Дяконът и свещеникът се покланят три пъти пред св. престол и казват:

Б9е, њчи1сти мS грёшнаго, и3 поми1луй мS.

Свещеникът внимателно развързва кърпата, с която са прокрити св. съсъди и ги поставя на място. Св. чаша – отдясно, св. дискос – отляво, от едната страна на жертвеника покровците със звездицата, а от другата просфората.

Сщ7eник: Гото1висz, Виfлее1ме, tтве1рзисz всэ3мъ, Е3де1ме, красу2йсz, Е3vфра2до, я3кw дре1во живота2 въ верте1пэ процвэте2 t Дъ1вы: ра1й бо о4ноz я3ви1сz мы1сленный, въ не1мже бж7е1ственный са1дъ, t негw2 же я4дше жи1ви бу1демъ, я3коже А3да1мъ u4мремъ. Хrсто1съ рождае1тсz, пре1жде па1дшій возста1вити о4бразъ.

Изважда гъбата от св. чаша и я слага до нея. Взема нарочната покривка и я постила пред себе си на жертвеника, една част от нея да бъде под св. дискос и св. чаша. Взима копието, поставя го върху печата на просфората, поиздига го с ръце и казва:

Сщ7eник: И#скупи1лъ ны2 є3си2 t клsтвы зак0нныz честн0ю Твоeю кр0вію, на кrтЁ пригвозди1всz и3 копіeмъ проб0дсz, безсмeртіе и3сточи1лъ є3си2 человёкwмъ: Спа1се нaшъ, слaва ТебЁ.

Діaкон: Бlгослови2 владhко.

Свещеникът слага просфората с копието над покривката, покланя се и казва:

Сщ7eник: Бlгословeнъ БGъ нaшъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Діaкон: Ґми1нь.

С лявата си ръка взима просфората, а с дясната копието, прави с него три пъти кръстен знак върху Агнеца и всеки път казва:

Сщ7eник: Въ воспоминaніе ГDа, и3 БGа, и3 Сп7са нaшегw Ї}са ХrтA.

Изважда Агнеца като забожда копието без да стига до дъното и реже около всяка страна, казвайки:

При рязане на дясната страна на Агнеца:

Сщ7eник: Ћкw nвчA на заколeніе ведeсz.

Діaконът, държи орара си вдигнат в дясната ръка и при всеки разрез, казва:

Сщ7eник: ГDу пом0лимсz.

На лявата страна:

Сщ7eник: И# ћкw ѓгнецъ непор0ченъ прsмw стригyщагw є3го2 безглaсенъ, тaкw не tверзaетъ ќстъ Свои1хъ.

Діaкон: ГDу пом0лимсz.

На горната страна:

Сщ7eник: Во смирeніи є3гw2 сyдъ є3гw2 взsтсz.

Діaкон: ГDу пом0лимсz.

На долната страна:

Сщ7eник: Р0дъ же є3гw2 кто2 и3сповёсть;

Діaкон: ГDу пом0лимсz.

Возми2, владhко.

Свещеникът с копието вдига Агнеца и казва:

Сщ7eник: Ћкw взeмлетсz t земли2 жив0тъ є3гw2.

И го слага на дискоса с печата надолу.

Діaкон: Пожри2, владhко.

Свещеникът с копието нарязва накръст Агнеца:

Сщ7eник: Жрeтсz Ѓгнецъ Б9ій, взeмлzй грёхъ мjра, за мірскjй жив0тъ и3 спасeніе.

Свещеникът обръща Агнеца с печата нагоре

Діaкон: Прободи2, владhко.

Свещеникът пробожда Агнеца в дясната страна под името IС, казвайки:

Сщ7eник: Е#ди1нъ t вHинъ копіeмъ рeбра є3гw2 прободE, и3 ѓбіе и3зhде кр0вь и3 водA: и3 ви1дэвый свидётельствова, и3 и4стинно є4сть свидётельство є3гw2.

При думите ѓбіе и3зhде свещеникът взима в дясната си ръка съсъдът с вино, а в лявата съсъда с вода и, изговаряйки думите кр0вь и3 водA ги налива.

Діaкон: Бlгослови2, владhко, с™0е соединeніе.

Свещеникът оставя съсъдите и благославя св. чаша:

Сщ7eник: Бlгословeно соединeніе с™hхъ Твои1хъ всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Діaкон: Ґми1нь.

Свещеникът взима в ръка просфората, вади от страната, която е отдясно на Агнеца, триъгълна частица в чест и памет на Пресвета Бцdа:

Сщ7eник: Въ чeсть и3 пaмzть пребlгословeнныz вLчцы нaшеz Бцdы и3 приснодв7ы МRjи, є3sже моли1твами пріими2, ГDи, жeртву сію2 въ пренбcный Тв0й жeртвенникъ.

С копието взима частицата, поставя я на св. дискос отдясно на Агнеца:

Сщ7eник: ПредстA цRи1ца њдеснyю ТебE, въ ри6зы позлащeнны њдёzна, преукрашeнна.

След това от страната, която е отдясно на Ангеца, свещeникът изрязва и вади една след друга деветте триъгълни частици в чест и памет на светиите – по следния ред.

1. Вади първата от деветте частици, поставя я на св. дискос отляво на Агнеца и казва:

Сщ7eник: Въ че1стъ и3 па1мzтъ всевелича1йшихъ чинонача1льникwвъ Міхаи1ла и3 Гаріи1ла и3 всэ1хъ небе1сныхъ си1лъ безпло1тныхъ.

2. Вади втората частица, поставя я наред пред първата и казва:

Сщ7eник: Честнaгw слaвнагw прор0ка, п®тeчи и3 кrти1телz Їwaнна. С™hхъ слaвныхъ прbр0кwвъ: Мwmсeа и3 ҐарHна, И3ліи2 и3 є3ліссeа, Дв7да и3 Їессeа: с™hхъ тріeхъ nтрокHвъ, и3 Даніи1ла прор0ка, и3 всёхъ с™hхъ прор0кwвъ.

3. Вади третата частица, слага я под втората:

С™hхъ слaвныхъ и3 всехвaльныхъ ґпcлъ ПетрA и3 Пavла, и3 пр0чихъ всёхъ с™hхъ ґпcтолwвъ.

4. Вади четвъртата частица, слага я до първата, като прави начало на втори ред отдолу и казва:

Сщ7eник: И#же во с™hхъ nц7ъ нaшихъ с™и1телей, Васjліа Вели1кагw, Григ0ріа БGосл0ва, и3 Їwaнна Златоyстагw, Ґfанaсіа и3 Кmрjлла, Ніколaа Мmрлmкjйскагw, Кли1мента O4хридскагw, I3ларіw1на Ме1гленскагw, Е3vfv1міа Те1рновскагw и3 всэ1хъ ст7ы1хъ ст7и1телей.

5. Вади петата частица, поставя я наред под първата на втория ред и казва:

Сщ7eник: С™aгw ґп0стола, первомyченика и3 ґрхідіaкона Стефaна, с™hхъ вели1кихъ м§нкwвъ, Дими1тріа, ГеHргіа, Fе0дwра ТЂрwна, Fе0дwра Стратилaта, и3 всёхъ с™hхъ мyчєникъ: и3 м§нцъ, Feклы, Варвaры, Кmріакjи, Е3vфи1міи и3 Параскevы, Е3катерjны, и3 всёхъ с™hхъ мyченицъ.

6. Вади шестата частица, поставя я наред под втората на същия ред и казва:

Сщ7eник: Препод0бныхъ и3 бGон0сныхъ nц7ъ нaшихъ, ҐнтHніа, є3vfЂміа, Сaввы, Nнyфріа, Ґfанaсіа ҐfHнскагw, I3wа1нна Ры1льскагw, Fеодо1сіа Те1рнавскагw и3 всёхъ прпdбныхъ nтє1цъ: и3 прпdбныхъ мaтерей, Пелагjи, Fеод0сіи, Ґнастасjи, є3vпраxjи, ФеvрHніи, Fеодyліи, Е3vфросЂніи, марjи є3гЂптzныни, и3 всёхъ с™hхъ препdбныхъ мaтерей.

7. Вади седмата частица, слага я до първата от втория ред, като прави началото на трети ред и казва:

Сщ7eник: С™hхъ и3 чудотв0рцєвъ безсрeбрєникъ, Космы2 и3 Даміaна, КЂра и3 Їwaнна, Пантелеи1мона и3 є3рмолaа, и3 всёхъ с™hхъ безсрeбреникwвъ.

8. Вади осмата частица, поставя я наред под първата на третия ред и казва:

Сщ7eник: С™hхъ и3 прaведныхъ бGоoц7ъ, Їwакjма и3 Ѓнны, и3 с™aгw, (името на светията на деня или храмовия светия) с™hхъ равноап0стольныхъ Меf0діа и3 Кmрjлла, ўчи1телей славzнобо1лгарскихъ: ст7а1гw благовэ1рнагw царz2 Бори1са, и3 всэ1хъ ст7ы1хъ, и4хже моли1твами посэти1 ны, Бж7е.

9. Вади деветата частица, поставя я под втората на същия ред и казва:

Сщ7eник: И$же во с™hхъ nц7A нaшегw Їwaнна, Ґрхіепcкпа Кwнстантіноп0льскагw, Златоyстагw.

(Ако се извършва св. Василиева Литургия, казва: ...Васi1ліа Вели1кагw, а1рхіепi1скопа Кесарi1и Каппадокi1йскіz)

Подир това вади триъгълна частица, слага я от дясната страна под Агнеца и казва:

Сщ7eник: Помzни2, ВLко человэколю1бче, всsкое є3пcкопство правослaвныхъ, с™ёйшыz правослaвныz патріaрхи, высокопреoсвzщeннэйшаго митрополjта (и3ли њ преoсвzщeннэйшаго є3пjскопа) нaшего (името) ,  честн0е пресвЂтерство, во ХrтЁ діaконство, и3 вeсь свzщeнническій чи1нъ: (ако е в њби1тел: ґрхімандрjта, и3ли2 и3гyмена, името), брaтію и3 сослужeбники нaшz, свzщeнники, діaконы, и3 всю2 брaтію нaшу, ±же призвaлъ є3си2 во ТвоE nбщeніе, Твои1мъ благоутр0біемъ, всеблагjй ВLко.

Вади друга частица за народа, поставя я под деветте частици и казва:

Сщ7eник: Помzни2, ГDи, благочести1вый правослaвный б0лгарский нар0дъ и3 хrтолюби1вое eгњ в0инство.

След това с ножчето, отредено за рязане на нафора, изрязва още един или два Агнеца, взима единия Агнец с лявата ръка, а с копието дясната, и от една страна на меката част на Агнеца вади по-дребни частици за живите, които именува по име, като почва от името на ръкоположилия го архиерей, (и ако е жив) и казва на всяко име:

Сщ7eник: Помzни2, ГDи (името).

Частиците слага в ред под частиците за митрополита и народа.

След това от другата страна на меката част на същия Агнец, или от трети Агнец, вади частици за умрелите, като почва тъй:

Сщ7eник: Њ пaмzти и3 њставлeніи грэхHвъ с™ёйшихъ патріaрхwвъ правослaвныхъ, и3 благочести1выхъ царе1й и3 благовэ1рныхъ цари1цъ, бlжeнныхъ создaтелей с™aгw хрaма сегw2 (или: с™hz nби1тели сеS).

След това поменува ръкоположилия го архиерей (ако е починал), и други починали, като на всяко име:

Сщ7eник: Помzни2, ГDи (името).

Частиците поставя в ред под частиците за живите.

Поменуването на починалите завършва така:

Сщ7eник: И# всёхъ въ надeждэ воскrніz, жи1зни вёчныz и3 Твоегw2 nбщeніz ўс0пшихъ, правослaвныхъ nтє1цъ и3 брaтій нaшихъ, чlвэколю1бче ГDи.

После от мястото, откъдето е вадил частици за живите, вади и частица за себе си, казвайки:

Сщ7eник: Помzни2, ГDи, и3 моE недост0инство, и3 прости1 ми всsкое согрэшeніе, в0льное же и3 нев0льное.

С помощта на копието добре прибира пръснатите частици за живите и умрелите, за да не изпадне някоя от св. дискос. дава на иподякона просфорите, за да ги надроби на късчета – за нафора.

Діaконът взима КАДИЛО и казва:

Діaкон: Бlгослови2, владhко, кади1ло. ГDу пом0лимсz.

Свещеникът благославя кадилницата:

Сщ7eник: Кади1ло тебЁ прин0симъ ХrтE Б9е нaшъ, въ воню2 благоухaніz дух0внагw, є4же пріeмъ въ пренбcный тв0й жeртвенникъ, возниспосли2 нaмъ бlгодaть прес™aгw Твоегw2 Д¦а.

Діaкон: ГDу пом0лимсz.

Свещеникът взима звездицата, разтваря я, накадява я и я поставя върху св. дискос.

Сщ7eник: И# пришeдши ѕвэздA стA верхY, и3дёже бЁ nтрочA.

Діaкон: ГDу пом0лимсz.

По същия начин накадява и целува покровците.

На първия покровец, с който покрива св. дискос, казва:

Сщ7eник: ГDь воцRи1сz, въ лёпоту њблечeсz: њблечeсz ГDь въ си1лу, и3 препоsсасz.

Діaкон: ГDу пом0лимсz. Покрhй, владhко.

На втория покровец, с който покрива св. чаша:

Сщ7eник: Покры2 нб7сA добродётель твоS ХrтE, и3 хвалы2 ТвоеS и3сп0лнь землS.

Діaкон: ГDу пом0лимсz. Покрhй, владhко.

На третия покровец-въздуха, с който се покриват и дискос и чаша:

Сщ7eник: Покрhй нaсъ кр0вомъ крилY Твоeю и3 tжени2 t нaсъ всsкаго врагA и3 супостaта. ўмири2 жив0тъ нaшъ ГDи, поми1луй нaсъ, и3 мjръ Тв0й, и3 спаси2 дyшы нaшz, ћкw бlгъ и3 человэколю1бецъ.

Взима кадилницата и кади покритите дарове:

Сщ7eник: Бlгословeнъ БGъ нaшъ, си1це бlговоли1вый, слaва ТебЁ.

ВсегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, Ґми1нь.

Покланят се три пъти пред проскомидията.

Њ предложeнныхъ честнhхъ дарёхъ ГDу пом0лимсz.

 

МОЛИТВА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Сщ7eник: Б9е, Б9е нaшъ, нбcный хлёбъ, пи1щу всемY мjру, ГDа нaшего и3 БGа Ї}са ХrтA послaвый, Сп7са и3 и3збaвителz и3 бlгодётелz, бlгословsща и3 њсвzщaюща нaсъ, сaмъ бlгослови2 предложeніе сіE, и3 пріими2 є5 въ пренбcный тв0й жeртвенникъ. Помzни2, ћкw бlгъ и3 чlвэколю1бецъ, принeсшихъ и3 и4хже рaди принес0ша: и3 нaсъ неwсуждeны сохрани2 во сщ7еннодёствіи б9eственныхъ Твои1хъ т†инъ. Ћкw с™и1сz и3 прослaвисz пречcтн0е и3 великолёпое и4мz ТвоE, nц7A, и3 Сн7а, и3 С™aгw Д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, Ґми1нь.

Слaва ТебЁ, ХrтE Б9е, ўповaніе нaше, слaва ТебЁ.

Слaва nц7у2, и3 Сн7у, и3 С™о1му Д¦у, всегда1, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, Ґми1нь.

ГDи поми1луй. (три пъти)

Свещеникът прави отпуст:

Ако е неделя:

Сщ7eник: Воскресhй и3з8 мeртвыхъ Хrт0съ и4стинный...

В делнични дни:

Сщ7eник: Хrт0съ и4стинный БGъ нaшъ, моли1твами пречи1стыz  и3 пренепоро1чныz и3 ст7ы1z СвоеS м™ре, и4же во с™hхъ nц7A нaшегw Їwaнна, ґрхіепcкопа Кwнстантіноп0льскагw, Златоyстагw. (Ако е св. Литургия на Св. Василий Велики се казва: Васjліа Вели1кагw, ґрхіепjскопа Кесарjи Каппадокjйскіz) и3 всёхъ с™hхъ, поми1луетъ и3 спасeтъ нaсъ, ћкw бlгъ и3 человэколю1бецъ.

Діaкон: Моли1твами ст7ы1хъ o3те1цъ на1шихъ, Гдcи, I2и7се ХRте2, Бж7е на1шъ, поми1луй на1съ.

Ґми1нь.

След това діaконът целува първо покрития св. дискос, после св. чаша и накрая проскомидията пред себе си и взима КАДИЛНИЦА и кади проскомидията и св. престол от всички страни, казвайки тихо:

Діaкон: Во гр0бэ пл0тски, во ѓдэ же съ душeю ћкw БGъ, въ раи1 же съ разб0йникомъ, и3 на пrт0лэ бhлъ є3си2 ХrтE, со nц7eмъ и3 Д¦омъ, вс‰ и3сполнszй неwпи1санный.

След това діaконът кади целия храм, отново светия престол и свещeника. После застава пред св. престол до сщвещеника, покланят се три пъти, като с издигнати нагоре ръце, тихо се молят:

ЦRю2 нбcный, ўтёшителю, Дyше и4стины, И4же вездЁ сhй и3 вс‰ и3сполнszй, сокр0вище благи1хъ и3 жи1зни подaтелю: пріиди2 и3 всели1сz въ ны2, и3 њчи1сти ны2 t всsкіz сквeрны, и3 спаси2, Бlже, дyшы нaшz.

Слaва въ вhшнихъ БGу, и3 на земли2 ми1ръ, въ чlвёцэхъ бlговолeніе. (три пъти)

ГDи, ўстнЁ мои2 tвeрзеши, и3 ўстA мо‰ возвэстsтъ хвалY Твою2. (два пъти)

Свещеeникът целува с™0то є3ђліе, діaконът св. престол. Діaконът навежда глава към свещеника, като с три пръста държи поиздигнат края на орара и казва:

Діaкон: Врeмz сотвори1ти ГDви, владhко благослови2.

Свещeникът го благославя:

Сщ7eник: Бlгословeнъ БGъ нaшъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Діaкон: Помоли1сz њ мнЁ, владhко свzтhй.

Сщ7eник: Да и3спрaвитъ ГDь стwпы2 тво‰.

Діaкон: Помzни1 мz, владhко с™hй.

Сщ7eник: Да помzнeтъ тS ГDь БGъ во цrтвіи Своeмъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Діaкон: Ґми1нь.

Діaконът излиза през северните врати, застава на обичайното си място, покланя се и три пъти тихо казва:

Діaкон: ГDи, ўстнЁ мои2 tвeрзеши, и3 ўстA мо‰ возвэстsтъ хвалY Твою2.

След което діaкона казва:

Діaкон: Бlгослови2, владhко.