Св. първомъченик и архидякон Стефан
9 януари (27 декември по нов стил)
Св. първомъченик и архидякон Стефан е един от най-почитаните светци в християнската традиция и първият мъченик за Христовата вяра. Той е избран за един от седемте дякони в ранната Църква, които служат на вярващите, като се грижат за бедните, вдовиците и сираците. Освен че е пример за милосърдие и служение, Стефан е известен и със своята твърда вяра и мъжествено свидетелство за Христос.
В Деяния на светите апостоли (гл. 6-7) се разказва за неговата проповед пред Синедриона, в която той осъжда лицемерието на религиозните водачи и защитава истинността на Евангелието. Неговите слова са вдъхновени от Светия Дух, но предизвикват гняв сред слушателите. Те го изкарват извън града и го убиват с камъни. Докато умира, Стефан се моли: „Господи, не им зачитай този грях!“ (Деян. 7:60), следвайки примера на Иисус Христос, който също прощава на своите мъчители.
Стефан е наречен "първомъченик", защото е първият, който отдава живота си в името на вярата в Христос. Неговият подвиг вдъхновява поколения християни да останат верни на Бога дори в трудни времена.
Паметта на св. Стефан се чества на 9 януари (27 декември по нов стил) – третия ден след Рождество Христово. На този ден Църквата възпоменава неговата мъченическа смърт и призовава вярващите да подражават на неговата вяра, любов и жертвоготовност.
Стефановден е един от най-значимите празници в православния календар и е свързан с почитта към св. първомъченик и архидякон Стефан. Този ден бележи завършека на коледно-новогодишния цикъл и според българските традиции се смята, че св. Стефан „затваря“ старата година, носейки благословия и надежда за новата. Празникът е преди всичко семеен и се свързва със събиране около празничната трапеза, която е обилна и включва месни ястия като сарми, свинско със зеле, баница и тиквеник. Често се поднасят и орехи, символизиращи здраве и благополучие, както и червено вино.
На Стефановден празнуват хората с имена като Стефан, Стефка, Стефания, Стоян, Стояна и техните производни. Посещението на дома на именника е важна част от празника, като му се изказват благопожелания за здраве, щастие и успех. Според народната традиция този ден е свързан с гостоприемство и щедрост, които се смятат за предпоставка за здраве и изобилие през следващата година. В някои райони на България се запазват обичаи като „хвърляне на харман“, при което на трапезата се поставя жито или брашно като символ на плодородие и добруване.
Стефановден е и символичен ден за равносметка и завършек. Името „Стефан“ означава „венец“ на гръцки, което олицетворява победата на духа над злото, както и завършеността на годишния цикъл. Според народните вярвания времето на този ден предсказва каква ще бъде следващата година – ако е ясно, се очаква плодородие и благополучие. Днес Стефановден продължава да се празнува като ден на топлината и близостта в семейството, запазвайки вековните традиции и преплитайки ги със съвременния начин на живот.
