Света великомъченица Варвара
17 декември (4 декември по нов стил)
Когато узнала за християнското учение, тя с чиста душа приела Христовата вяра и започнала да се моли тайно. Веднъж, докато баща ѝ строял баня и наредил да има само два прозореца, Света Варвара наредила да се отвори и трети – като символ на Светата Троица. Когато баща ѝ научил за това и разбрал за вярата ѝ, изпълнен с гняв, я подложил на страшни мъчения, като я предал на езическите власти. Светицата твърдо и без страх изповядвала своята вяра в Господа Иисуса Христа, въпреки жестоките страдания, които ѝ били причинени. В своето безумие самият ѝ баща – Диоскор, я извел извън града и я обезглавил. Но Божието възмездие не закъсняло, и още същия миг той бил поразен от огнена мълния.
Светата Църква възпява Света великомъченица Варвара като пример на непоколебима вяра и чистота, като небесна застъпница и покровителка на християните. Вярващите се молят на нея за защита от внезапна смърт, за здраве на телата и душите и за укрепване в трудни изпитания.
Паметта на Света Варвара озарява сърцата на християните с надежда, че дори в най-големите изпитания Божията милост и любов не оставят човека. Тя остава жив пример за смирение, твърдост и пълно себеотдаване на Христа Бога, Когото възпяваме во веки.
Празникът на Света великомъченица Варвара в България се отбелязва с особена почит и се преплита с народни традиции и вярвания - в тях тя се свързва със здравето, предпазването от болести и плодородието.
Вярва се, че Света Варвара „вари болестите“ и ги прогонва от хората и домовете. Затова на този ден се приготвят специални обредни храни, които носят благословение. В някои региони на България се прави „варвара“ или „кутия“ – вариво от жито, боб, леща, царевица и други зърнени храни, което се раздава за здраве и предпазване от болести. Обикновено се носи и в църква за благословение от свещеника. Вярващите раздават питки, мед и плодове на съседите и близките с думите: „за здраве и против болест“.
В много български села Света Варвара се почита като покровителка на децата. Смята се, че тя закриля най-малките от болести и уроки. За да бъдат децата здрави и весели, майките не перат и не вършат тежка работа на този ден, а вместо това месят питки и правят обредни храни. В някои райони съществува поверието, че празникът на Света Варвара подготвя пътя за празника на Свети Сава на 18 декември и на Свети Николай на 19 декември. Народът казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
На места моми и млади жени обикалят къщите и пеят обредни песни за здраве и берекет, като събират дарове от домакините. В други краища, особено в Западна България, се почита и вярването, че Света Варвара „носи“ първия сняг, а нейният ден е предвестник на зимата.
Света великомъченица Варвара
Важността на православните празници е неизмерима. Те са време за духовно въздигане, за единство на семейството и общността и за укрепване на вярата. За православния човек празниците са пътеводна светлина, която го насочва към вечните истини и го учи да живее в любов, мир и съгласие с Божията воля.