й мz2 t беззако1нїz моегw2 и3 t грэха2 моегw2 w3чcти мz:

я3кw2 беззако1нїе мое2 а1зъ зна1ю, и3 грэ1хъ мо1й предо мно1ю є3сть вы1ну.

Тебэ2 є3ди1ному согрэши11хъ и3 лука1вое пред тобо1ю сотвори1хъ: я3кw да w3правди1шисz во словесэ1хъ твои1хъ и3 побэди1ши, внегда2 суди1ти ти2.

Се2 бо, въ беззако1нїихъ зача1тъ є4смь, и3 во грэсэ1хъ роди1 мz2 ма1ти моz2.

Се2 бо, и4стну возлюби1лъ є3си2, безвэ6стнаz и҆ та1йнаz премdрости твоеz2 я3ви1лъ ми2 є3си2.

Ѡ҆кропи1ши мz v3ссw1помъ, и3 w3чи1щусz: w3мы1еши мz2, и3 па1че снэ1га u3бэлю1сz.

Слу1ху моему2 да1си ра1дость и3 весе1лїе: возр1а1уютсz кw1сти смирє1нныz.

Ѿврати2 лице2 твое2 t грэ1хъ мои1хъ и3 всz6 беззакw1нїz моz6 w3чcти.

Се1рдце чи1сто сози11жди во мнэ2, бж7е, и3 ду1хъ пра1въ w3бнови2 во u3тро1бэ мое2й.

Не tве1ржи менє2 t лица2 твоегw2 и3 дх7а твоегw2 ст7а1гw2 не tими2 t менє̀2.

Возда1ждь ми2 ра1дость сп7се1нїz твоегw2 и3 дх7омъ влdчнимъ u3тверди2 мz.

Научу2 беззакw1нныz путє1мъ твои1мъ, и1 нечестивїи къ тебэ2 w3братz1тсz.

Изба1ви мz t крове1й, бж7е, бж7е сп7се1нїz моегw2: возра1уетсz z3зы1къ мо1й пра1вдэ твое1й.

Гдcи, u3стнэ2 мои2 tве1рзеши, и3 u3ста2 моz2 возвэстz1тъ хвалу2 твою2.

Я4кw а3ще бы восхотэ1лъ є3си2 же1ртвы, да1лъ бы1хъ u4бw: всесожжє1нїz не бл7говоли1ши.

Же1ртва бг7у ду1хъ сокруше1нъ: се1рдце сокруше1нно и3 смире1нно бг7ъ не u3ничижи1тъ.

Тогава оставя кадилницата, застава пред св. престол и се покланя три пъти и казва тихо:

Сщ7eник: Согрэши1х Ти1 Спaсе, ћкоже блyдный сhнъ, пріими1 мS, Nч7е, кAющагосz, и3 поми1луй мs, Б9е.

Свещеникът целува св. антиминс и св. престол, покланя се към народа и отива пред проскомидията, взима наново кадилницата, кади даровете.                            

Покланя се три пъти и при всяко покланяне:

Сщ7eник: Б9е, њчи1сти мS грёшнаго и3 поми1луй мs.

И целува покритите дарове.     

Пред великия вход, діaкона кади предложените дарове и двамата се покланят три пъти и діaкона казва на свещеника:

Діaкон: Возми1, влады1ко.

Свещеиика взима покровеца-въздух, полага го на раменете на діaкона, като казва:

Сщ7eник: Въ ми1рэ возми1те ру1ки ва1шz во с™а3z и3 благослови1те Гдcа.

Вели1кій вх0дъ.

Взима св. дискос и с голямо внимание го поставя на главата на діaкона, а сам взима св. чаша. След tложи1м попечEніе, двамата излизат през северната врата, предшествани от свещоносец, който с кадилницата кади пред тях, излизат и правят великия вход като діaкона върви напред и гласно казва:

Діaкон: Благочести1вый правослaвный б0лгарский нар0дъ прави1тельствующій сv2гли1тъ и3 хrтолюби1вое  в0инствэ да помzнeт Гдcь БGъ во цaрствіи Своeмъ, всегдa, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкw1въ.\

Когато дойде посред храма, свещeникът казва обърнат към архиерейския трон:

Сщ7eник: Высокопреoсвzщeннэйшаго митрополjта (и3ли преoсвzщeннэйшаго є3пjскопа) нaшего (и1мето), и3 вEсь свzщeнническій и3 монaшескій чи1нъ да помzнeтъ Гдcь БGъ во цaрствіи Своeмъ, всегдa, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкw1въ.

(Ако на трона стои архиерей, діaкона казва:

Діaкон: Архіерeйство твоe да помzнeтъ Гдcь БGъ во цaрствіи Своeмъ, всегдa, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкw1въ.

Сщ7eник: Блаженнопочи1вшаго 0свободи1телz нaшего i1мперAтора А1ле…Aндра Ніколaевича и3 всёхъ во1инwвъ пaдшихъ на по1ли брaни за вёру и3 w3свобождeніе о3тeчества нaшегw да помzнeтъ Гдcь БGъ во цaрствіи Своeмъ, всегдa, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкw1въ.

Кти2торwвъ, прило2жникwвъ с™aгw хрaма сегw1 да помzнeтъ Гдcь БGъ во цaрствіи Своeмъ, всегдa, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкw1въ.

Ва1съ и3 всёхъ благочести1выхъ и3 правосла1вныхъ хрістіа1нъ да помzне1тъ Гдcь БGъ во цaрствіи Своeмъ, всегдa, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкw1въ.

Когато свещeникът влиза в св. олтар, діaконът го посреща тихо с думите:

Діaкон: Сщ7eнство твоE да помzнeтъ ГDь БGъ во цrтвіи Своeмъ, всегдa, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкw1въ.

Свещникът му отговаря:

Сщ7eник: Сщ7eндіaконство твоE да помzнeтъ ГDь БGъ во цrтвіи Своeмъ, всегдa, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкw1въ.

Свещеникът слага светата чаша върху св. антиминс, след това взима от діaкона св. дискос и го слага върху св. антиминс.

Ли1къ: Ґми1нь.

Ћкw да ЦарS всёхъ под8и1мемъ, ѓгGльскими неви1димw дорmноси1ма чи1нми.

Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа.

Ако в св. олтар има духовни лица, свещeникът след като влезе, преди да сложи св. Дарове се обръща към тях и тихо казва: Архіерeйство твоe (свzщеноарімандрi1трство или свzще1нство) да помzнeтъ Гдcь БGъ во цaрствіи Своeмъ, всегдa, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкwвъ.\

Свещеникът слага върху св. антиминс първо св. чаша, а след това с двете си ръце св. дискос, в същия ред, както са били и на проскомидията. Затварят се царските врата и завесата.

Свещеникът  тихо казва:

Сщ7eник: Благоoбрaзный ЇHсифъ, со дрeва снeмъ пречcтое тёло ТвоE, плащани1цею чи1стою њбви1въ, и3 вонsми во гр0бэ н0вэ покрhвъ, положи2.

Во гр0бэ пл0тски, во ѓдэ же съ дш7eю ћкw БGъ, въ раи1 же съ разб0йникомъ, и3 на пrт0лэ бhлъ є3си2 ХrтE, со Nц7eмъ и3 Д¦омъ, вс‰ и3сполнszй неwпи1санный.

Ћкw живон0сецъ, ћкw раS краснёйшій вои1стинну, и3 черт0га всsкагw цaрскагw показа1сz свэтлёйшій ХrтE гр0бъ тв0й, и3ст0чникъ нaшегw воскресeніz.

През това време взима покровците от св. дискос и св. чаша, сгъва ги и ги слага настрани. Снима покровеца-зъздух от раменете на діaкона, кади го и покрива с него даровете, като тихо казва: Благоoбрaзный ЇHсифъ, со дрeва снeмъ пречcтое тёло  ТвоE, плащани1цею чи1стою њбви1въ, и3 вонsми во гр0бэ н0вэ покрhвъ, положи2.

Взима кадилницата, прекадява три пъти Даровете и дочита последните стихове на 50 псалом:

Сщ7eник: Ўблажи2 ГDи, бlговолeніемъ Твои1мъ СіHна, и3 да сози1ждутсz стёны Їерусали6мскіz: ТогдA благоволи1ши жeртву прaвды, возношeніе и3 всесожегaємаz, тогдA возложaтъ на nлтaрь Тв0й тельцы2.

Оставя кадилницата, навежда глава и тихо казва на діaкона:

Сщ7eник: Помzни1 мz, брaте и3 сослужи1телю.

Діaконът му отговаря:

Діaкон: Да помzнeтъ ГDь БGъ сщ7eнство твоE во цrтвіи Своeмъ.

Діaкон: Помоли1сz њ мнЁ, вLко с™hй.

Сщ7eник: Д¦ъ с™hй нaйдетъ на тS, и3 си1ла Вhшнzгw њсэни1тъ тS.

Діaкон: Т0йже д¦ъ содёйствуетъ нaмъ вс‰ дни6 животA нaшегw. Помzни1 мz вLко с™hй.

Сщ7eник: Да помzнeтъ тS ГDь БGъ во цaрствіи Своeмъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Діaкон: Ґми1нь

и целувайки десница на свещeника, излиза през северните врата и, застанал на мястото си казва:

Е#ктеніA проси1тєльнаz.

Діaкон: И#сп0лнимъ моли1тву нaшу ГDви.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ предложeнныхъ честнhхъ дарёхъ, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ с™ёмъ хрaмэ сeмъ, и3 съ вёрою, бlгоговёніемъ и3 стрaхомъ Б9іимъ входsщихъ в0нь, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ и3збaвитисz нaмъ t всsкіz ск0рби, гнёва, бBды2 и3 нyжды, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ Б9е Твоeю бlгодaтію.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: ДнE всегw2 совершeнна, свsта, ми1рна и3 безгрёшна, ў ГDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: ЃгGла ми1рна, вёрна настaвника, храни1телz дyшъ и3 тэлeсъ нaшихъ, ў ГDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: Прощeніz и3 њставлeніz грэхHвъ и3 прегрэшeній нaшихъ, ў ГDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: Д0брыхъ и3 полeзныхъ душaмъ нaшымъ, и3 ми1ра мjрови, ў ГDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: Пр0чее врeмz животA нaшегw въ ми1рэ и3 покаsніи скончaти. ў ГDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: Хrтіaнскіz кончи1ны животA нaшегw, безболёзненны, непостhдны, ми1рны и3 д0брагw tвёта на стрaшнэмъ суди1щи Хrт0вэ пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: Пресвzтyю, пречи1стую, пребlгословeнную, слaвную влады1чицу нaшу Бцdу, и3 приснодёв7у Марjю со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 другъ дрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ ХrтY БGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ ГDи.

Свещеникът чете тихо:

Мlтва приношeніz,
по поставлeніи б9eственныхъ дарHвъ на с™ёй трапeзэ.

Сщ7eник: ГDи Б9е вседержи1телю, є3ди1не с™е, пріeмлzй жeртву хвалeніz t призывaющихъ ТS всёмъ сeрдцемъ. пріими2 и3 нaсъ грёшныхъ молє1ніz и3 принеси2 ко с™0му ТвоемY жeртвеннику, и3 ўдовли2 нaсъ приноси1ти ТебЁ дaры же и3 жє1ртвы д¦Hвныz њ нaшихъ грэсёхъ и3 њ людски1хъ невёдэніихъ, и3 спод0би нaсъ њбрэсти2 благодaть пред8 Тоб0ю, є4же бhти ТебЁ благопріsтнэй жeртвэ нaшей, и3 всели1тисz Д¦у благодaти ТвоеS бlг0му въ нaсъ, и3 на предлежaщихъ Дарёхъ си1хъ, и3 на всёхъ лю1дехъ твои1хъ.

Возглaсъ:

Сщ7eник: Щедр0тами є3динор0днагw сн7а твоегw2, съ ни1мже бlгословeнъ є3си2, со прес™hмъ и3 бlги1мъ и3 животворsщимъ твои1мъ д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Сщ7eник: Ми1ръ всBмъ.

Ли1къ: И3 д¦ови ТвоемY.

Сщ7eник: Возлю1бимъ другъ дрyга, да є3диномhсліемъ и3сповёмы.

Ли1къ: Nц7A, и3 Сн7а, и3 С™aго Д¦а, Трbцу є3диносyщную, и3 нераздёльную.

Свещеника се покланя три пъти и три пъти казва:

Сщ7eник: Возлюблю2 ТS ГDи, крёпосте моS, ГDь ўтверждeніе моE, и3 изва1витель мо1й.

И целува покритите Дарове и края на св. престол

При съслужение, свещенослужителите целуват взаимно раменете и ръцете си, като:

старшия казва: Хrт0съ посредЁ нaсъ.

а младшият казва: И# є4сть, и3 бyдетъ.

След това свещеника взима за двата края покровеца-въздух, с който са покрити Даровете, поиздига го отвесно над тях и го тресе.

Діaконът се покланя, целува орарът си и възглася:

Діaкон: Двє1ри, двє1ри премyдростію в0нмемъ.

И#сповёданіе вёры:

Лю1діе: Вёрую во є3ди1наго БGа nц7A вседержи1телz, творцA нб7у и3 земли2, ви6димымъ же всBмъ и3 неви6димымъ.  И# во є3ди1наго ГDа Ї}са ХrтA, Сн7а Б9іz, є3динор0днаго, и4же t nц7A рождeннаго прeжде всёхъ вBкъ: свёта t свёта, БGа и4стинна t БGа и4стинна, рождeнна, не сотворeнна, є3диносyщна nц7Y, и4мже вс‰ бhша. Нaсъ рaди человBкъ, и3 нaшегw рaди спасeніz, сшeдшаго съ нб7съ, и3 воплоти1вшагосz t Д¦а С™а и3 МRjи Дв7ы, и3 вочеловёчшасz. Распsтаго же за ны2 при Понтjйстэмъ Пілaтэ, и3 страдaвша, и3 погребeнна. И# воскrшаго въ трeтій дeнь по писaніємъ. И# возшeдшаго на нб7сA, и3 сэдsща њдеснyю nц7A. И# пaки грzдyщаго со слaвою,  суди1ти живы6мъ и3 мє1ртвымъ, є3гHже цrтвію не бyдетъ концA. И# въ Д¦а С™aго, ГDа, животворsщаго, и4же t nц7A и3сходsщаго, и4же со nц7eмъ и3 Сн7омъ спокланsема и3 сслaвима, глаг0лавшаго прbр0ки. Во є3ди1ну с™yю соб0рную и3 ґпcльскую ЦRковь. И#сповёдую є3ди1но кRщeніе, во њставлeніе грэхHвъ. Чaю воскrніz мeртвыхъ: И# жи1зни бyдущагw вёка. Ґми1нь.

През това време свещеника държи покровеца-въздух разгънат над даровете и го потръсва над Даровете, казвайки също Символа на вярата до думите: И# возшeдшаго на нб7сA. Тук целува покровеца-въздух и, свършвайки останалата част от символа на вярата, сгъва го и го поставя на св. престол.

Діaкон: Стaнемъ д0брэ, стaнемъ со стрaхомъ, в0нмемъ, с™0е возношeніе въ ми1рэ приноси1ти.

Ли1къ: Ми1лость ми1ра, жeртву хвалeніz.

Свещеникът взима с дясната си ръка разгънатия покровец-въздух и възглася:

Сщ7eник: Бlгодaть ГDа нaшегw Ї}са ХrтA, и3 любы2 БGа и3 Nц7A, и3 причaстіе С™aгw Д¦а, бyди со всёми вaми.

С покровеца-въздух кръстообразно осенява Даровете, като при Бyди со всёми вaми се обръща на запад и осенява кръстообразно народа. Целува покровеца-въздух и го поставя върху напрестолното св. є3ђліе.

Ли1къ: И# со д¦омъ твои1мъ.

Свещеникът, обърнат към св. престол, издига ръце нагоре и възнася:

Сщ7eник: ГорЁ и3мёимъ сердцA.

Ли1къ: И$мамы ко ГDу.

Сщ7eник:Бlгодари1мъ ГDа.

Ли1къ: Дост0йно и3 прaведно є4сть, покланsтисz Nц7Y, и3 Сн7у, и3 С™0му Д¦у, Трbцэ є3диносyщнэй и3 нераздёльнэй.

Свещеникът тихо се моли:

Сщ7eник: Дост0йно и3 правeдно ТS пёти, ТS бlгослови1ти, ТS хвали1ти, ТS бlгодари1ти, ТебЁ покланsтисz на всsкомъ мёстэ вLчествіz Твоегw2: Тh бо є3си2 бGъ неизречeненъ, недовёдомь, неви1димь, непостижи1мь, при1снw сhй, тaкожде сhй, Ты2 и3 є3динор0дный Тв0й Сн7ъ, и3 Д¦ъ Тв0й С™hй. Ты2 t небытіS въ бытіE нaсъ привeлъ є3си2, и3 tпaдшыz возстaвилъ є3си2 пaки, и3 не tступи1лъ є3си2 вс‰ творS, д0ндеже нaсъ на нб7о возвeлъ є3си2, и3 цrтво ТвоE даровaлъ є3си2 бyдущее. Њ си1хъ всёхъ благодари1мъ ТS, и3 є3динор0днаго Твоего2 Сн7а, и3 Д¦а Твоего2 С™aго, њ всёхъ, и4хже вёмы, и3 и5хже не вёмы, kвлeнныхъ и3 неsвленныхъ бlгодэsніихъ бhвшихъ на нaсъ. Бlгодари1мъ ТS и3 њ слyжбэ сeй, ю4же t рyкъ нaшихъ пріsти и3зв0лилъ є3си2. ѓще и3 предстоsтъ ТебЁ тhсzщы ґрхaгGлwвъ, и3 тмы6 ѓгGлwвъ, херувjми, и3 серафjми шестокрилaтіи, многоoчи1тіи возвышaщіисz пернaтіи.

Діaкона взима звездицата и Діaкона прави кръст с нея над св. дискос, а Свещеникът възглася:

Сщ7eник: Побёдную пёснь пою1ще, вопію1ще, взывaюще и3 глаг0люще.

Свещеникът целува звездицата, събира я и я поставя до антимисната гъба.

Ли1къ: С™ъ, с™ъ, с™ъ ГDь СаваHfъ, и3сп0лнь нб7о и3 землS слaвы ТвоеS, њсaнна въ вhшнихъ, бlгословeнъ грzдhй во и4мz ГDне, њсaнна въ вhшнихъ.

Свещеникът тихо се моли:

Сщ7eник: Съ си1ми и3 мы2 блажeнными си1лами, ВLко человэколю1бче, вопіeмъ и3 глаг0лемъ: с™ъ є3си2 и3 прес™ъ, Ты2 и3 є3динор0дный Тв0й Сн7ъ, и3 Д¦ъ Тв0й с™hй. С™ъ є3си2 и3 прес™ъ, и3 великолёпна слaва ТвоS, И4же мjръ Тв0й тaкw возлюби1лъ є3си2, ћкоже Сн7а Твоего2 є3динор0днаго дaти: да всsкъ вёруzй въ Него2 не поги1бнетъ, но и4мать жив0тъ вёчный, И4же пришeдъ, и3 всE є4же њ нaсъ смотрeніе и3сп0лнивъ, въ н0щь въ ню1же предаsшесz, пaче же Сaмъ СебE предаsше, за мірскjй жив0тъ, пріeмъ хлёбъ во с™ы6z Сво‰ и3 пречи6стыz и3 непоро6чныz рyки, бlгодари1въ и3 бlгослови1въ, њсвzти1въ, преломи1въ, дадE с™ы6мъ Свои6мъ ў§нкHмъ и3 ґпcлwмъ, рeкъ:

Возглaсъ:

Сщ7eник: Пріими1те, kди1те, сіE є4сть тёло МоE є4же за вы2 ломи1мое во њставлeніе грэхHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Свещеникът тихо:

Сщ7eник: Под0бнэ и3 чaшу по вeчери, глаг0лz:

Возглaсъ:

Сщ7eник: Пjйте t неS вси2, сіS є4сть кр0вь МоS н0вагw завёта, ћже за вы2 и3 за мнHгіz и3зливaемаz, во њставлeніе грэхHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Свещеникът се моли:

Сщ7eник: Поминaюще ќбw спаси1тельную сію2 зaповэдь, и3 вс‰ ±же њ нaсъ бы6вшаz: кrтъ, гр0бъ, триднeвное воскресeніе, на нб7сA восхождeніе, њдеснyю сэдёніе, втор0е и3 слaвное пaки пришeствіе.

Діaкона с кръстообразно сложени ръце (лявата отдолу, дясната отгоре) и с голямо внимание взима св дискос и св. чаша, поздига ги, а Свещеникът възглася:

Сщ7eник: Тво‰ t Твои1хъ, ТебЁ приносsще, њ всёхъ и3 за вс‰.

Ли1къ: ТебE поeмъ, ТебE бlгослови1мъ, ТебЁ бlгодари1мъ ГDи, и3 м0лимъ Ти сz, Б9е нaшъ.

Свещеникът се моли тайно с вдигнати ръце, като казва ТРИ ПЪТИ:

Сщ7eник: ГDи, И4же прес™aго Твоего2 Д¦а въ трeтій чaсъ ґпcлwмъ твои6мъ низпослaвый, Тогw1 Благjй не tими2 t нaсъ: но њбнови2 нaсъ молsщихъ Ти сz.

Діaкон: Сeрдце чи1сто сози1жди во мнЁ Б9е, и3 дyхъ прaвъ њбнови2 во ўтр0бэ моeй.

Сщ7eник: ГDи, И4же прес™aго Твоего2 Д¦а:

Стjх: Не tвeржи менE t лицA Твоегw2, и3 Д¦а Твоегw2 с™aгw не tими2 t менE.

Сщ7eник: ГDи, И4же прес™aго Твоего2 Д¦а...

Свещеникът навежда глава и тихо се моли:

Сщ7eник: Е#щE прин0симъ Ти2 словeсную сію2 и3 безкр0вную слyжбу, и3 пр0симъ, и3 м0лимъ, и3 ми1ли сz дёемъ, низпосли2 Д¦а Твоего2 С™aго на ны2, и3 на предлежaщыz дaры сі‰.

Діaкона, преклонил глава, посочва св. хляб и казва тихо:

Діaкон: Ґми1нь.

Бlгослови2 вLко, с™hй хлёбъ.

Свещеникът с ръка посочва на св. хляб, благославя го и казва тихо:

Сщ7eник: И# сотвори2 ќбw хлёбъ сeй честн0е тёло ХrтA Твоегw2.

Ґми1нь.

Діaкон: Бlгослови2 вLко, с™yю чaшу.

Свещеникът с ръка посочва на св. чаша, благославя я и казва тихо:

Сщ7eник: Ґ є4же въ чaши сeй, чcтнyю кр0вь ХrтA Твоегw2.

Діaкон: Ґми1нь.

Діaкона показва и двете и казва:

Діaкон: Бlгослови2 вLко, nбо‰.

Сщ7eник: Преложи1въ Д¦омъ Твои1мъ С™hмъ.

Діaкон: Ґми1нь, ґми1нь, ґми1нь.

Помzни1 мz, вLко с™hй, грёшнаго.

Сщ7eник:Да помzнeтъ тS гDь бGъ во цrтвіи своeмъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Діaкон: Ґми1нь.

Свещеникът на колене се моли:              

Сщ7eник: Ћкоже бhти причащaющымсz во трезвёніе души2, во њставлeніе грэхHвъ, въ пріwбщeніе С™aгw Твоегw2 Д¦а, во и3сполнeніе цrтвіz нбcнагw, въ дерзновeніе є4же къ ТебЁ, не въ сyдъ, и3ли2 во њсуждeніе.

Е#щE прин0симъ Ти2 словeсную сію2 слyжбу, њ и5же въ вёрэ почи1вшихъ, прaoц7эхъ, nц7ёхъ, патріaрсэхъ, прbр0цэхъ, ґпcлэхъ, проповёдницэхъ, є3ђлjстэхъ, мyченицэхъ, и3сповёдницэхъ, воздeржницэхъ, и3 њ всsкомъ дyсэ прaведнэмъ въ вёрэ скончaвшемсz.

След като певците изпеят: Тебе1 пое1мъ... свещeникът взима кадилницата и кадейки св. Дарове, възнася:

Сщ7eник: И#зрsднw њ прес™ёй, пречcтэй, пребlгословeннэй, слaвнэй вLчцэ нaшей Бцdэ и3 приснодв7э МRjи.

Ли1къ: Дост0йно є4сть ћкw вои1стинну, блажи1ти тS Бцdу, приснобlжeнную, и3 пренепор0чную, и3 м™рь БGа нaшегw. ЧCтнёйшую херув‡мъ, и3 слaвнэйшую без8 сравнeніz сераф‡мъ, без8 и3стлёніz БGа Сл0ва р0ждшую, сyщую Бцdу тS величaемъ.

Сщ7eник: Њ с™ёмъ Їwaннэ прор0цэ, предтeчи и3 крести1тели, њ с™hхъ слaвныхъ и3 всехвaльныхъ ґпcлэхъ, с™aгw, њ с™ёмъ (име1то), є3гHже и3 пaмzть совершaемъ, и3 њ всёхъ с™hхъ Твои1хъ, и4хже моли1твами посэти2 нaсъ, Б9е.

И# помzни2 всёхъ ўс0пшихъ њ надeжди воскrніz жи1зни вёчныz. (поминава по име умрелите) и# ўпок0й и5хъ, и3дёже присэщaетъ свётъ лицA твоегw2.

Е#щE м0лимъ ТS, помzни2 ГDи всsкое є3пcкпство правослaвныхъ, прaвw прaвzщихъ сл0во ТвоеS и4стины, всsкое пресвЂтерство, во ХrтЁ діaконство, и3 всsкій свzщeнническій чи1нъ.

Е#щE прин0симъ Ти2 словeсную сію2 слyжбу њ вселeннэй, њ с™ёй соб0рнэй и3 ґпcльстэй ЦRкви, њ и5же въ чистотЁ и3 честнёмъ жи1тельствэ пребывaющихъ: њ благочести1вэм правослaвнэм б0лгарстэм нар0дэ и3 хrтолюби1вэм eгњ в0инствэ Дaждь и5мъ ГDи ми1рное правлeніе, да и3 мы2 въ тишинЁ и4хъ ти1хое и3 безм0лвное житіE поживeмъ, во всsкомъ бlгочeстіи и3 че1стности.

Помzни2 ГDи грaдъ сeй, въ нeмже живeмъ, и3 всsкій грaдъ и3 странY, и3 вёрою живyщихъ въ ни1хъ. Помzни2 гDи плaвающихъ, путешeствующихъ, недyгующихъ, стрaждущихъ, плэнeнныхъ, и3 спасeніе и4хъ. Помzни2 ГDи плодоносsщихъ, и3 добротворsщихъ во с™hхъ твои1хъ цRквахъ, и3 поминaющихъ ўбHгіz, и3 на вс‰ ны2 ми1лwсти тво‰ низпосли2. Помzни2 ГDи w3 здра1віи и4 спасе1ніи. (споменава имената на живите)        

Свещеникът взима с двете си ръце св. дискос с нафора, и като прави кръст с него пред св. Дарове казва:

Сщ7eник: Вели1ко и3мz ст7ыz Тро1ицы. Прест7а1z Бцdе, помага1й на1мъ. Твоs моли1твами Хrте1 Бж7е, и3 моли1твами и4же во ст7ы1хъ oтца1 на1шугw I3wа1нна Златоу1стагw поми1луй и3 спаси2 на1съ. А3ми2нь.

След като певците изпеят: Досто2йно е4сть... или празничния ирмос, свещeникът възглася:

Сщ7eник: Въ пе1рвых помzни2, Гдcи, высокопреoсвzщeннэйшаго митрополjта (и3ли њ преoсвzщeннэйшаго є3пjскопа) нaшего (името му), eго1же да1руй ст7ы3мъ твои3мъ Це1рквамъ, въ ми1рэ, цэ1ла, че1стна, здра1ва, долгоде1нствующа, пра1вw пра1вzща сло1во Твоеs и4стины.

Ли1къ: И4 всэ1хъ и всs.

Возглaсъ:

Сщ7eник: И# дaждь нaмъ є3ди1нэми ўсты2 и3 є3ди1нэмъ сeрдцемъ слaвити и3 воспэвaти пречcтн0е и3 великолёпое и4мz ТвоE, Nц7A, и3 Сн7а, и3 С™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Свещеникът, обърнат към царските врата и благославяйки народа, казва:

Сщ7eник: И# да бyдутъ ми1лwсти вели1кагw БGа и3 Сп7са нaшегw Ї}са ХrтA со всёми вaми.

Ли1къ: И# со д¦омъ твои6мъ.

Дяконът, обърнат към св. престол, казва:

Е#ктеніA проси1тєльнаz.

Діaкон: Вс‰ с™ы6z помzнyвше, пaки и3 пaки ми1ромъ ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ принесeнныхъ и3 њсвzщeнныхъ честнhхъ дарёхъ, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Ћкw да чlвэколю1бецъ БGъ нaшъ пріeмъ | во с™hй и3 пренбcный и3 мhсленный Св0й жeртвенникъ, въ воню2 бlгоухaніz дух0внагw, вознисп0слетъ нaмъ Б9eственную бlгодaть и3 дaръ С™aгw Д¦а, пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Њ и3збaвитисz нaмъ t всsкіz ск0рби, гнёва, бBды2 и3 нyжды, ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй. (бавно)

Свещеникът тихо се моли:

Сщ7eник: ТебЁ предлагaемъ жив0тъ нaшъ вeсь и3 надeжду, вLко человэколю1бче, и3 пр0симъ, и3 м0лимъ, и3 ми1ли сz дёемъ, спод0би нaсъ причасти1тисz нбcныхъ Твои1хъ и3 стрaшныхъ т†инъ, сеS свzщeнныz и3 дух0вныz трапeзы, съ чи1стою с0вэстію, во њставлeніе грэхHвъ, въ прощeніе согрэшeній, во nбщeніе Д¦а С™aгw, въ наслёдіе цrтвіz нбcнагw, въ дерзновeніе є4же къ ТебЁ, не въ сyдъ и3ли2 во њсуждeніе.

Діaкон: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ Б9е, Твоeю благодaтію.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: ДнE всегw2 совершeнна, свsта, ми1рна и3 безгрёшна, ў ГDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: ЃгGла ми1рна, вёрна настaвника, храни1телz дyшъ и3 тэлeсъ нaшихъ, ў ГDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: Прощeніz и3 њставлeніz грэхHвъ и3 прегрэшeній нaшихъ, ў ГDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: Д0брыхъ и3 полeзныхъ душaмъ нaшымъ, и3 ми1ра мjрови, ў ГDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: Пр0чее врeмz животA нaшегw въ ми1рэ и3 покаsніи скончaти, ў ГDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: Хrтіaнскіz кончи1ны животA нaшегw, безболёзнены, непостhдны, ми1рны и3 д0брагw tвёта на стрaшнэмъ суди1щи Хrт0вэ пр0симъ.

Ли1къ: Подaй ГDи.

Діaкон: Соединeніе вёры, и3 причaстіе С™aгw Д¦а и3спроси1вше, сaми себE, и3 другъ дрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ ХrтY БGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ ГDи.

Свещеникът, с дигнати ръце, възнася:

Сщ7eник: И# спод0би нaсъ, ВLко, со дерзновeніемъ, неwсуждeннw смёти призывaти ТебE нбcнаго БGа Nц7A, и3 глаг0лати:

Лю1діе: Џ§е нaшъ, и4же є3си2 на нб7сёхъ, да с™и1тсz и4мz ТвоE, да пріи1детъ цaрствіе ТвоE: да бyдетъ в0лz ТвоS, ћкw на нб7си2, и3 на земли2. Хлёбъ нaшъ насyщный дaждь нaмъ днeсь, и3 њстaви нaмъ д0лги нaшz, ћкоже и3 мы2 њставлsемъ должникHмъ нaшымъ: и3 не введи2 нaсъ во и3скушeніе, но и3збaви нaсъ t лукaвагw.

След като свършат Џ§е нaшъ свещеникът възглася:

Сщ7eник: Ћкw твоE є4сть цrтво, и3 си1ла, и3 слaва, nц7A, и3 сн7а, и3 с™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Сщ7eник: Ми1ръ всBмъ.

Ли1къ: И# д¦ови твоемY.

Сщ7eник: Главы6 вaшz ГDви приклони1те.

Ли1къ: ТебЁ ГDи.

Свещеникът тихо се моли:

Сщ7eник: Бlгодари1мъ ТS, ЦRю2 неви1димый, И4же неисчeтною Твоeю си1лою вс‰ содётельствовалъ є3си2, и3 мн0жествомъ ми1лости ТвоеS t небытіS въ бытіE вс‰ привeлъ є3си2: Сaмъ ВLко, съ нб7сE при1зри на подкл0ншыz ТебЁ главы6 сво‰, не бо2 подклони1ша пл0ти и3 кр0ви, но ТебЁ стрaшному БGу. ты2 u5бо ВLко, предлеж†щаz всBмъ нaмъ во благ0е и3зравнsй, по коегHже своeй потрeбэ: плaвающымъ сплaвай, путешeствующымъ спутешeствуй, недyгующыz и3сцэли2, врачY дyшъ и3 тэлeсъ.

Возглaсъ:

Сщ7eник: Бlгодaтію, и3 щедр0тами, и3 человэколю1біемъ є3динор0днагw Сн7а Твоегw2, съ Ни1мже бlгословeнъ є3си2, со прес™hмъ и3 бlги1мъ и3 животворsщимъ Твои1мъ Д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Сщ7eник: Вонми2, ГDи Ї}се ХrтE Б9е Нaшъ, t с™aгw жили1ща твоегw2, и3 t прест0ла слaвы цaрствіz Твоегw2, и3 пріиди2 во є4же њсвzти1ти нaсъ, И4же горЁ со Nц7eмъ сэдsй, и3 здЁ нaмъ неви1димw спребывazй: и3 спод0би держaвною Твоeю рук0ю преподaти нaмъ пречи1стое Тёло ТвоE и3 честнyю Кр0вь, и3 нaми всBмъ лю1демъ.

След тази молитва, діaконът, своейки пред св. двери се препасва с ораря кръстовидно, покланя се на свещеника и казва тихо три пъти:

Діaкон: Б9е, њчи1сти мS грёшнаго, и3 поми1луй мS.

Когато види, че свещеника докосва св. агнец, възглася:

Діaкон: В0нмемъ.

Сщ7eник: С™†z с™ы6мъ.

Ли1къ: Е#ди1нъ с™ъ, є3ди1нъ ГDь, Ї}съ Хrт0съ, во слaву БGа Nц7A, Ґми1нь.

След това:

Неделя: Хвали1те гдcа съ нб7съ, хвали́1те є3го2 въ вы1шнихъ. Алилуя, Алилуя, Алилуя...

Понеделник: Творz1й а31гг7лы своz6 ду1хи и3 слуги2 своz6 пла1мень ѻ4гненный. Алилуя, Алилуя, Алилуя...

Вторник: Въ па1мzть въ1чную бу1детъ пра1ведникъ. Алилуя, Алилуя, Алилуя...

Сряда: Спасе1ніе содэ1лалъ є3си2 посредэ2 земли2. Алилуя, Алилуя, Алилуя...

Четвъртък: Во всю2 зе1млю и3зы1де вэща1ніе и4хъ и3 въ концы2 вселе1нныz гаго1лы и4хъ. Алилуя.

Петък: Спасе1ніе содэ1лалъ є3си2 посредэ2 земли2. Алилуя, Алилуя, Алилуя...

Събота: Блаже1ни, я4же и3збра1лъ и3 пріz1лъ є3си2. Гдcи, и3 па1мzть и4хъ въ ро1дъ и4 ро1дъ. Алилуя.

Діaкона влиза в св. олтар, застава отдясно на свещеника, който държи св. хляб и казва, показвайки с орара си чашата:

Діaкон: Раздроби2, вLко, с™hй хлёбъ.

Свещеникът раздробява с ръцете си св. Агнец и казва тихо:

Сщ7eник: Раздроблsетсz и3 раздэлsетсz Ѓгнецъ Б9іи, раздроблsемый и3 нераздэлsемый, всегдA kд0мый и3 никогдaже и3ждивaемый, но причащaющыzсz њсвzщazй.

Свещеникът раздробява св. Агнец на 4 части под формата на кръст. Частицата с надпис IC върху дискоса, частицата с XC в долната зона, NI  наляво и КА отдясно.

Діaкона, посочвайки с ораря си св. чаша:

Діaкон: И#сп0лни вLко, с™hй поти1рь.

Свещеникът взима частицата с надпис IC, прави кръст с нея над св. потир, и като я пуска в чашата, казва:

Сщ7eник: И1сполне1ніе ча1ши вёры Дх8а Ст7а1гw.

Діaкон: Ґми1нь.

Поднася теплотата и казва:

Діaкон: Бlгослови2 вLко теплотY.

Свещеникът благославя теплотата и казва:

Сщ7eник: Бlгословeнна теплотA с™hхъ Твои1хъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Діaкона взима теплотата и кръстообразно налива в св. чаша и казва:

Діaкон: ТеплотA вёры и3сп0лнь Д¦а С™aгw, Ґми1нь.

След това чете молитвите пред св. причащение:

Вёрую, ГDи, и3 и3сповёдую, ћкw Ты2 є3си2 вои1стинну Хrт0съ, Сн7ъ БGа живaгw, пришeдый въ мjръ грBшныz спасти2, t ни1хже пeрвый є4смь ѓзъ: є3щE вёрую, ћкw сіE сaмое є4сть пречи1стое тёло ТвоE, и3 сіS є4сть сaмаz честнaz кр0вь ТвоS. молю1сz u5бо ТебЁ: поми1луй мS, и3 прости1 ми прегрэшє1ніz мо‰ вHльнаz и3 невHльнаz, ±же сл0вомъ, ±же дёломъ, ±же вёдэніемъ и3 невёдэніемъ: и3 спод0би мS неwсуждeннw причасти1тисz пречи1стыхъ Твои1хъ тaинствъ, во њставлeніе грэхHвъ и3 въ жи1знь вёчную. Ґми1нь.

СE приступaю къ бжcтвенному причащeнію. Содётелю, да не њпали1ши мS пріwбщeніемъ: џгнь бо є3си2 недостHйныz попалszй. Но ќбw њчи1сти мS t всsкіz сквeрны.

Вeчери ТвоеS тaйныz, днeсь Сн7е Б9ій, причaстника мS пріими2: не бо2 врагHмъ Твои6мъ тaйну повёмъ, ни лобзaніz ти2 дaмъ ћкw їyда, но ћкw разб0йникъ и3сповёдаю тS: помzни1 мz ГDи, во цrтвіи Твоeмъ.

Да не въ су1дъ и3ли2 во w3сужде1ніе бу2детъ мнё причаще1ніе ст7ых Твои1хъ та3инъ, Гдcи, но во и3сцэле1ніе души2 и3 тёла.

След тези молитви свещеникът издига ръцете си нагоре и се моли тихо, като казва:

Сщ7eник: Благолслови1те мs, всs небе1сныz си3лы ст7ы1х а4гг7лъ и3 а3рха1гг7лъ и3 вси2 ст7i1и, и3 моли1те Бг7а w3 мнё грэ1шнэмъ.

Ако има и други духовни лица проси прощение:

Сщ7eник: Прости1те мz2, о3тцы2 и3 бра1тіe, и3 помоли1тесz w3 мнё грэ1шнэмъ.

Обръща се към св. престол, прави три поклона и тихо се моли:

Сщ7eник: Б9е, њчи1сти мS грёшнаго, и3 поми1луй мS.

Созда1вый мs, Гдcи, поми1луй мs.

Бе1зъ числа2 согрэши1хъ, Гдcи, прости1 мs.

Причащeніе во nлтарЁ.

Пристъпва към св. престол, взима частта с XC в лявата си ръка, слага я на отворената си дясна ръка, постава отворената си като лява ръка под дясната, като подпора, навежда се и казва:

Сщ7eник: Честно1е и3 прест7о2е тэ1ло Гдcа и3 Бг7а и3 Спа1са на1шегw I3и7са Хрcта2 преподае1тсz мнэ1, (името) свzще1ннику, во w3ставле1ніе грэхw1въ мои1хъ и3 въ жи1знь вэ1чную.

И се причащава, след което извиква діaкона:

Сщ7eник: Діaконе, приступи2.

Діaкона, пристъпя отдясно, покланя се на св. престол, целува го, подава ръцете си (лява отдолу, дясна отгоре) и наведен, казва:

Діaкон: СE прихождY къ безсмeртному ЦRю2 и3 БGу нaшему.

Преподaждь мнЁ вLко, чcтн0е и3 с™0е тёло ГDа и3 БGа и3 Сп7са нaшегw Ї}са ХrтA.

Свещеникът слага частица в ръката му и казва:

Сщ7eник: Преподаeтсz тебэ1, (името) діа1кону, чcтн0е и3 с™0е и3 пречcтое тёло ГDа и3 БGа и3 Сп7са нaшегw Ї}са ХrтA, во њставлeніе грэхHвъ тво1ихъ, и3 въ жи1знь вёчную.

Діaкона целува ръка, отива зад св. престол и се причащава.

Свещеникът отрива с антимисната гъба дланта си над св. дискос, взима края на причастната кърпа с лявата ръка, а с другия ѝ край в дясната ръка хваща св. чаша, и доближавайки я до устата си, казва:

Сщ7eник: ЧCтнhz и3 прес™hz и3 животворsщаz кр0вь ГDа БGа и3 Сп7са нaшегw Ї}са ХrтA, преподае1тсz мнэ1, (името) сщ7eннику, во њставлeніе грэхHвъ мои1хъ, и3 въ жи1знь вёчную. Причащава се като отпива от св. чаша три пъти и казва: Во и4мz Nц7A (отпива един път) а3ми1нь, и3 Сн7а (втори път), а3ми1нь, и3 Ст7а1гw Дх7а (трети път), а3ми1нь.

След това с причастната кърпа отрива устните си и горния край на св. чаша и я поставя на мястото ѝ, като казва в това време:

Сщ7eник: СE прикоснyсz ўстнaмъ мои6мъ, и3 tи1метъ беззакHніz мо‰, и3 грэхи2 мо‰ њчи1ститъ.

След това извиква діaкона:

Сщ7eник: Діaконе, па1ки приступи2.

Діaкона, след като е отрил с гъбата дланта си над св. дискос, пристъпя откъм лявата ръка на свещеника, покланя се и казва:

Діaкон: СE па1ки прихождY къ безсмeртному ЦRю2 и3 БGу нaшему. Преподaждь ми, владhко, честную и3 с™yю кр0вь ГDа и3 БGа и3 Спaса нaшегw Ї}са ХrтA.

Свещeникът, като причащава діaкона, казва:

Сщ7eник: Е3ще2 преподае1тсz тебэ, (името) діaкону, чcтнhz и3 всес™hz и3 животворsщаz кр0вa ГDа и3 БGа и3 Сп7са нaшегw Ї}са ХrтA, во њставлeніе грэхHвъ твои1хъ, и3 въ жи1знь вёчную. А2ми1нь.

Причащава го като му дава да отпие от светата чаша три пъти и казва:

Сщ7eник: Во и4мz Nц7A (отпива един път) а3ми1нь, и3 Сн7а (втори път), а3ми1нь, и3 Ст7а1гw Дх7а (трети път), а3ми1нь.

Діaконът, сле като се пичасти, отрива с причастната кърпа устните си и горния край на св. чаша, откъдето е отпил, и целува св. чаша, а свещеeникът в това време му казва:

Сщ7eник: СE прикоснyсz ўстнaмъ твои6мъ, и3 tи1метъ беззакHніz тво‰, и3 грэхи2 тво‰ њчи1ститъ.

Свещеникът раздробява с копието останалите частици, като казва:

Сщ7eник: Воскресе1ніе Хrто1во ви1дэвше, поклони1мсz Ст7о1му Гдcу I3и7су, е3ди1нов, безгрэ1шному. Кресту2 Твоему2 покланsемсzр Хrте1, и3 ст7о1е воскресе1ніе Твое2 пое1мъ и3 сла1вимъ: Ты1 бо е3си2 Бо1гъ на1шъ, ра1звэ Тебе1 и3но1гw не зна1емъ, и4мz Твое1 и3мену1емъ. Пріди1те, вси2 вB1рніи, поклони1мсz ст7ому Хrто1ву воскресе1нію:се1 бо пріи1де кресто1мъ ра1дость всему2 мi1ру. Всегда2 блягаславSще Гдcа, пое1мъ васкресе1ніе Е3гw: распSтіе бо претерпB1въ, сме1ртію сме1рт разруши2.

Свэти1сz, свэти1сz, н0вый Їерусали1ме, слaва бо ГDнz на тебЁ возсіS. ликyй нhнэ, и3 весели1сz СіHне: тh же чcтаz красyйсz бцdе, њ востaніи ржcтвA твоегw2.

Q пaсха вeліz, и3 свzщeннэйшаz ХrтE! q мyдросте, и3 Сл0ве Б9ій и3 Си1ло! подавaй нaмъ и4стэе тебE причащaтисz, въ невечeрнэмъ дни2 цaрствіz Твоегw2.

Като изсипва малките частици, отрива добре св. Дискос с гъбата над св. чаша и казва:

Tмhй ГDи, грэхи2 поминaвшихсz здЁ кр0вію Твоeю честн0ю, мlтвами с™hхъ Твои1хъ.

Целува св. дискос и го слага на мястото му – до св. чаша, преглежда внимателно, да е паднала частица върху св. антиминс и ако има такава, с помощта на копието и гъбата я взима и я слага в св. чаша.

След това покрива св. чаша с покровец, а върху св. дискос поставя събраната звездица, а над нея – стънатите покровци.

След това, свещeникът, застанал пред св. престол тихо казва благодарствена молитва:

Сщ7eник: Бlгодари1мъ ТS, ВLко чlвэколю1бче, бlгодётелю дyшъ нaшихъ, ћкw и3 въ настоsщій дeнь спод0билъ є3си2 нaсъ нбcныхъ Твои1хъ и3 безсмeртныхъ Тaинствъ. И3спрaви нaшъ пyть, ўтверди1 ны во стрaсэ Твоeмъ вс‰, соблюди2 нaшъ жив0тъ, ўтверди2 нaшz стwпы2, моли1твами и3 молeньми слaвныz Бцdы и3 приснодв7ы МRjи, и3 всёхъ с™hхъ Твои1хъ.

След като певците изпеят причастния стих, отварят се завесата и царските врата. Діaконът се покланя пред св. престол веднъж, взима св. чаша с дясната си ръка, а с лявата подкрепя дъното ѝ, целува я, излиза на царските врата и, обърнат към народа, поиздига св. чаша и възглася:

Діaкон: Со стрaхомъ Б9іимъ, вёрою и3 любо1вію приступи1те.

Ли1къ: Бlгословeнъ грzдhй во и4мz ГDне, БGъ ГDь, и3 kви1сz нaмъ.

След това свещеикът, като причищава, казва

Сщ7eник: ЧCтна1гw и3 ст7а1гw тёла и3 кро1ве ГDа и3 БGа и3 Сп7са нaшегw Ї}са ХrтA пречищаeтсz ра1бъ Бжіи7, (името му) во њставлeніе грэхHвъ свои1хъ и3 въ жи1знь вёчную.

Причастилият се, след избърсване на устните с причастната кърпа се покланя и отминава. По време на причащението певците пеят причастния стих

Ли1къ: Тэ1ло Хrто1во пріми1те, Источника бессмертного вкусите, вкусите и видите, яко благ Господь. Алилуя... 

След това свещеникът оставя св. чаша на св. престол, сипва в нея всичко, което е останало върху св. дискос, излиза пак на царските врата, благославя народа и възглася:

Сщ7eник: Спаси2 Б9е лю1ди Тво‰, и3 благослови2 достоsніе ТвоE.

Ли1къ: Ви1дэхомъ свётъ и4стинный, пріsхомъ Д¦а нбcнаго, њбрэт0хомъ вёру и4стинную, нераздёльнэй Трbцэ покланsемсz: Тa бо нaсъ спаслA є4сть.                    

Свещеникът взима кадилницата, кади три пъти светите дарове, като на всяко кадене казва:

Сщ7eник: Вознеси1сz на нб7сA Б9е, и3 по всeй земли2 слaва ТвоS.

Свещеникът взима св. дискос, полага го на главата на діaкона, който излиза от северна врата, отива настрани. Свещeникът оставя кадилницата, и след като каже тихо: Благословeнъ БGъ нaшъ, излиза на царските врата и обърнат към народа, издига св. чаша и възглася:

Сщ7eник: ВсегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь. Да и3сп0лнzтсz ўстA нaшz  хвалeніz Твоегw2 ГDи, ћкw да поeмъ слaву Твою2, ћкw спод0билъ є3си2 нaсъ причасти1тисz с™ы6мъ Твои6мъ, б9eствєннымъ, безсмє1ртнымъ и3 животворsщымъ Тaйнамъ, соблюди2 нaсъ во Твоeй с™hни вeсь дeнь поучaтисz прaвдэ Твоeй. Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа.

Свещеникът, като се обърне, взема от св. престол св. дискос, предшествуван от църковнослужител, който с кадилница кади пред него, отнася и оставя св. съсъди върху проскомидията. След като се поклони, той се връща при св. престол и сгъва св. антиминс.

Діaконът излиза през северните врата и застава на своето място и казва:

Діaкон: Пр0сти пріи1мше б9eственныхъ, с™hхъ, пречи1стыхъ, безсмeртныхъ, небeсныхъ и3 животворsщихъ, стрaшныхъ Хrт0выхъ т†инъ, дост0йнw благодари1мъ ГDа.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ Б9е Твоeю бlгодaтію.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Діaкон: Дeнь вeсь совершeнъ, с™ъ, ми1ренъ и3 безгрёшенъ и3спроси1вше, сaми себE и3 другъ дрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ ХrтY БGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ ГDи.

Свещеникът с двете си ръце взима св. є3ђліе, държи го изправено и, правейки с него кръст над сгънатия св. антиминс, възглася:

Сщ7eник: Ћкw Ты2 є3си2 њсвzщeніе нaше, и3 ТебЁ слaву возсылaемъ, Nц7Y, и3 Сн7у, и3 С™0му Д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Свещеникът, обърнат към народа, казва:

Сщ7eник: Съ ми1ромъ и3зhдемъ.

Ли1къ: Њ и4мени ГDни.

Сщ7eник: ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Свещеникът през царските врата отива на солея и застанал с лице към изток, чете задгласно:

Мlтва заамвHннаz возглaснw:

Сщ7eник: Бlгословлszй бlгословsщыz ТS ГDи, и3 њсвzщazй на ТS ўповaющыz, спаси2 лю1ди Тво‰, и3 благослови2 достоsніе ТвоE, и3сполнeніе ЦRкве ТвоеS сохрани2, њсвzти2 лю1бzщыz благолёпіе д0му Твоегw2: Ты2 тёхъ воспрослaви б9eственною Твоeю си1лою, и3 не њстaви нaсъ ўповaющихъ на ТS. Ми1ръ мjрови ТвоемY дaруй, Цeрквамъ Твои6мъ, свzщeнникwмъ, в0инству, и3 всBмъ лю1демъ Твои6мъ: ћкw всsкое даsніе бlго, и3 всsкъ дaръ совершeнъ свhше є4сть, сходsй t ТебE nц7A свётwвъ: и3 ТебЁ слaву, и3 бlгодарeніе, и3 поклонeніе возсылaемъ, nц7Y, и3 Сн7у, и3 С™0му Д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Бyди и4мz ГDне благослове1но о1тъ нhнэ и3 во вёка.

Свещеникът влиза през царските врата, отива при проскомидията и тихо чете молитвата:

Мlтва, глаг0лемаz внегдA потреби1ти с™†z:

Сщ7eник: И#сполнeніе зак0на и3 прор0кwвъ Сaмъ сhй ХrтE Б9е нaшъ, и3сп0лнивый всE n§еское смотрeніе, и3сп0лни рaдости и3 весeліz сердцA нaшz, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ. Ґми1нь.

И# pал0мъ lг:

Бlгословлю2 гDа на всsкое врeмz, / вhну хвалA є3гw2 во ўстёхъ мои1хъ. / њ гDэ похвaлитсz душA моS, / да ўслhшатъ кр0тцыи, и3 возвеселsтсz. / возвели1чите гDа со мн0ю, / и3 вознесeмъ и4мz є3гw2 вкyпэ. / взыскaхъ гDа, и3 ўслhша мS, / и3 t всёхъ скорбeй мои1хъ и3збaви мS. / приступи1те къ немY, и3 просвэти1тесz, / и3 ли1ца в†ша не постыдsтсz. / сeй ни1щій воззвA, и3 гDь ўслhша и5, / и3 t всёхъ скорбeй є3гw2 сп7сE и5. / њполчи1тсz ѓгGлъ гDнь w4крестъ боsщихсz є3гw2, / и3 и3збaвитъ и5хъ. / вкуси1те и3 ви1дите, ћкw бlгъ гDь: / бlжeнъ мyжъ, и4же ўповaетъ нaнь. / б0йтесz гDа вси2 с™jи є3гw2, / ћкw нёсть лишeніz боsщымсz є3гw2. / богaтіи њбнищaша и3 взалкaша, / взыскaющіи же гDа не лишaтсz всsкагw бlга. / пріиди1те ч†да, послyшайте менє2, / стрaху гDню научY вaсъ. / кт0 є3сть человёкъ, хотsй жив0тъ, / любsй дни6 ви1дэти бlги; / ўдержи2 љзhкъ тв0й t ѕлA, / и3 ўстнЁ твои2 є4же не глаг0лати льсти2. / ўклони1сz t ѕлA, и3 сотвори2 блaго: / взыщи2 ми1ра и3 пожени2 и5. / џчи гDни на прaвєдныz, / и3 ќши є3гw2 въ мlтву и4хъ: / лицe же гDне на творsщыz ѕл†z, / є4же потреби1ти t земли2 пaмzть и4хъ. / воззвaша прaведніи, и3 гDь ўслhша и4хъ, / и3 t всёхъ скорбeй и4хъ и3збaви и5хъ. / бли1зъ гDь сокрушeнныхъ сeрдцемъ, / и3 смирє1нныz дyхомъ сп7сeтъ. / мнHги скHрби прaвєднымъ, / и3 t всёхъ и4хъ и3збaвитъ | гDь. / храни1тъ гDь вс‰ кHсти и4хъ, / ни є3ди1на t ни1хъ сокруши1тсz. / смeрть грёшникwвъ лютA, / и3 ненави1дzщіи прaведнаго прегрэшaтъ. / и3збaвитъ гDь дyшы р†бъ свои1хъ, / и3 не прегрэшaтъ вси2 ўповaющіи на него2.

Връща се при св. престол, и след като певците изпеят Бyди и4мz ГDне благослове1но..., възглася:

Сщ7eник: ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Свещеникът излиза на царските врата и, благославяйки народа, казва:

Сщ7eник: Благословeніе ГDне и3 ми1лость Е3гw2 да пріи1детъ на ва1съ Тогw 2бlгодaтію и3 чlвэколю1біемъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Сщ7eник: Слaва ТебЁ ХrтE Б9е, ўповaніе нaше, слaва ТебЁ.

Ли1къ: Слaва nц7Y и3 Сн7у и3 С™0му Д¦у, и3 нhнэ и3 при1снw и3 во вёки вэкHвъ. Ґми1нь.

ГDи поми1луй (три пъти). Благослови2.

Свещеникът казва отпуста:

tпyстъ:

Сщ7eник: Хrт0съ и4стинный БGъ нaшъ, мlтвами пречcтыz своеS м™ре, ст7ы1х сла1вныхъ и3 всехва1льных а3по1стwлъ, сты1хъ сла1вныхъ и3 добропобэ1дных му2ченикwвъ, преподо1бныхъ и3 богоно1сныхъ о3те1цъ на1шихъ, ст7ы1хъ равно-апо1стольныхъ славzнобо1лгарскихъ просвэтите1лей Кvрjлла и3 Меfо1діа, ст7агw благовэ1рнагw царz2 Бори1са, и4же во ст7ы1хъ о3тца2 на1шегw Кли1мента, а3рхіепjскопа О4хридскагw, чудотво1рца, преподо1бнагw о3тца2 на1шегw I3wа1нна, пустынножи1телz Ры1льскагw, чудотво1рца, и4же во ст7ы1хъ о3тца2 на1иегw I3wа1нна, а3рхіепjскопа Кwнстантjна гра1да, Златоу2стагw, (тук се споменава храмовият светия), ст7ы1хъ и3 пра1ведныхъ богоoте1ць I3wакjма и3 А3нны, ст7а1гw (името на празнувания светия), е3гw1же и3 па1мzть соверша1емъ, и3 всэ1хъ ст7хъ, поми1луетъ и3 спасе1тъ на1съ, я3кw бла1гъ и3 человэколю1бецъ.

Свещеникът се обръща към св. престол и казва:

Сщ7eник: Моли1твами ст7ы1хъ о3те1цъ на1шихъ, ГдCи, I3и7се Хрcте2, Бж7е на1шъ, поми1луй на1съ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Сщ7eник: Моли1твами ст7го влdки на1шэмъ, ГдCи, I3и7се Хрcте2, Бж7е на1шъ, поми1луй на1съ.

След това свещеникът раздава нафора, като на всекиго казва:

Сщ7eник: Благослове1ніе Гдcне да пріи1детъ на тz2.

Ли1къ: Ґми1нь.

Когато се раздаде нафората, свещеникът влиза в св. олтар и затваря завесата и царските врата, отива при проскомидията и потребява св. Тайни. За да не остане никаква частица той налива в св. чаша вино и вода, после само вода, да не остане нито частица, нито капка. След това с едната страна на гъбата изтрива св. чаша, после с причастната кърпа я избърсва до пълно изсушаване и поставя в нея гъбата с мократа страна нагоре. После събира св. съдове, поставя се св. дискос със звездицата и със сгънатите покровци над св. чаша, покрива ги с кърпа, завързва ги и ги слага на мястото им.

Тук чете молитвите по-долу.

След това си омива ръцете и съблича св. одежди с:

Нhнэ tпущaеши... Трис™0е... Прест7а1z Трbце... Џ§е нaшъ... Я1кw Твое2 е5сть ца1рство...

Отпустителен тропар, глас осми

Ќстъ твои1хъ ћкоже свётлость nгнS возсіsвши бlгодaть, вселeнную просвэти2: не сребролю1біz мjрови сокрHвища снискA, высотY нaмъ смиреномyдріz показA. Но Твои1ми словесы2 наказyz, џ§е Їwaнне Златоyсте. моли2 Сл0ва ХrтA БGа, спасти1сz душaмъ нaшымъ.

Слaва: кондaк, глaс шести

T нб7съ пріsлъ є3си2 б9eственную бlгодaть, и3 твои1ма ўстнaма вс‰ ўчи1ши, покланsтисz въ Трbцэ є3ди1ному БGу, Їwaнне Златоyсте, всебlжeнне прпdбне, дост0йнw хвaлимъ тS: є3си1 бо настaвникъ, ћкw б9eствєннаz kвлsz.

И# нhнэ... БGор0дичен кондак:

Предстaтельство хрістіaнъ непостhдное, ходaтайство ко ТворцY непрел0жное, не прeзри грёшныхъ молeній глaсы: но предвари2, ћкw благaz, на п0мощь нaсъ вёрнw зовyщихъ ти2: ўскори2 на моли1тву, и3 потщи1сz на ўмолeніе, предстa-тельствующи при1снw Бцdе, чтyщихъ тS.

ГDи поми1луй, в7i. Честнёйшую: Слaва, и3 нhнэ:

Конeцъ б9eственныz літургjи с™aгw їwaнна златоyстагw.